Позиция на Петър Курумбашев за общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози

/КРОСС/ Предложението на Европейската комисия по отношение на промените на общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози показва липсата на последователност на Европейската комисия по отношение на законодателството, касаещо международните превози, в контекста на първия и втория „Пакет за мобилност".

С предложението на ЕК във втория „Пакет за мобилност" се предлага либерализация на международния превоз на пътници. Въвеждат се много малки изключения за автобусни превозвачи, регистрирани в държава членка, различна от държавата членка на осъществяване на автобусния превоз, при които ще може да бъде отказан достъп до вътрешните автобусни линии. Разграничението ще зависи от разстоянието на превоза - предлага се във всички случаи на превоз на пътници над 100 км. достъпът до пазара да бъде свободен, независимо от факта дали превозът е международен (т.е. да преминава през територията на поне две държави), или се осъществява изцяло на територията само на една държава членка. Т.е. чуждестранни компании ще могат да осъществяват автобусни превози на територията на страната, по редовни вътрешни линии, без да има възможност да им бъде отказано разрешително, с каквито и да било мотиви.Разрешителното за вътрешен редовен превоз на пътници на разстояния от по-малко от 100 километра по права линия може да се откаже, ако се нарушава икономическото равновесие на договор за обществена услуга. Това предложение на практика представлява либерализация на каботажа, като в същото време наблюдаваме точно обратното по отношение на международния превоз на товари, където се предлагат множество регулации на пазара, както и ограничаване на каботажа.

Тук може да бъде даден примерът с Германия, където след либерализацията на пазара на автомобилния превоз само за няколко години се стига до монопол на пазара от една компания - Фликсбус. Наскоро компанията навлезе и на българския пазар. В момента Фликсбус държи 93 % от пазара на вътрешния автобусен превоз в Германия.

С промените в Регламента се въвеждат терминали, оператори на терминали и условия за достъп до терминали. Според предложението за промени в Регламента „терминал" означава всяко съоръжение с минимална площ 600 м2, което осигурява място за паркиране, използвано от автобуси, за да могат пътниците да слизат и да се качват. „Оператор на терминал" означава всеки субект, който отговаря за предоставянето на достъп до терминал.

Предлага се на превозвачите да се предоставят права на достъп до терминали при обективни, справедливи, недискриминационни и прозрачни условия, за да се извършват редовните превози. Условията за достъпа до терминали следва да се публикуват.

Въвежда се и процедурата за достъпа до терминали. Заявленията за достъп се отправят до операторите на терминали и следва да получават отказ само ако липсва капацитет на терминала. Решенията по заявленията за достъп се взимат в срок до два месеца и в тях се посочват мотивите. Когато оператор на терминал отхвърли искане за достъп, той посочва жизнеспособни алтернативи, които според дефиницията, предложена от Комисията, означава друг терминал, който е икономически приемлив за превозвача и който му дава възможност да извършва съответната услуга за превоз на пътници. Превозвачите имат възможност да обжалват решенията пред регулаторния орган. Решението на регулаторния орган е задължително. Решението на регулаторния орган подлежи на обжалване пред съда.

На следващо място е приложението на Директивата за командированите работници по отношение на международния автобусен превоз на пътници, която отново засяга фирмите от Централна и Източна Европа - когато водачът управлява товарен камион, ограниченията трябва да се прилагат, но когато стане въпрос за автобусния превоз, отново логиката е обратна.

Считам, че не е нормално тогава, когато говорим за международния транспорт на товари, каботажът да е лош и да трябва да бъде забранен или ограничен. Между другото, в този сектор доминират фирмите от Централна и Източна Европа. В това число - и България, и Румъния. От друга страна обаче, що се отнася до автобусните превози, където доминират фирмите от Западна Европа, либерализацията на пазара е нещо хубаво и трябва да бъде окуражена... Един положителен пример от Испания - ако дадена компания има интерес към големите автобусни линии в дадена област (които всъщност са печелившите такива), то в ангажиментите ѝавтоматичнопопадаитовадаобслужваипо-краткитеразстояниямеждуотделнитепо-малки, отдалечени населени места, където хората нямат друга алтернатива за транспорт - разбира се, това са не дотам печелившите линии.

Не може либерализацията да означава, че просто всеки ще вземе онова, от което има интерес.