С. Цацаров: Не бива прокуратурата да е слаба и зависима, който и да е главен прокурор

/КРОСС/ - Г-н Цацаров, как ще изглежда съдебната система след 9 декември, датата, на която ще започне разглеждането на промените в конституцията, които се отнасят за съдебната власт? Защото сякаш голямата война е дали този ВСС да работи още две години, или да се избере изцяло нов.

- Начинът, по който ще изглеждат и работят съдът и прокуратурата, зависи в голяма степен от това кои предложения ще бъдат приети от народните представители и с какво мнозинство. Мисля, че разделянето на ВСС на две колегии, както и новите правомощия на инспектората не са сред темите, които ще предизвикат спорове. Имам усещането, че по същия начин ще бъде оценено и предложението за избиране на парламентарната квота в съвета с квалифицирано мнозинство - 2/3. Разбира се, оптимизмът е оправдан, когато е умерен Оказа се, че някой се опитва да представи като най-важния ключ към успеха на реформата съотношението вътре в колегиите, и то точно определено съотношение. Колкото е важно в съдийската колегия да не доминира политическата квота, толкова е важно това да се случи и за прокурорската. Няма независимост на съдебната власт, ако такива гаранции има само за една от нейните съставни части. По мое мнение това е основната причина за политическия и медиен шум, който наричате „война", а не съдбата на ВСС. Разбира се, разпускането му определено фигурира като точка в плана на няколко сценаристи. Само че именно тази част от планираната тяхна „реформа" разкрива истинските им цели. Някъде прочетох изявление на един от тях, че „политическите сили се страхуват от прокуратурата". Това е безкрайно елементарна теза, защото принизява волята и мисленето на останалите депутати до обидни нива. Напротив, аз вярвам в техния разум - затова имам оптимистични очаквания за вота на 9 декември.

- Кога ще свърши съдебната реформа?
- В тази система работя вече 23 години и като се замисля, за всичкото това време думите „съдебна реформа" не са слизали от дневния ред на политическия живот. Тази реформа е нещо като перманентната революция - процес, който продължава непрекъснато във времето без особени резултати и в същото време - лозунг, който оправдава всякакви безобразия и откровени недоразумения. Колко стратегии се написаха и колко написани бяха безмълвно отречени? В същото време неосъществената реформа е прекрасна хранителна среда за един кръг хора, които само сменят имената на своите НПО-сдружения, комитети и институти. Те живеят от постоянната, но безрезултатна идея за промени, защото осъществяват мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания. Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори. В този хор същината на необходимите промени не може да се чуе. Нека не се лъжем - това не са изразителите на обществените очаквания за справедливост. Те няма и как да се реализират само със стратегии и концепции. Да се върнем там, откъдето започнахме разговора - промените в конституцията. Сами по себе си те няма да доведат до особен напредък, ако не се надградят с адекватно законодателство, което да гарантира бърз процес и справедливи решения. И най-здравите основи обрастват с бурени, ако не се ползват за градеж. Какво означават за гражданина две колегии във ВСС или явно гласуване, ако чака съдебен акт две години или вижда, че и най-наглото посегателство срещу полицай води до парична гаранция от 500 лв. и символично наказание?

- По такъв начин ли си говорят българските магистрати, както на тези записи от разговорите между Румяна Ченалова и Владимира Янева? Аз лично бях най-много шокиран от простотията и вулгарността на изказа им.
- Трудно е за такива лични разговори да имаме очаквания, различни от тези, които прилагаме за ежедневните подобни говорения навсякъде. Аз вече имах случай да кажа - прави впечатление пределната откровеност на един участник и предпазливата сдържаност на друг. Това е по-скоро дискретно, но уверено направляван монолог. По-шокиращото е, че сякаш нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено - години наред в подходящи моменти „изтичат" удобни записи, които стават повод за скандали в публичното пространство. В тях обикновено предизвикалите ги заемат позата на съдници, „замесените" се омаскаряват безскрупулно, а обществото се отвращава от всички. И така до следващата флашка.

- Имаше ли „троен атентат" срещу вас, както забелязаха репортерите на „24 часа"? От една страна, фалшивата публикация, в която се твърди, че ЕК иска отстраняването ви заради въпросните записи, от друга, правосъдният министър, който го постави на обсъждане във ВСС, и от трета, предложенията, които прави РБ за промени в конституцията - намаляване на мандата ви, въвеждане на институцията на втори главен прокурор, който да разследва висшата магистратура, и т. н.
- Имаше старателна подредба, градация на събитията. Разбира се, свързана с въпросните записи - не участваш в тях, но те обсъждат: докажи, че не е така, както те говорят. Това е логиката на един министър, на един партиен лидер, на пригласящи им медии и още куп други статисти. Сценарият се обърка от незабавната реакция на ЕК. Но негова цел бе и фигура, доста по-високо от тази на главния прокурор.

