Спирането на Южен поток засилва енергийната зависимост на България

/КРОСС/Courrier des Balkans, Paris

„Освободителите се жалват на поробителите от освободените". Това заглавие на турската преса обобщава изчерпателно тристранната интрига между България, Русия и Турция.

Причината е в оповестеното закриване на проекта Южен поток, направено от руския президент на 1-ви декември 2014г., по време на визитата му в Анкара. Ако се доверим на турския всекидневник „Хюриет", Владимир Путин се оплакал на турския си колега Реджеп Таип Ердоган от неспособността на българските политици да се държат като лидери на суверенна държава.
Думите на Путин предизвикаха вълна от смутени коментари. Защото, ако българските политици са принудени да ги опровергаят, за да съхранят достойнството си, то сред редовите български граждани от всички политически убеждения малцина хранят илюзии относно независимостта на своите политици.

Сагата Южен поток е перфектната илюстрация на темата. Газопроводът беше част от пакета енергийни споразумения, включващ още петролопровода Бургас-Александруполис и бъдещата АЕЦ Белене. Подписаният през 2008г. „Голям шлем", по израза на бившия президент Георги Първанов, имаше амбицията да осребри стратегическото географско положение на България, като я превърне в основен регионален износител на електричество и незаобиколим диспечер на газовите и петролните потоци.

Шест години по-късно от трите проекта не остава и помен. Петролопроводът Бургас-Александруполис бе официално закрит през 2013г. „поради финансови причини". АЕЦ Белене бе погребана през 2012г., заедно с инвестираните в площадката над 700 милиона евро. Американският натиск в случая стана очевиден след като скоро след това Уестингхаус подписа с кабинета Орешарски за строителството на нов реактор в Козлодуй.
Вкратце: Големият шлем премина в турски ръце. Въпреки разногласията с Москва по повод Украйна и Сирия, Анкара ще строи руска АЕЦ в Аккую, а преди дни Ердоган и Путин се договориха за алтернативен газопровод, който да замести закритият Южен поток.

Решението на руския президент да замени Южен поток с трасе през Турция и Гърция изглежда изненада българската политическа класа. Упражняването на властта в България се свежда до съхраняването на баланс между руските и западните интереси. От него зависи политическата стабилност. Правителствата от прехода свикнаха да дават противоречащи си обещания на Москва, Вашингтон и Брюксел в очакване да изкретат до края на мандата. В случая с Южен поток, при все договора с Русия, най-напред проектът бе блокиран в полза на европейския газопровод „Набуко", който така и не намери газ. Сетне аргументът за отлагането му бе високата цена, а за финал местните политици се позоваха на „европейските правила", за да свалят отговорността от себе си. Решението на Путин изглежда слага точка на сагата.

Вашингтон се противопоставя яростно на строителството на Южен поток, който би лишил Украйна от монопола върху транзита на газ към Европа. При новината за прекратяването му, посланикът на САЩ в София Н.Пр. Марси Рийс спешно посети щабовите на социалистите и ДПС, без някой да даде информация относно разговорите с опозицията.

Междувременно правителството тутакси даде старт на конкурса за проучване за нефт и газ в Черно море, с обещанието че такива ще бъдат намерени. Много политически фигури от десницата яхнаха вълната и предложиха да бъде отменен мораториума върху проучването и добива на шистов газ, но тези две заместващи решения са несигурни, ще отнемат време и имат непредвидими екологични последици.
ПолитологътОгнян Минчев приветства „победата на европейското право" в противоборството с „Газпром", министърът на външните работи Даниел Митов заяви, че най-важно е „България да е на страната на морала", но премиерът Бойко Борисов бе далеч по-предпазлив и декларира, че „ако Южен поток е толкова важен, то той трябва да бъде спасен".

В случая с „Южен поток" икономическият залог трудно може да бъде компенсиран с политически декларации или дори с жестове. Като обещанията на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер към премиера Борисов на 3 декември в Брюксел, които отварят за България вратите на Шенген и ангажират ЕК с отмяната на мониторинга над българското правосъдие, който отдавна доказа своята несъстоятелност.
Спирането на „Южен поток" бележи промяна на отношението на Москва към София, която вече не се опитва да осребри своето географско местоположение, а приема неблагодарната роля на блокираща пешка на европейската шахматна дъска, на която се сблъскват Москва и Вашингтон.

Със загубата на „Южен поток" България рискува да загуби транзитни такси от преноса на газ за Турция, Гърция и Македония, които към момента възлизат на около 80 милиона долара годишно. София ще трябва да избира. Дали да купува газ на турската граница, но на по-висока от сегашната цена, защото трасето ще е по-дълго, а турската национална газова компания „Боташ" има практиката да купува и препродава количества, но не и да ги транзитира. Или пък да продължи да получава газ през Украйна, но със значително по-високи транзитни такси, защото след построяването на тръбата през Турция, трафикът през Украйна ще олекне с около 63 милиарда кубометра и украинската „Нафтогаз" (в чийто управителен съвет заседава Робърт Хънтър Байдън, синът на американския вицепрезидент Джо Байдън) ще търси да компенсира намелелите приходи от малките обеми с по-високи цени. В най-лошия случай „Газпром" може да поиска от България да предплаща газа, което националната компания „Булгаргаз", която и сега е на границата на фалита, трудно може да стори.

Българските отговорни лца предпочитат дори да не си спомнят за клаузата „take or pay", която се съдържа в сегашния договор за доставка на газ с „Газпром", и която, в случай на активиране, може силно да натежи в сметката. За финал: действащият договор с Газпром изтича през 2018г., което поставя София в деликатно положение в навечерието на новите преговори.

Иво Христов, a-specto

Оригинална публикация: http://balkans.courriers.info/article26167.html