Хр. Иванов: Независимостта не се дава, не се записва в Държавен вестник

/КРОСС/ За мен днес е изключителна чест - на прага, напускайки своя пост, с единия крак обратно в гражданското си състояние, като последна своя публична проява, да се обърна към вас и да ви поздравя с този великолепен празник и с този великолепен юбилей. Пред вас, в тази институция, която е кивот на правосъзнанието, защото държавността пораства и пониква от правосъзнанието - не просто от правото, като една нормативна реалност, а от неговото осъзнаване, от нашата професионална свяст за него, за това що е справедливо.

Парадоксално е, че Темида се изобразява с превръзка на очите. Но справедливостта винаги има конкретни лица и това са вашите лица. И тези лица са прекрасни, и затова за мен честта да ви поздравя днес е невероятна.

Позволете ми да споделя с вас на изпроводяк едно мое наблюдение. Да, парламентът онзи ден отказа да постави ценността на независимостта на съда на най-високото място, на което цялата европейска цивилизация винаги я е поставяла, и това е едно от нещата, които я обозначава. Но независимостта не се дава, независимостта не се записва в Държавен вестник. Тя е реалност, в която всеки един от вас живее. И аз искам да споделя с вас огромната си гордост от това, на което станах свидетел през тази година, а то беше един - не първият и със сигурност не последен, но един от актовете на вземане в ръцете от българските съдии на тази независимост, чрез вашето участие в тези дебати, които се случиха.

Независимо дали сме били съгласни, или не, чрез това, че този съд, независимо от това, което предвиждат правилата и процедурите, намери подходящите форми да се включи активно в определянето на свой председател и това в крайна сметка има огромно значение, за да чуем днес тези великолепни слова, които г-н Панов каза.

Тази независимост не е нещо, което парламентът ще даде или ще уважи. Той ще трябва да се съобрази просто с факта, че тя тук се корени, тя тук домува, тя тук живее от 135 години. Защото са се сменяли в България и Конституция, и закони, и режими, но този съд остава, и то с паметта на поколения юристи, най-добрите, подбраните, доказалите се, най-мъдрите, които тук са идвали, за да дадат всичко от себе си за правосъзнанието в храма на Темида.

И днес, понеже това е последното ми слово в това ми качество и се надявам медиите да отразят думите ми, искам да споделя с вас своята огромна гордост от българските съдии. Българската държава и българското общество могат да се гордеят със съдиите, които имаме. Сигурен съм, че постепенно обществото ще разбира това и ще заживява с тази реалност.

Христо Иванов, министър на правосъдието в оставка

Реч, произнесена на тържеството по повод 135-годишнината на Върховния касационен съд