Сценарият "Избори до дупка"

/КРОСС/ С обичайната си категоричност Бойко Борисов се обърна към Реформаторския блок и "тези толкова симпатични хора от "Протестна мрежа", заявявайки, че ако ГЕРБ няма 121 гласа, ще върне мандата и няма да прави коалиция с тях. Ще има пак служебно правителство. Така разигра три сценария - всеки с печалба за него:

Сценарий № 1- Сплашване и апокалипсис: Ако не гласувате за мене, жална ви майка - "тежък свредел на нестабилност" и "глад". Избори до дупка и става страшно. Насочен е към създаване на катастрофични очаквания, при което избирателите, паникьосани от тази перспектива, да гласуват за него, за да се спасят. Така се надява да получи допълнително гласове от десни и колебаещи се избиратели. С този сценарий гони повече от 121 гласа. Ако в 2009 г. градеше имидж с обещания, че като дойде на власт, ще иска възмездие, сега иска да дойде на власт, създавайки паника. Надява се, че българите и без това са отчаяни, около три четвърти песимисти смятат, че нещата "вървят към по-лошо" и очакването за апокалипсис допълнително ще накара уплашените хора да посегнат към бюлетината на спасителя.

Сценарий № 2 - Изнудване: Насочен е към Реформаторския блок и е застраховка, ако получи по-малко от 121 гласа. Тогава "реформаторите" ще бъдат изнудвани да приемат условията на Борисов, обвинявани, че не спират вероятността българинът да умре от "глад". Няма да бъде трудно в краен случай да отцепи части от "блока" им, за да направи правителство.

Сценарий № 3 - Избори до дупка и управление чрез "Б отбора": Дълго управление чрез служебно правителство.

Вярно е, че Борисов непрекъснато сменя тактиката, но хипотезата "избори до дупка" и подчинени на президента служебни правителства не е невъзможна. Нищо че по конституция сме парламентарна република.

В публичното пространство вече се говори, че това не е служебно правителство, представящо президента като обединител на нацията, а като обединител на десницата, създал симбиоза от ГЕРБ-ери, протестъри и реформатори, споени помежду си чрез общата соросоидна биография на много от тях.

Проблемът, който не дооценява Плевнелиев, е, че между тези три съставки преди изборите не е възможно мирно съжителство, а се води жестока битка за овладяване на дясното пространство. Борисов е най-талантливият и с големи успехи в тази борба. Той ту любвеобилно им предлага коалиция, която да ги удуши в прегръдките, ту им нанася някое кроше, от което да стане ясно, че без него те са за никъде.

Хватки от каратето, при които побеждаваш противника както със заблуждаващи движения, така и с по-голяма ловкост и сила, както направи с РЗС, ДСБ, СДС, "Атака". Маневрите на Борисов чрез движения в едната и другата посока - днес обещания за коалиция, утре отказ от коалиция с Реформаторския блок, са насочени към разбиването му като нехомогенно образувание, предотвратяване изграждането му като единна сила и евентуално привличане на част от него при влизането му в Народното събрание на своя страна.

Какво ще стане, ако "реформаторите" не се хванат на въдицата му? Ще има отново служебно правителство и формално многомесечно президентско управление чрез него. Конституцията не възпрепятства това. Служебни правителства има в много други страни - от Австралия и Нова Зеландия през Индия, Пакистан и Бангладеш до Полша и Дания. Създаването им се свързва със ситуации на криза и на липса на доверие в парламентарната система и необходимостта от преходен период, който да създаде предпоставки за ново доверие с инструментите на демокрацията.

Как е при нас? Това е четвъртото поредно служебно правителство на България (след тези на Ренета Инджова, Стефан Софиянски и Марин Райков), но се различава от другите по това, че (1) се появява във време на много силно изчерпване на доверието към политиката, политиците и институциите у нас; (2) назначено е от президент, който още от самото начало на кабинета "Орешарски" обяви, че снема доверието си към него, участва активно в политическите противопоставяния и затова и не се възприема като създател на партийно неутрално служебно правителство; (3) възложени му са огромни задачи, издаващи амбиции на президента извън конституционните му правомощия.

Това служебно правителство е натоварено с образа на герберско-реформаторско-протестърска коалиция, от която и ГЕРБ-ери, и реформатори, и протестъри отчаяно се опитват да се разграничат, сочейки с пръст всеки от другите. Удвояването на срока на престоя му няма да доведе до печалба на ГЕРБ, нито на реформаторите и протестърите, защото засиленият негативен образ ще се пренася върху тях, съответно и върху резултатите от последвалите избори.

"Избори до дупка" ще засили допълнително кризата на неолибералната демокрация у нас. Ще засили търсенето на изход от нея в две посоки. Първата е преходът от парламентарна към президентска република, в която някой ясно да носи отговорност и стабилизира разпадналите се институции. Девет от всеки 10 българи, според последното изследване на "Галъп" от август 2014 г., искат "здрава ръка" и само 3% са против.

Втората посока е увеличаване на възможностите на пряката демокрация вътре в партиите и в обществото, насочена към увеличаване на референдуми, допитвания и пр. Всъщност референдумната демокрация исторически неведнъж се е съчетавала със "здрава ръка". Проблемната ситуация сега е, че народът иска "здрава ръка", но не открива човека, на когото би могъл да даде доверие за това. Категорично това не е сегашният президент, а още по-малко е Бойко Борисов, към когото доверие показват само 27% от анкетираните от "Галъп", а недоверие - 62%. При такова огромно недоверие, което при поне една четвърт е свързано с огромна ненавист и омраза, той няма шансове за дълго просъществуване начело на бъдещо правителство.

Автор: Васил Проданов за Труд