Въпросът не е "Кой", а "Кой от кои е?"

/КРОСС/ Едно откровение продължава да описва относително точно картината на властовите отношения. "Не мога да разбера какво се случва - кой от кои е?" (по Николай Кокинов), е фраза, която може да се избродира на гоблен, да се размножи и да се закачи на стената на всеки, който е решил да управлява в държавата. "Кой от кои е?" се оказва лост, който движи това, което трябва "да се случи". "Кой от кои е?" оформя конфигурации, взима решения, пише драматургията на "театъра на сенките", изненадващ със своите сюжети. "Кой от кои е?" няма нищо общо с въпроса "Кой?", защото вторият е само един елемент от цяла система от кръгове, участващи в надпреварата за влияние и власт.

Ако разбереш "кой от кои е?"

Тогава ще узнаеш как Висшият съдебен съвет взима решения за назначения в съдебната система. Ще разбереш и защо именно Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор. Защо Инспекторатът към Висшия съдебен съвет все още няма главен инспектор? Защо изборът на съдия в Конституционния съд започва и свършва със скандал?

Ако разбереш "кой от кои е?", ще узнаеш защо "Атака" подкрепя (макар и с поведение на откровен холерик), управлението на ДПС, крепено от мнозинство на БСП. Защо ДПС не е излизало от властта, независимо, че ГЕРБ го отрича? "Кой от кои е?" разкрива и макиавелисткото десничарство на обединението на реформаторите. Вдига халището на "врага в моето легло" - сюжет, в който столетницата ще се явява на евровота с противникови листи на Георги Първанов и Сергей Станишев.

Отговорът на въпроса разкрива защо една банка се превръща в бранител на медийния етичен кодекс? Защо името на един банкер се свързва с името на "успял млад мъж на 33". И двамата свързвани с новия политически проект на един кандидат-премиер, който се закани да прави "капитализъм с човешко лице". И назначи в ефир "лицето Петров".

"Кой от кои е?" би дал яснота защо бившият депутат на ГЕРБ Владислав Горанов можеше "да храни двете си деца" със заплатата на заместник-министър, а дните в парламента определи като "безсмислени"? Защо депутатът Красимир Стефанов, под чието управление НАП "узакони" апартаментите на Цветан Цветанов, напусна групата на ГЕРБ, с аргумента: "като съм независим, може би нещо от мен ще зависи". Съвпадение ли е, че и двамата имат снимки с депутата Пеевски?

Защо общините на ГЕРБ отварят вратите си за новия лафкаджийски бизнес, който ще контролира разпространението на пресата, цигарите, а слухове твърдят - и пускането на тото-фишове. Защо Бойко Борисов "се дистанцира" от Цветан Цветанов в словестния му блъсък с депутата Пеевски, наречен от Вежди Рашидов (ГЕРБ) "боздуган с майка си отпред".

"Кой от кои е?" очертава кръгове на взаимни зависимости, при които важат правилата на омертата. За да не бъде изхвърлен от борда, всеки трябва да е готов за репликата: "И ще разкрия много неща, на които съм бил свидетел - търговия с влияние, как се купуват обществени поръчки, кой ги печели, как се назначават журналисти" (Росен Петров). Подобни закани се превръщат в сплотяващ фактор. Сфинктеричните рефлекси на задкулисието се превръщат в бранители на статукво, описано в правила.

Правила, но не за всички

Висшият съдебен съвет не подлежи на никакъв граждански контрол, а над главния прокурор е само Бог. Икономическите гръгове кадруват в изпълнителната власт, чрез партийните централи. Някои политици, убедени в силата си, назначават висши магистрати, подвеждат избирателите чрез подмяна на вота.

Демократичната система на управление предлага сложна формула за отсейване, легитимиране, включване и изключване на публичните лица. Идеалният модел изгражда регламент за политическата борба, общи изборни правила. Но всяко отклонение, което използва други лостове на въздействие - финансови, силови, инструменти на компромата, превръщат публичното пространство в бойна арена без правила.

Деградацията на държавността е
достигнала нива на непоносимо омерзение

Зависимостите на "кой" от "кои" са се превърнали в част от пейзажа. Тревогата е, че се превръщат в нормалност. Политическото и съдебното са се затворили в себе си в "триумф на задкулисието" (по Петя Владимирова). Медийното им приглася.

Един от крехките граждански механизми за влияние върху властите - изборният кодекс, продължава да бъде непроменен. Няма да има електронно гласуване. Не е ясно дали ще има преференциално гласуване. Няма да има промяна в изборните райони и броя на депутатските мандати. Големите партии ще си поделят местата в изборните комисии. Статуквото ще продължава да функционира от своите взаимни зависимости.

Автор: Илия Вълков, Дневник