БСП: Не сме против програмата за санирането, а начинът, по който се изпълнява

/КРОСС/ „БСП не е против програмата за санирането, а начинът по който се изпълнява". Това заяви по време на дебата за санирането в пленарна зала, иницииран от левицата, народният представител от ПГ на „БСП за България" Георги Гьоков. „Ясно е, че докато управлява ГЕРБ, ще има такива програми. Апелирам към вас, нека с помощта на опозицията, да ги направим работещи, в полза на хората и ефективни- от гледна точка на разходвания финансов ресурс", обърна се той към управляващите.

Манол Генов: Време е да „санираме" програмата за саниране
"Време за сериозно „саниране" на тежко спорната програма за саниране. Иначе тя може да рухне под тежестта на безотговорното и изпълнение".Това заяви народният представител Манол Генов. Той обясни, че анализът на цялостното състояние на Програмата е установил липса на контролни механизми, негативни практики, липсата на поуки от управлението на подобни проекти и липсата на ясно разписани отговорности и синхрон между институциите в държавата. „Натрупаният опит от изпълнението на тези 400 сгради дава основание да се видят системните грешки и пропуски, които водят до натрупване на негативи с определено финансово изражение и щети на Държавния бюджет", заяви той. Генов припомни, че към 31.01.2017 има натрупани лихви към ББР в размер на 3 027 279.89 лева и са начислени за забавени плащания от страна на МРРБ към ББР. Той заяви, че в програмата за санирането има няколко основни пропуска. В нея липсват: споразумение относно реда, сроковете и условията за плащане между МРРБ и ББР; практика за така наречената физическа проверка на място; правило за допустимост на разходите за предварителния контрол и за допустимост на предвидените разходи; обезпеченост с финансов ресурс на всички сгради,където собствениците са си регистрирали сдружения; контролни механизми, които да обезпечават риска от финансиране на недопустими дейности; регламент за осигуряване на информация за различните дейности от програмата между участниците в нея; реални условия за конкуренция.„Допуснатите завишени референтни стойности, при които са сключвани договори за възлагане на обществени поръчки, допуснатото финансиране на недопустими дейности, натрупването на лихви, които трябва да се покрият от осигурения по Програмата ресурс- води до намаляване на ефективността и до нецелесъобразно изразходване на средствата", заключи Манол Генов.

Бойчев към министър Нанков: Как ще продължите санирането?
„2022 договора са сключени с банката за развитие. По досегашните цени, това означава, че е ангажиран досега гласувания ресурс от 2 млрд. лв., а одобрени за финансиране са 4829 искания. Имаме липса на обвързаност между желанието за участие в програмата и финансовия ресурс", заяви зам.-председателят на ПГ на „БСП за България" Жельо Бойчев. Той подчерта, че министър Николай Нанков трябва да отговори: „Как и по какъв начин ще продължи програмата?", „Как и откъде ще бъде осигурен този финансов ресурс?", „Ще има ли промени в правилата за финансиране на програмата?".

Бойчев коментира, че трябва да се каже и -постигнати ли са целите, които са били заложени в програмата. „Важно е да се изясни- как и по какъв начин се контролира националният ресурс, ангажиран в тази програма", каза още той. Зам.-председателят на ПГ на левицата попита и как се е стигнало до това, че референтни стойности са променяни 3 пъти и са намалени 2 пъти.

Николай Бошкилов: Фасадата на санирането се пропуква
„Фасадата на санирането се пропуква". Това заяви депутатът от „БСП за България" Николай Бошкилов. По думите му програмата за санирането е опорочена, защото има драстични нарушения в цените, предлагани от фирмите, сключили договори за обновяване на сгради. Той добави, че е масова практика на фирмите да преотстъпват работата си на други в Благоевградския регион. „Все повече са оплакванията от некачествено саниране", добави Бошкилов. Депутатът от Пиринско бе категоричен, че не се спазват трудовата дисциплина и законодателство, както и безопасните условия на труд. „Най-високата цена за саниране е във Велинград- от 288 лева на квадратен метър, а най-ниската в Кюстендил - 116 лева. Разликата в цените на различните фирми е драстична, категоричен бе народният представител. „Как при идентични сгради - се формира и заплаща различна цена в Благоевград?", попита Бошкилов. Той сподели мнението на гражданите, според които или става въпрос за корупция, или за използване на некачествени материали. Народният представител съобщи за редица жалби на граждани от пиринския град, които се оплакват от некачественото саниране.