Дали с промените в Наредбата юридическото образование ще се подобри

/КРОСС/ Безспорен факт е, че като цяло юридическото образование става все по-зле през последните 25 години. За каква правова държава може да се говори, ако немалко юристи не знаят правото.

Много критики се изписаха за слабото юридическо образование. Така че е похвално начинанието на Mинистерството на правосъдието за промени в тази сфера.

Много от предлаганите изменения в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист" трябва да бъдат приветствани. Такива са единните критерии за провеждане на държавните изпити, единният начин за определяне на изпитните комисии за държавен изпит, еднаквият срок за обучение, разширеното изучаване на чужд език и др. Няма спор, че тези промени отдавна се искат, обосновавани са нееднократно и е крайно време да влязат в дневния ред на реформата.

Ще си позволя да се спра на някои изменения, които по мое мнение може би не са най-подходящите.

В много университети по света наистина приемът е без много ограничения, а пресяването става на по-късен етап. Но никоя държава не е толкова богата, че да си позволи пресяването да става едва на държавните изпити.

И в най-отворените университети най-голямата цедка е още в края на първи курс. Тогава отпадат най-много студенти. А България е бедна държава, тя не може да си позволи студентите да учат над 5 години и едва тогава да има пресяване. Нещо повече - когато някой е изкарал следването си, ще върти, ще суче и някак ще си вземе изпитите. Друг е въпросът, че вземането на изпитите с тройка е все едно, че не си ги взел. Поначало минимумът от знания следва да е много по-висок. В добрите университети по света разликата между най-високата и най-ниска оценка за взет изпит е в детайлите, всички важни неща следва да се знаят, а студентът трябва да може да разсъждава. Разликата в знанията за тройка и за двойка е огромна. А в България разликата между слабата и средната оценка е като разликата между петица и шестица, което е недопустимо.

Ето защо Наредбата трябва да предвиди много сериозна цедка след първи курс. Тогава именно трябва да се направи първото допитване от единно определени комисии, които след писмен и устен изпит следва да отстранят незнаещите и неможещите. Така ще се спестят много ресурс и средства и на студентите, и на семействата им, и на държавата.

България е най-бедната страна в ЕС. Юридическата професия е регулирана от държавата професия, т.е. студентите трябва да са до определена бройка, за да могат да получат образование, което да покрива определени критерии/стандарти. Поради това държавата не може да си позволи лукса студентите по право да се приемат без много сериозни изпити. Ако се махне цедката на входа, във водещите университети ще се получи прекомерен брой студенти, което сериозно ще затрудни базовото им обучение.

В САЩ има специален единен тест за изпитите по право. С него се проверява отличното владеене на езика, значението на голям брой по-рядко използвани думи, логическото мислене. При сегашните изпити в България се проверява основно паметта. Няма спор, това е много важно за всеки юрист, неспособността за логическо мислене обаче е не по-малко важна.

Ето защо използването на тест е най-успешното съчетание за проверка и на паметта, и на логическото мислене. Ако е трудно да се възприеме това решение, поради инерция или страх от новото, нелош вариант е да се запазят единият или и двата досегашни изпита, но да има и тест, който да проверява и способността за логическо мислене. Ще бъде изключително грешно решение да се отворят вратите практически за всеки, който желае да учи право. При сегашната система на финансиране това ще доведе до запазване на същия брой студенти до края на следването. Защото иначе университетите ще губят пари.

Все още много хора не могат да разберат, че не лекциите, а упражненията, формират юристите по време на следването. Основно те създават и практическите им умения. Във всички водещи световни университети на практика почти няма лекции. Защото, ако няма напечатан учебник, задължително има цикъл от лекции, достъпен чрез Интернет. Не знам за какво мъчат студентите да им четат лекции и те да пишат като гламави без да вникват в говоренето. Печатаният текст се чете по-бързо, отколкото се изслушва същото количество информация. Информацията може да се обмисли и ако учебникът е добър, илюстриран е с много повече примери и съдебна практика. За семинарните занятия (упражненията) студентите ще си прочитат предварително материала, след което ще разглеждат неясните и нови моменти, ще решават казуси, свързани с прочетеното, ще разискват съдебната практика, ще задават въпроси.

Поради това е крайно време в Наредбата да се изиска всеки университет да има качен на Интернет учебник или цикъл от лекции по всеки предмет, които да се актуализират всяка година. Естественор най-добре е, ако има актуален напечатан учебник. Така ще се спести огромно количество време на студентите и ще им се даде възможност да получат практически умения на упражненията. Поради това, не съм съгласен, че лекциите не трябва да са по-малко от половината от часовете по съответната дисциплина. Би следвало да се изисква упражненията да не са по-малко от половината от часовете. Няма лошо и всички часове да са упражнения. Не бива да се робува на щампи. Естествено инерцията ще породи много критики срещу тази теза, вкл. от преподавателите, особено хабилитираните.

