Три съществени проблема в програмата за саниране изтъкнаха от регионалното министерство

/КРОСС/ Зам.-министърът на регионалното развитие арх. Виолета Комитова посочи в предаването „Преди всички" на програма „Хоризонт", че три са основните мотиви в сигнала за програмата за саниране, подаден към прокуратурата: необосновано високи цени, наддоговаряне на одобрения първоначално финансов ресурс от Министерския съвет и липса на физическа проверка на извършените строителни дейности. Тя уточни, че след Великденските празници ще бъдат предоставени изисканите от прокуратурата конкретни документи и сигнали, с които се подкрепят съмненията на служебното ръководство в МРРБ за извършени нарушения по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Според нея, тъй като това е програма с национално финансиране, ръководството на МРРБ е длъжно да следи как се изразходват публичните средства. „Нашата теза е, че с предвидените по програмата 2 млрд. лв. можеха да се санират 4000 жилищни сгради, а не 2000, както е сега. Цялото общество има интерес да се пести държавният ресурс, да се харчат парите отговорно, за да се постигат по-добри резултати", категорична бе заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството.

Арх. Виолета Комитова даде пример с това, че при старта на програмата за саниране през февруари 2015 г. е нямало таван на цената и до октомври месец същата година строително-ремонтните дейности (СМР) са се извършвали на цени, стигащи 400 лв. на кв. м., което е обезпокоителен факт. В този период от 9 месеца са санирани 28 сгради. След това, от октомври 2015 г. цената се фиксира на 348,60 лв. на кв. м. „Считам, че тази цена също е висока и необоснована, защото в същото време по европейската програма „Енергийно обновяване на българските домове" се санират блокове на цена от 114.16 лв. на кв. м. Възниква въпросът как по едно и също време, за едно и също нещо се плащат две различни цени - с европейско финансиране санираме на 114 лв., а с пари от бюджета - на 348 лв.", каза още тя.

Тази висока цена на санирането е довела до бързо изчерпване на финансовия ресурс, одобрен от МС, и така се е стигнало до наддоговаряне на първия 1 млрд. лв., с което е нарушена финансовата дисциплина. Още през ноември 2016 г. са били наддоговорени до над 1,2 млрд. лв., т.е. с 200 млн. лв. повече от отпуснатите с ПМС средства. Веднага след това МРРБ блокира програмата, спира изпълнението и договорите с общините и очаква решението на МС за отпускане на още 1 млрд. лв., за да разплати вече договорените средства като това решение идва през януари 2017 г. Според нея този втори милиард за програма е гласуван заради допуснатия дефект от поетите ангажименти, надхвърлящи първия милиард, одобрен от МС. „С 2 млрд.лв. от държавния бюджет ние ще санираме 2022 сгради. Това касае всички български граждани, но всеки собственик насаниран апартамент получи от държавата подарък в размер на 17 500лв.", подчерта Виолета Комитова.

През цялото време на програмата е липсвал контрол, подчерта още арх. Комитова. „Този, който плаща за работа не извършва физическа проверка на място какво е извършено, а плаща само по документи. Този, който изготвя документите за плащане пък, няма отношение към парите, обясни тя. Напр. всички оперативни програми в момента са с контрол на няколко нива. По всички проекти се разплаща след проверка на място, а по програмата за саниране се е плащало без проверка.

Заради тези три пропуски има извънредно множество жалби от граждани и фирми за некачествено изпълнение на СМР. Много са и депозираните претенции на браншови организации, които искат проверка на качеството на вложените материали и много неразплатени дейности по програмата", отбеляза още заместник-министър Комитова. Нашият сигнал до прокуратурата не опира до фирми, извършили нарушения, а до управленските решения взети в МРРБ - цената на квадратен метър, наддоговарянето и липса на контрол и ще предоставим данни за тях, включително и жалбите за лошото качество, увери тя.

Според заместник-министър Комитова по темата за санирането много се е говорило предизборно и следизборно. „Имаше опит за внушение на българското общество, че служебното правителство спира програмата за саниране. Служебното правителство, министърът на регионалното развитие и благоустройството и лично аз не сме били в позиция да спираме, а да изпълняваме програмата за саниране. От встъпването ни в длъжност до днес не сме спирали да работим по програмата. За този период от време ние установихме интензивна комуникация с ББР, проведохме среща с кметовете. Заварихме блокирани договори от ноември 2016 г. и съдействахме те да се отблокират. Пуснахме обществена поръчка за софтуер, който да обслужва програмата. Най-важният резултат е , че за 2 месеца и половина имаме 73 сгради повече завършени сгради с Акт 16.

"Не раздавам присъди и не коментирам дали посочените пропуски са нарушения", каза в обобщение тя.