Българският патриарх Неофит ще възглави празничната св. Литургия за Преображение Господне

/КРОСС/ На 6 август Православната църква чества големия Господски празник Преображение Господне. По този повод в празничния ден, който тази година се пада в събота, в софийския храм "Св. Преображение Господне", кв. "Лозенец" Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит лично ще отслужи светата Литургия. В съслужение с него ще бъде викарият на Софийския митрополит Негово Преосвещенство Браницки еп. Григорий и столични свещенослужители.

Начало на св. Литургия - 9,30 часа.

В навечерието на празника - 5 август (петък) от 18 ч. в храма ще бъде отслужена архиерейска вечерня, предстоявана от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий.

На празника Преображение се чества едно важно евангелско събитие потвърждаващо божествения произход на Господ Иисус Христос. Както повествува светото Евангелие, заедно с апостолите Петър, Йоан и Яков Той се качват на планина Тавор и там се преобразява пред очите им: лицето Му светва като слънце, дрехите Му стават бели като светлина, а из облака се чува глас, който казва: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!"

Тоя празник е установен в първи век на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития - явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си - апостолите Петър, Йоан и Яков. Той се изкачил с тях на Тавор планина, която се намира край Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от слава - древните пророци Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: "Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!" Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И като станали видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите. Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет - Мойсей и Илия, които станали свидетели с явяването си, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Обкръжени от небесна слава, те беседвали с Господ Бог Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.

Този велик празник се пада през Богородичните пости и празничната трапеза трябва да е от риба и рибни продукти.

Народните вярвания, ритуали и забрани около 6 август са свързани с промените, които носи пренастройването на биологичния часовник. Те отразяват и нескончаемия стремеж за правилно поведение, съобразено с божиите закони и предписания - така, както нашият народ ги е прочел в отворената книга на природния и житейски кръговрат.

Макар и разположен в разгара на лятото, според народните представи Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с гръб към лятото и с лице към зимата. Денят намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците започват да се събират за своето пътешествие на юг. В някои родопски села съществува вярата, че Господ „прибрязнува" (пуска бразда) от небето - знак, че може да започне сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата". На нея се явява сам Господ и изпълнява желания. Това вярване съществува и до днес. Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение. На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване - преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.

Най-разпространеният обичай на този ден е благославянето на гроздето. Стопаните носят първото узряло грозде в църквата, а свещениците пеят специално молитвено песнопение. След това жените раздават от осветения плод на всички в семейството, на близки и роднини. На някои места излизат на пътя, по който минават селските пастири. Освещаването на гроздето е ключов момент - от него се прави виното, символичният образ на Христовата кръв. В българската традиция е забранено да се яде грозде преди Преображенската служба. Разрешава се едва след изпълняването на обичая. В кàпанската общност (етнографска група българи, живеещи в Североизточна България) съществува локално вярване, което забранява да се яде червено грозде и червена диня. Казват, че това води до неприятни следи по лицето.

Наред с гроздето, в някои райони носят в църквата къпини и извършват същия ритуал. Според поверието Господ създал лозата и нейните плодове, давайки частица от своята благословия чрез тях. За да подмами човеците да ядат от неговите плодове, Дяволът направил къпината, която зрее по-рано от гроздето. Ето защо народната традиция забранява да се ядат къпини преди да е узряло гроздето - т.е. преди Преображение. А на празника задължително трябва да се опита първо от плода на Бога.