Радан Кънев: Българската прокуратура е до голяма степен заварената прокуратура до 89 година

/КРОСС/Първо, искрено искам да благодаря на Инициативата за всичко, което върши откакто е създадена и на хората от Инициативата, за всичко, което вършат от много преди това, защото хората не са възникнали заедно с нея, познаваме се по-отдавна. После, да сложа моята рамка на разговора, тя не е задължителна за никого, но винаги е била такава, особено към г-н Славов, чието присъствие тук е чест за нас, и аз мисля, че в скоба, когато човек, който е председател на КС и на Върховния административен съд присъства в залата, трябва да отдадем съответната протоколна почит. Знам, че г-н Славов не е по тази част, но ние би трябвало да бъдем по тази част. Той е много по-високо от всеки измежду нас в йерархията на държавата, на място, което ние вероятно никога няма да стигнем. Но не съм съгласен с посоката, в която насочи разговора. Смятам, че състоянието на българското правосъдие от гледна точка на корупцията е толкова тежко, че вкарването на корупцията в съдебната система и на нейната организационна ефективност в един разговор, е вредно и дори опасно.

Неволно той изпрати разговора в посока, в която пазителите на статуквото от гледна точка на корупция, много често се опитват да го правят, задавайки въпроса: добре, ние ако разделим ВСС ще стане ли по-бързо наказателното производство? Ами, най-вероятно няма да стане по-бързо, но надяваме се, че в някаква перспектива делата с предварително известен завършек ще станат по-малко. И с цялата яснота на практикуващ юрист за това колко много има да се подобри в ефективността на българския съд и като структура, и като бюджет, и като начин, по който се изразходва бюджета, аз смятам, че нивата на корупцията изискват това да бъдат две напълно различни теми. Защото, в крайна сметка, държавата се състои от три неща: на първо място сигурност за гражданите в общността, на второ място - правосъдие, на трето място - обществени услуги и управление на обществени средства, като исторически третото е възникнало много, много по-късно. В България в настоящия момент цялата държава - администрация и политическа власт, е ориентирана единствено в третата функция - предоставяне на определени обществени услуги и управление на определени обществени средства.

Ще се абстрахирам от темата сигурност, всъщност тя в момента е много болезнена, можем да говорим безкрайно, може би евентуално ще излезем от темата на разговора. В момента, в който относително добро правосъдие не е установено, управлението на обществените услуги неминуемо води до некачествени обществени услуги, а управлението на обществените средства неминуемо води до злоупотреби в особено големи размери или, казано по-просто, до кражби. Излиза, че в момента българската държава се занимава изключително, и общественият дебат се води изключително на плоскостта на предоставянето на некачествени услуги на обществото, и на краденето на обществени средства. Това са основните занимания на властта. И то не защото хората са лоши, хората винаги са лоши, а е защото няма възпиращи механизми.

И тук отиваме до голямата незавършена или незапочната реформа в това, което наричаме български преход, както в сферата на независимостта на съда, така и в сферата на публичния контрол върху прокуратурата. Има една теза, която се лансира особено от противници на сегашния проект за конституционна промяна, и тя е, че българската прокуратура е станала през 90-та година твърде независима, като реакция на това, че преди 89-та година е била твърде зависима. Всеки, който познава и наблюдава непредубедено съдбата на прокуратурата в комунистическите и посткомунистическите общества знае, че това е дълбоко невярно.

Българската прокуратура и в периода от 50-те до края на 80-те години, е била през целия период твърде независима от държавната администрация, твърде независима от официалната политическа власт, която се помещаваше във формата на тъкачки и ударнички в тази сграда, и изключително зависима според баланса на силите, от политбюро на управляващата партия, или от диктатора, ако той вече е надмогнал влиянието на политбюро върху себе си. Така че, българската прокуратура е до голяма степен заварената прокуратура от преди 89-та година.

И сега, след много приказки, защо благодаря на Инициатива „Правосъдие за всеки", защо смятам, че седемте точки, които те предложиха, са особено важни в предстоящия дебат - защото темата за реформата на правосъдието от гледна точка на политическия контрол и на корупцията, в крайна сметка се оформи по две пътеки: в едната пътека е до тук приетият на първо четене законопроект за изменение на конституцията, последван от съответни мерки в Закона за съдебната власт.

