Натрупване на бездействие

/КРОСС/  След изборите, които "бяха честни, законосъобразни и свободни" по думите на председателят на ЦИК Ивилина Алексиева, вече окончателно са ясни и имената на новите народни представители, започват и консултациите за съставяне на новото българско правителство. То видимо разполага с твърде много "орисници", които са наясно как ще (трябва да) се състави, как ще изглежда, по какви задачи ще работи, кой ще дърпа конците му, колко стабилно ще бъде и прочие. Дадени са му не едно и две имена: правителство на националната отговорност, на отчаянието, на победените победители, на новото задкулисие и дори новото временно правителство.

Преинтересен факт е, че всички съ-участват в съставянето му: гласували и негласували българи, влезли и невлезли в Народното събрание партии и депутати, оптимисти и песимисти, които са извънредно наясно с тайните помисли на Борисов, астролози и обикновени шмекери. Вероятно масовостта е предопределена и от големия брой партии в парламента, фрагментацията несъмнено поражда илюзии, че този път едва ли не са представени всички българи.

Пара в свирката на локомотива

Дневният ред на правителството, този "нероден Петко", също е всезнаещо и всенародно предначертан от публични петиции и програми, обръщения и декларации, инициативи за кръгли маси и приоритети, посочени от граждански сдружения или частни лица. Почти навсякъде, в електронни и печатни медии, обществен транспорт и места, на които са събрани повече от двама българи, като стадиони, поликлиники и кафенета, обсъжданията, догадките, претенциите и слуховете текат с пълна пара, която надува свирката на локомотива до оглушителност.

Ако обаче се отстраним от цялата скороговорност и шумотевица, съвсем ще ни се стъжни, защото ще видим, че локомотивът, а именно държавата, си стои на едно място и ще си остане там първо, докато не минат всичките ритуални процедури с празни папки и празнодумства, взаимообмена на политически и пропагандни консултативни клишета, разгръщане на въображаеми и реални апокалипсиси, сгъстяване на страховете и демонстрациите на партийна мощ и немощ.

От всезнайковщина към работа

Ситуацията в България е драматична, тъкмо защото всеки знае всичко, но това не води доникъде. В натрупването на бездействие, в тягостното и тресавищно "доникъде" текат едновременно няколко паралелни, недосягащи се съществувания на различни български общности с взаимоизключващи се проблеми и претенции, тревожно настръхнали една срещу друга и протестите в Кюстендил, Дупница и Габрово казват далеч повече неща, отколкото политиците сякаш са в състояние да схванат. Въпросът да бъде съставено правителство или да бъдат проведени нови избори въобще не съществува, отговорност, дълг и не знам какво си още на парламентарните партии е правителството да бъде сформирано прозрачно и да заработи час по-скоро по неотложния дневен ред на страната, и преговорната пара да се пренасочи от свирката към локомотива, за да не се сринат окончателно хората, които живеят в "предмодерността" на нашенската "представителна" демокрация.

При наличието на милиони и милиарди левове, изтекли в договоряне, предоговаряне и съдебни битки за несъществуващи атомни централи, все още има населени места без електричество в ХХІ век, а за над 70 % от домакинствата ще е проблематично да си плащат тока през идващата зима. Само тази първа точка от програмата на правителството е достатъчна, за да бъде то бързо и смислено съставено, и да заработи по същество, защото животът е конкретен и не търпи отлагане. Другото е сеир по медиите и самоубийствена говорилня.

Автор: Мирела Иванова за Дойче Веле