Прекален светец и Богу не е драг

/КРОСС/ Нека да носим празниците в душите си, но и без излишно смирение да воюваме за по-добър живот и в делниците

Преди празниците е добре да си припомним библейската мъдрост "Прекален светец и Богу не е драг". Много полезно е да я научат децата, младежите, а още по-хубаво ще е да се съобразяваме всички с нея! Защото всеки път, като се зададе празник, всички започват само за него да говорят. Толкова се прекалява с подготовката за празника, че всичко друго, даже всекидневните и задължителните работи се пренебрегват, изоставят се.

Занемаряват се основни и жизненоважни потребности. И точно заради това сигурно около празниците зачестяват многото катастрофи, злополучните инциденти и белите, които струват скъпо и са съпроводени с човешки жертви. При това прекаляване с говоренето за празниците тези, които трябва да работят в празничните дни, започнаха да се чувстват като наказани. А всички знаем, че има професии, за които не важат нито почивни, нито празнични дни.

Животът е като река, не спира. Старата максима "Всичко тече" отразява неговия безкраен ход. Какви празници за дежурните лекари, пожарникари, шофьори в транспорта, машинисти на влакове и много още други специалисти, които са длъжни винаги да бъдат на професионалния си пост?
Празниците трябва да са преди всичко в душите ни! Вярно, лесно е да се каже, но трудно е да се постигне. Но си струва да опитва човек сам да спре "давенето" си.

Напоследък след непрекъснатото приказване за празниците, което се превръща вече в излишно и досадно бърборене, става така, че вместо светъл празник идва черен ден! Не, не влизам в ролята на врачка, стъпвам на статистиката. И у нас, и по света точно в най-големите празници започнаха да стават най-големите трагедии. Цялото селище Хитрино почерня от разрухата, от страшната човешка мъка! И в Русия изчезна самолет с много хора! Толкова зачестиха катастрофите, разтърсващи света, че вече сме на път да изпитваме страх от идващите празници.

А празникът е ден като другите. И той идва и си заминава. Животът продължава! Затова се налага да "приземим" празника, да се отнасяме към него по-кротко и по-скромно. Защо трябваше например да се готвим за трапезата на Бъдни вечер с много ястия, като няколко стигат? Може само и с питка и маслини, с постни сарми и ошав. Не е нужно да се отрупва масата с много храна, която после да отиде в кофата за боклука. Когато подреждаме масата, добре е да съберем двата си юмрука и да видим колко ни е голям стомахът. Прекаляването с храната води до болести.

Самоубийство с нож и вилица ли ще си правим? Пък и не бива да забравяме, че у нас има много хора, на които държавата им налага да живеят с мизерни средства. Те ще броят ли ястията за трапезата, или ще гледат да си залъжат очите, да си заситят стомаха? В тези дни за хиляди работници храната стана проблем, защото точно преди празниците работодателите им ги оставиха без заплати. Да не прекаляваме с приказване и съветване какво да се сложи на масата! Всеки според възможностите си!

Прекалява се и с говоренето и писането за подаръците. Подаръкът се превърна в самоцел, във фетиш. Забрави се, че той е преди всичко израз на внимание, на обич. Може да е съвсем малък и скромен, но да носи радост, удоволствие. Нали сам Господ гони търговците от храма? Но днес търговците чакат празниците и около тях правят големите си удари, печалбите им процъфтяват точно по това време.

Тогава те продават залежалите си стоки, ментетата, че даже и вредните храни. Материализира се излишно и ненужно празникът! В училище децата си правят взаимно подаръци, в семействата също се подготвят подаръци. За роднини и приятели пак се купуват подаръци. Често се затрудняваме в избора на вещи, губим време, нерви и пари в излишното ходене по магазини.

И с посещението на храмовете също се прекалява, защото някои хора го превърнаха в подражателство, в показност, в демонстрация. Хора, които никога не са се черкували, сега тръгнаха по църкви и манастири. Това не говори добре за тях! Бащината ми фамилия е Попова, защото прадядо ми е бил поп. Баба ми Петра, чието име и аз нося, е била попска снаха. Баща ми имаше и обичан от него и от всички нас братовчед - свещеник, продължил попската традиция в рода. Християнските празници и обичаи у нас се спазваха, но никога не са били превръщани в догма. Баща ми е помагал на дядо си поп в църквата и знаеше много добре ритуалите, помнеше молитвите. Баба предоставяше на него произнасянето на молитвата "Отче наш", а тя прекадяваше трапезата и къщата. Всичко това се правеше тихо, почтено, без излишно суетене, без показност. Баба кореше тези, които прекаляваха с ходенето и стоенето по църквите, с трапезите, с храната! Тя казваше:"В църковния календар всеки ден е някакъв празник, а работата кой ще я върши?" Учеше ни, че Бог е навсякъде, че трябва да го носим в сърцата си, да сме добри и да правим добро - това е най-важното!

И така - да не губим мярката в живота, в делниците и в празниците! С мярата трябва да се съобразяваме, защото всичко прекалено е ненужно и вредно! И сам Господ не обича тези, които прекалено му се кланят. Той проповядва и изисква нормален, спокоен, уреден и чист живот. Всичко друго е от Лукавия! Затова да гледаме и на празниците без излишно смирение като на дни за подарена ни радост човешка и надежда за по-добър живот. В очакване и на по-добри делници.

Автор: Петра Ташева, в. "Дума"