Престъпността, която я няма, но намалява

/КРОСС/ МВР се отчита. За 6 месеца на 2014 г. престъпността е намаляла с 9,1% спрямо същия период на миналата година. А разкриваемостта е скочила с 4,1% - до 36%. Може да е вярно, а може и да не е.

Тъй или инак следващото правителство ще надгражда над тези цифри, за да докаже, че работи по-добре от предишното. А сега статистиката за бандитизма се спряга в предизборни дебати. По принцип тя е предмет на стратегически анализи, но у нас се употребява най-вече като инструмент в политическата борба. И с този инструмент системно се злоупотребява.

За 1999 г. МВР отчете спад на престъпността с 68% спрямо 1997 г., а през 2004 г. - с 45% спрямо 2000 г. Така през 2005 г. престъпността математически вече не съществуваше, но продължи да пада всяка година с 9,10 или 12-13% под нулата.

Що се отнася до разкриваемостта, тя се уголемява толкова повече, колкото се смалява престъпността. През 90-те години гонеше 69% - ненадминат рекорд в света! Започна да пада от 2009 г. насам - може би за да не увреди имиджа на американците. Защото дори знаменитият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиано с неговата "Нулева толерантност" не можа да свали злодеянията в мегаполиса с повече от 40% и не успя да надхвърли 49% разкриваемост.

Ами престъпните групи? ГДБОП ежегодно рапортува за около 300 групи неутрализирани и около 400 действащи. Сметнете - 15 години по 700! Излиза, че в седеммилионна България са върлували над 10 000 банди - по 40 във всеки град и по две-три във всяко село.

Малко е да се каже, че полицейската статистика е невярна, тя е смехотворна и обидна за разума. Има закон, формулиран още през 19-ти век от Адолф Кетле за относителното постоянство на величините на престъпността. Според него не може през 2011 г. да има престъпност под нивото на 1991 г. Но според МВР може.

Има голяма разлика между реалната престъпност и отразената в полицейските бюлетини. Според Центъра за изследване на демокрацията средногодишно 53% от кражбите не се заявяват. Потърпевшите понякога смятат загубата за маловажна, друг път са убедени, че полицията не може да им помогне, или ги е страх от нея.

От друга стана ръководствата на МВР стимулират служителите да манипулират броя на престъпленията, понеже съгласно с него раздават чинове, похвали или порицания. Резултатът е, че вместо бандитите, ченгетата борят статистиката.

Бившият говорител на МВР Чавдар Крумов разказваше, че един директор на ОДМВР отчел 104% разкриваемост!
Известно е как става.

В МВР умишлено избягват регистрацията на престъпленията. Убеждават жертвата, дошла да подаде заявление, че прокуратурата ще го отхвърли по малозначителност, връщат я за документи, препращат я в друго РПУ. Не всички заявления за обири и насилия се регистрират -не и трудните за разкриване. Променя се в по-безобидна квалификацията по Наказателния кодекс - кражбата на портмоне се вписва като "изгубени документи", а на кола - като "унищожаване и повреждане на имущество". Вече регистрирани закононарушения се задраскват след прокурорската санкция "липса на данни" и т.н.

Данните на МВР и прокуратура се разминават и даже си противоречат. Това се дължи на разликата в терминологията и в методолигията или на съперничеството между ръководителите.

Реалната разкриваемост би трябвало да се изчислява по делата срещу неизвестен извършител, които е станал известен. Но МВР брои за разкрити и престъпления, чийто извършител се знае поначало - катастрофи, неплатени издръжки за деца. И в евродокладите за България неизменно се повтаря ключовата фраза: "Липсва единна статистика на криминогенната и правосъдната обстановка."

За да реши проблема Министерският съвет се зае още през 1996 г. да създаде Единна система за противодействие на престъпността ( ЕИСПП). През май 2013 г. бе съобщено на нарочна пресконференция, че - ура! след 18 години тя е изградена - в прокуратурата, следствието, МВР и ДАНС, а през май 2014 г. ще заработи изцяло - заедно със затворите и съдебната охрана. Ще отчита в реално време извършването на престъплението, образуването на дело, повдигането на обвинение, мярката за неотклонение, съдебните актове на всички инстанции, изпълнението на наказанието. Струвало си е да се похарчат 20 милиона за това! Не е ясно как, но това са минали работи...

Лошото е само, че май мина отдавна. А компютрите още не са са пратили в миналото лъжестатистиките.

Автор: Анна Заркова за "Труд"