Тук моето мнение, смятам което ви е известно, е, че ако в така внесения и гласуван на първо четене законопроект се направи по-нататъшно отстъпление, вече няма пътека, т.е. тя свършва в този момент, за да се демонстрира пълната воля за агитация на реформи, за която воля ние никога не сме се съмнявали. Тази пътека включва постепенни по същността и на конституционната промяна, и на бъдещите законодателни мерки, доста революционни решения в посока на независим съд, увеличен публичен контрол върху прокуратурата, евентуална постепенна децентрализация по законодателен път, ще се съглася с вас, че тя е напълно възможна, но ще се сблъска с не по-малко съпротиви, отколкото тази по конституционния път, това е ясно и тук бих добавил задължително и интензивно антикорупционно законодателство на административно ниво, извън правосъдната система, на ниво независими органи и регулатори. Оформя се и възгледа за една по-радикална писта, която включва конституционна реформа в прокуратурата, т.е. реформата да се осъществи на конституционно ниво от гледна точка на стабилност и необратимост на процеса, защото ако възможността да бъде по-слабо централизирана прокуратурата влезе в Закона за съдебната власт мине, а тя е присъствала постоянно през последните 20 год., дебатът е открит. На базата на този дебат се вижда, че законодателна промяна не успява да се извърши. Т.е. ако тя дори в момента поради сериозния вътрешен и външен натиск бъде осъществена на законодателно ниво, повече от очевидно е, че импулсът да бъде преобърната при първа възможност, най-вероятно е наличен и ще бъде използван от този или следващи парламенти. Достатъчен е един знаков провал на децентрализираната прокуратура, за да може да се разгърне една много скъпа медийна кампания за това каква тотална грешка е била тази децентрализация и да се тръгне по обратния път. Така че конституционната тема тук въобще не е за пренебрегване.

Второто нещо е въвеждането на „румънския модел" на антикорупционна прокуратура, като трябва да отчитаме естествено и моментните недостатъци на румънския модел и да не го идеализираме, основно от гледна точка на превръщането му в медийно събитие номер едно в Румъния в предизборни, или политически напрегнати периоди, това всеки, който следи румънската политика го е видял и не може да пренебрегне този феномен. От тук нататък, по кой път ще се тръгне и на въпроса защо не съм оптимист по отношение на по-бързия и по-радикален път, то е първо заради огромното усилие да се стигне дори до отваряне на тази пътека, за нея нямаше мнозинство в този парламент, нито обикновено, нито квалифицирано, тя беше въведена и като философия на законодателството на 43-тия парламент, и като философия на конституционно законодателство от малцинства в парламента, няма да кажа на малцинството в единствено число, защото ще се имплицира, че единствено нашата група е била активна, не е точно така, но малцинства бяха тези, които всъщност осигуриха конституционното мнозинство на първо четене на този законопроект. Така че, един път балансите са изначално неблагоприятни. Ще кажа още две причини , за да бъдем напълно открити. Втората причина е, че във всички групи и моето мнение е, че наистина всички, включително и в нашата, има страхове или зависимости, когато става дума за темата за прокуратурата. Страховете надделяват, освен страха от злоупотреба от страна на прокуратурата, което звучи твърде страшно, т.е., че ако се захванеш с определена работа, прокурорите ще се захванат с теб. Ние не живеем в паралелна реалност, ние знаем, че нивата на корупция в съдебната система са пряко свързани с медийните владения в България. Тоест, ако не страхът, че тръгне по петите ти прокурор, идва страхът, че ще тръгнат по петите ти журналисти и репортери, е твърде реалистичен и това е сериозна спирачка за хора, които са свикнали да развиват политическата си кариера по конформистка писта, а това са повечето хора по целия демократичен свят, не само в България. Има още едно съображение, което не трябва да подценяваме и то е, че може би ние от РБ и вие, по-радикалните във възгледите си от нас представители на граждански организации по тази тема, твърде много свързахме тази кауза със себе си, т.е. в характерната българска политическа действителност няма да ни разрешат да си закачим тази брошка , ако трябва да се изразя грубо. Тези неща въобще не са за пренебрегване, кому се пише победата, т.е. една от логиките да не съм оптимист в рамките на настоящия парламент, то е, че няма да ни разрешат да извоюваме толкова голяма победа в рамките на следващия парламент, но изключително важно е дебатът да се състои. И с вашите предложения и с нашите подписи, дадохме тази възможност, аз съм сигурен, че провеждането на дебата в настоящия парламент може да е частично успешен, не можем да сме сигурни, не се предаваме в никакъв случай, но дори да не е частично успешен, ще ускори неизбежното придвижване в тази посока - събирането на достатъчни мнозинства за подобни тези, т.е. възможността повече хора да си го пишат победа следващия път, когато вече ще стане, защото в демократичната политика този ПР ефект не трябва да се подценява. Голяма част от хората се водят както от страха да не ги окалят мръсните медии, така и желанието си да бъдат те носители на доброто в чистите медии. Така че, дебатът със сигурност ще има ефект на значително осмеляване и на по-радикалните форми на промяна, каквито се предвиждат.