Стайков: Управленската програма - бягство от конкретика

/КРОСС/ Със своите 128 страници управленската програма изглежда значително по-внушителна от коалиционните приоритети, които се събраха на 21 страници, но дори и бърз прочит показва, че това е само илюзия. Този коментар направи за БНР Калоян Стайков от Института за пазарна икономика по повод управленската програма на кабинета, публикувана малко преди да изминат 100 дни от управлението му.

"Мерките, които намериха място в коалиционното споразумение, голямата част от тях просто са разписани малко по-подборно. Един от примерите може да се намери в енергетиката, където в коалиционното споразумение е записано, че ще се работи за изграждане на интерконеткторни връзки със съдените страни, а в управленската програма просто е разписано кои са тези съседни страни", посочи експертът. "Като цяло, няма нещо по-конкретно от самата програма, което може да се вземе или да се отличи по някакъв начин. Наистина, по-скоро моето впечатление е за добиване на обем, малко като преразказите с елементи на разсъждение в гимназията. Проблемът с критериите го наблюдаваме от години. На мен ми е трудно да кажа дали е липсата на капацитет или липса на желание, но наистина това е нещо, което наблюдаваме години наред."

Стайков коментира, че никъде в документа не е посочено кои от 902-те мерки на правителството са приоритетни.

"Виждаме, например, че всяка година се приемат така наречените "програмни бюджети" за различните ведомства, но вътре самите програми са малко общо разписани. Няма много конкретика в тях и съответно е много трудно да се каже дали една програма е успешна или не. По същия начин е с управленската програма, така че като цяло има едно такова бягство от конкретика, но, пак казвам, трудно е да кажа дали е липса на капацитет или по-скоро нежелание за такова нещо. Може да се направи лесно паралел между правителствените документи, които са за вътрешна употреба в страната и тези, които се изпращат до Европейската комисия. Докато вътрешните са малко по-общи и съответно малко по-неясни, тези, които се изпращат до комисията са с доста по-различно съдържание, езикът е различен и съответно има и малко повече конкретика, така че може би по-скоро е нежелание, отколкото невъзможност."

Икономистът изтъкна, че определянето на справедлив механизъм за формиране на минималната заплата е в противовес с предварителното ангажиране с минималния ѝ размер. Той изтъкна също, че по-важна е покупателната способност на заплатата, тъй като при висока инфлация с повече пари могат да се закупят по-малък брой стоки и услуги. Той подчерта за пореден път проблема с неефективното разходване на публичните у нас. Европейските фондове се изразходват по-добре, от националните средства, изтъкна той, но допълни: "При тях съществува друг елемент на неефективност, а именно това, че се дават пари за проекти, от които няма нужди. Всички са чели за села, в които има стадион, обаче няма едно училище, за пътища, които свършват в нищото, мостове, които свързват два пътя, които не съществуват. При европейските проекти има много показност, но ефективността от тези проекти е ниска, така че навсякъде при публичните разходи съществува този проблем и той е липсата между инвестирани средства и постигнат резултат от тези инвестиции. Именно това трябва да бъде един от основните приоритети."