Защо враждуват полицаите и гражданите

Пореден клип с полицейско насилие, показан сутринта по телевизията, възбуди обичайното тридневно възмущение у драгите зретели. Камерата показа как четирима униформени - трима мъже и една жена, подритват човек, седнал на тротоара, който изглежда неадекватен. По едно време полицайката увива тоалетна хартия около главата му, а нейният партньор го подканва с крак по главата да се изправи и да събере някакви инструменти в чувал. Твърде нелицеприятна загадка. Тя е разплетена до края на деня - подритваният бил крадец, рецидивист, с 10 регистрации за разбиване на мазета, стар познайник на органите на МВР - клошар, алкохолик, а отгоре на всичко болен от СПИН и хепатит. Понеже бил с открити рани, оповръщан, изприщен и опикан, пазителите на реда не смеели да го пипнат с ръка. Бррр, гадост! Да оставим въпроса защо у нас такива хора се въргалят по тротоарите. До повдигнем другия, на който по-лесно се отговаря: ченгетата откъде накъде ще се държат с тях така? Те чували ли са нещо за човешки права? Не разбраха какъв е на колегите им зад океана девизът: „Непрекъснато да помагат и служат*'. А какво правят те? Безобразничат, бият. Така си разсъждаваме след клипа с днешна дата. По случайно съвпадение обаче с вчерашна дата от друго се възмущавахме: че и самите полицаите ядат бой у нас. „Зачестяват посегателствата срещу пазители на реда, разпорежданията им не се изпълняват и им се нанасят телесни повреди, докато изпълняват задълженията си по опазването на обществения ред", алармираха синдикалисти.
Какво излиза?
Не сме много сигурни, че в САЩ полицаите и гражданите се обичат чак толкова, колкото в оня филм - където старица целува пламенно двама сержанти, току-що свалили с риск на живота си котката й от висока слива. Но с голяма степен на сигурност можем да твърдим, че в България полицаите и гражданите враждуват.
Какви са причините?
1. Те не се уважават взаимно. Гражданите смятат, че полицаите не им вършат достатъчно работа, а полицаите - че гражданите не им плащат достатъчно.
2. И едните, и другите не уважават институциите. Както и институциите не уважават тях, разбира се.
3. И едните, и другите смятат, че законът трябва да ги пази, а не те да пазят него или да го спазват съответно.
4. И едните, и другите са сигурни, че ще им се размине, ако се окажат в положението на нарушители.
6. И едните, и другите, знаят как се спазват правилата, стига да не се отнасят за тях.
7. Завиждат си в своята безнаказаност, и то яростно. Откъде накъде например паяците не вдигат колите на полицаите?" Или - откъде накъде съдиите не вкарват безусловно в затвора заловените закононарушители?
Могат да се изтъкнат още 7 причини, но и така е ясно - враждата между народа и неговата полиция изглежда непримири-
ма. Също както между народа и неговите политици. И като между мнозинството и опозицията. И между партийците и безпартийните, камо ли пък преди и по време на избори.
Казват, че българинът най-обича да мрази. А напоследък като че ли тази любов към омразата се задълбочава - все едно дали е към полицията, към законопослушните хора или към бандитите, към реформите или към нереформираните, към бежанците, към Америка или към Русия.
Защо така се получава? Не и заради тези, които ни управляват. Кои са те май вече няма значение, от тях никой не очаква никакво решение на проблемите.

Коментар на Анна Заркова, "Труд"