Калоян Паргов: Само национален консенсус може да реши проблема с агресията в училищата

/КРОСС/ За решаването на проблема с агресията в българските училища е необходимо съгласие и единодействие между законодателната, изпълнителната, местната власт, синдикатите, учителите и родителите. Необходим е национален консенсус. Това каза лидерът на БСП - София и заместник-председател на Комисията по образование, кулктура, наука и културно многообразие в СОС Калоян Паргов. Той откри кръгла маса на тема "Подменените ценности и образованието - агресията и езикът на омразата", организирана от Федерация "Образование" и Дискусионен клуб "Политика 21". Модератор на събитието беше проф. Ваня Добрева, заместник-председател на Градския съвет на БСП - София. В кръглата маса участваха народният представител от "БСП за България" и съпредседател на Федерация „Образование" Ирена Анастасова, общинският съветник от групата на социалистите Николай Николов, съпредседателят на Федерация „Образование" Александър Грозданов, психологът Христо Монов, представители на Независимия учителски синдикат при КНСБ и на РУО - София, учители и директори на столични училища.

"Децата са като бял лист, върху който родителите и учителите рисуват, каза Калоян Паргов. - И какъвто отпечатък оставят върху този лист, такъв ще бъде моделът на поведение в обществото в бъдеще. Ако оставиш децата да правят сами, каквото и където си поискат, заплахите за тях са огромни".

Калоян Паргов се ангажира да работи в две насоки в Комисията по образование към СОС - първата е за изграждането на специализирана общинска база за провеждане на зелени и бели училища на социално поносими цени, а втората - за осигуряване на повече средства за масов спорт на учениците, в партньорство със спортните клубове.

"През последните 28 години всички институции търпят критики за състоянието на образованието в момента, добави Калоян Паргов. - Базата за училищни лагери към Столична община беше разпродадена и изоставена. През годините много пъти сме обсъждали въпроса за зелените и белите училища и за практиката учители да водят групи от по 20-30 деца на планина или на море. Сега очевидно назрява отново момента да се върнем на тази тема и вече да стигнем до полезни решения. Колкото до масовия спорт в училищата, той вече е добре забравен стар факт. Познат ми е опитът на някои общини от други държави на Балканите, в които отделят сериозни средства, за да плащат на спортните клубове, които да ангажират деца от училищата в различни видове тренировки. И тук никой не говори за печелене на олимпийски титли или медали. Става въпрос за масов спорт. И когато масовият спорт е добре развит, тогава неминуемо ще бъдат открити следващите големи шампиони. А за другите деца ще останат полезното влияние за оформянето на характера и хубавият спомен, че са се занимавали с някакъв спорт и го познават от близо".

Ирена Анастасова акцентира върху най-важните промени в законопроекта, който „БСП за България" предлага да бъде гласуван в Народното събрание. Сред тях са отпадане на държавното финансиране за частните училища, което в момента създава допълнителни условия за растящи неравенства във и чрез образованието, учениците да може да повтарят втори, трети и четвърти клас, ако не са показали необходимите знания и умения, за да бъде намален рискът от отпадане от образованието в пети и минимален праг от 4% от брутния вътрешен продукт за финансиране на образованието.

„Народните представители от „БСП за България", които сме членове на Комисията по образование и наука, идваме от практиката. Ние сме учители, преподаватели във ВУЗ, директори на училища, обясни Ирена Анастасова. - И влязохме в Народното събрание с достатъчно богат опит и знание за системата на образованието. Влязохме и с огромното желание да променим всички недостатъци, които сме изпитали на гърба си, докато упражнявахме професиите си. Защото сегашният закон за образованието създаде повече проблеми, отколкото нашата система имаше преди. Освен това затрудни и борбата с агресията в училище. Новият закон въведе нови, бюрократични процедури и работата в училищата стана задушаваща. Учителите вече не знаят какво точно правят - образоват децата или са станали обикновени администратори, които по цял ден попълват документи и пишат протоколи".