Казаното означава, че без упражненията на всеки студент ще е трудно (не невъзможно) да се изгради като юрист. Затова задочното обучение по право по правило не се използва в развитите държави. Другата класическа държавно регулирана професия - медицината - също не допуска задочно обучение. Последиците от лекарски грешки и от грешното прилагане на закона често са близки като резултат. Познавам много читави юристи, на които им се е наложило да завършат задочно право. Но времената сега са други и следва да се съобразим със съвременните изисквания.

Противоречиво се отнасям към хорариума на часовете по отделните дисциплини. Няма лошо да има минимален брой часове за всяка една от тях. Но още на пръв поглед се виждат съществени несъответствия. Например административното правораздаване обхваща около една трета от делата, обхваща стотици хиляди административни актове всяка година. Но материално административно право и процесуалното административно право заедно са по малко и от гражданския процес, и от търговското право като хорариум. А ако разделим материално и процесуалното право, то им се падат по 75 часа, т.е. по-малко от повечето правни дисциплини. А след това, двете правни дисциплини ще са основата на държавен изпит. Отдавна отмина времето, когато административното право и процес бяха по-прости от гражданското и търговското право и гражданския процес.

Дълбоко неразбиране на материята е административното право и процес да се обединяват в една дисциплина. Това е все едно всички гражданскоправни дисциплини да се обединят в една дисциплина заедно с гражданския процес. Ако погледнем предлаганите от МП избираеми дисциплини ще видим, че повечето от тях представляват поддисциплини на специалната част от административното право - правен режим на държавната служба, правен режим на защита на потребителите, правен режим на защита на околната среда, голямата част от банковото право, правен режим на здравеопазването, правен режим на защита на конкуренцията, правен режим на обществените поръчки. ЗУТ е доста по-голям и по-сложен от Закона за собствеността. Но Вещното право се изучава като отделна дисциплина, а административно-правният режим на собствеността - не. А в практиката основните проблеми са по ЗУТ, а не по Закона за собствеността. Всъщност, специалните административно-правни дисциплини като цяло обхващат много по-голям обем от специалните гражданскоправни дисциплини. Въобще не принизявам гражданското право, което и исторически предшества административното право и първо се е развило. Но нещата отдавна не стоят по този начин. И сега в много от гражданскоправните дисциплини се изучава и административноправната регулация при съответните гражданските отношения. Т.е. това са интердисциплинарни предмети.

Има и редица други несъответствия в хорариумите на съответните дисциплини, които следва да се коригират.

Имам сериозни съмнения, че студентите ще съумеят да си намират реални стажове.

Кой ще вземе студент от втори, пък и трети курс за стаж, освен да върши чисто техническа работа. А и колцина ще заделят от времето си, за да обучават един студент на практически умения. Една голяма адвокатска фирма в България може да вземе най-много 2-3-ма студенти на реален стаж, при който адвокатите напътстват стажанта. Ако родителят е юрист, той ще вземе на стаж детето си, но за останалите имам сериозни съмнения. Поради това, мисля, че основният инструмент за създаване на практически умения по време на следването са упражненията и сериозното присъствие на добре подбрана съдебна практика в учебниците.

Чудесно е, че държавните изпити ще се провеждат от комисии, определяни по жребий. Но има един сериозен проблем. В по-големите университети една комисия може да се наложи да изпитва и 3-4 дни, което неминуемо ще доведе до спад на качеството. Изпитът е сериозно натоварване за изпитващите. Може да се помисли за разхвърляне на изпитите примерно на три сесии по различно време.

Наредбата следва да уреди подробно как ще се подбират казусите и

какви точно действени мерки ще се вземат срещу изтичането на информация.

Няма изпит за младши съдии и прокурори, за който да не е изтичала информация. Някой път това става и публично достояние. Същото ще става и при държавните изпити, ако не се вземат мерки.

Решаването на казуси според мен е по-важно от устния изпит - студентът отделя повече време за решаването на казуса, виждат се практическите умения и при това изпитът е анонимен. Поради това, именно писменият анонимен изпит е най-добрата гаранция за подбор на хората, които стават за юристи. Необходима е регулация и на отговорите, т.е. с поставянето на високи критерии да се определи предварително какви отговори трябва да са дадени, за да е ясно кой е "издържал" изпита.

Възниква и въпросът дали няма да е по-добре, ако председател на комисията не е преподавател от факултета, за чиито студенти се провежда държавния изпит. Така ще има още по-голяма обективност.

В никакъв случай не претендирам, че всичко от изложеното е правилно. Предполагам, че ще има и критики. Но важното е да има една ползотворна дискусия за юридическото образование.

Автор: проф. Иван Тодоров, преподава в ЮФ на Пловдивския университет, управляващ съдружник е на една от големите български адвокатски фирми. 

Източник: Правен свят