- Кой стои зад тези атаки? От едно място ли идват, или са „съдружници по неволя"? Радан Кънев съзира криминална фигура.
- Нека не затъваме в теория на конспирациите. Но ако използваме езика на наказателното право, това не са независими съпричинители, а целенасочено действащи съизвършители. Сред тях е една политическа сила и нейната лаборатория (сайтът „Медиапул" е само изпълнител, нещо като партиен печатен орган). Сред тях е един министър, който всеки ден обещава конструктивизъм и всеки следващ ден опровергава себе си. За медиите на семейство Прокопиеви главният прокурор отдавна е основна цел, независимо че публикациите някак вече доскучават - едни и същи автори „въртят" едни и същи тези за мракобесната прокуратура. Не зная какво съзира г-н Кънев, но очевидно се разминаваме във възприятията си.

- За какво е последната битка - да има главен прокурор със скъсен мандат, да има слаб главен прокурор или той да не се казва Сотир Цацаров?
- Много себевъзвеличаващо звучи да кажеш, че битката е за самия теб. Целият напън е за прокуратурата, за нейното място и правомощия. Най-точното доказателство за това е първоначалната идея на министър Иванов за прокурорска колегия - да се състои от 4 представители на прокурорите и следователите и 7, избрани от парламента. Нека припомня, че в своя проект на Закон за съдебната власт министърът на правосъдието имаше право да предлага назначаването и освобождаването на ръководители на прокуратури, а главният прокурор - не. Този проект не достигна дори и до обсъждане в Министерския съвет, но е безкрайно показателен за целите на неговите автори. Нужна им е слаба и подчинена прокуратура. Това не може да се допусне, независимо как се казва главният прокурор.

- Определенията за съдия Ченалова само за три дни се промениха от „гнила ябълка" през протестър до маша на мафията. Каква е тя според вас?
- Не желая, а и не мога да коментирам личността й, защото е обвиняема Мисля, че колегите ми ще си свършат работата, както изисква законът. Разбира се, дотогава ще се изсипе още помия. Учудвам се, че тези, които я сипят, не са разбрали още, че вече сякаш свикнахме да работим в такава среда и сред такава помия. И че рано или късно ще има справедливост и за тях.

- Защо никой не говори за хората, чиито съдби са се променили от делата, които е гледала тя? За убитото момче до дискотека „Соло", за хора, загубили имуществото си. В крайна сметка целият дебат около съда е заради усещането на българите за несправедливост. Изместването на дебата към квотите в съдебния съвет и други детайли отново показва отчуждеността на политиците и магистратурата от реалния живот.
- На моменти ние самите не усещаме колко далеч от нуждите на истинския живот са тези дебати. Не омаловажавам създаването на колегии, квотите в тях и всички тези въпроси. Но повтарям - те са основата на решението, не и самото решение. Загубихме поне година в безсмислени спорове и конфликти. Ако повторим същото упражнение още година, няма да има никакъв смисъл от това, какво ще направим по-нататък. Нужни са ни спешни промени в наказателния процес, които да го ускорят и в същото време да прекратят безумната практика на безкрайното връщане на делата за доразследване. Нужни са ни нови норми за длъжностните престъпления и престъпленията против стопанството, съобразени с новите реалности или поне с това, че отдавна вече в страната ни няма само една форма на собственост. Нужно ни е модерно и ефективно антитерористично законодателство. Да изброявам ли още? А за това, защо никой не говори за жертвите на престъпленията и за техните родители, а въздига думите на обвиняема в знаме срещу държавното обвинение - извинете за директния отговор, но попитайте колегите си от един-два сайта и от една медийна група. Попитайте и тези, на чиито грантове въпросните медии дължат съществуването си.

- Докъде стигна проверката на тези записи - чие е кучето? Как трябва да се изчисти съдебната система от всички „гнили ябълки"? Лесно ли се получава чиста съвест в съдебната система?
- Назначената експертиза ще даде отговор на много въпроси относно естеството на записите. Нека припомня, че там се чуват и мъжки гласове. Отделен е въпросът, че източникът на тези записи, скрит зад удобна анонимност, не ги предоставя в оригинал за целите на експертното изследване. А за чистата съвест - в системата се влиза с презумпция за такава съвест. Самата система „пази" себе си от оборване на тази презумпция и това прави „изчистването" трудна задача. Има и още нещо - тази задача не е само на прокуратурата. В осъществяването ѝ свои отговорности има и съдът.

- Радан Кънев и Христо Иванов знаят ли вашите възгледи за съдебната реформа? Говорили ли сте някога с тях по същество?
- Не мисля, че казаното от мен сега е нещо ново за тях. Не съм бягал от такива разговори и не съм говорил нещо различно от това, което мисля.

- Радан Кънев заяви, че не атакува лично вас, а има принципни съображения за мястото на прокуратурата. Също така поиска вие да посочите доверен човек, който да проведе разследване за записите на Ченалова. Как ще коментирате?
- Принципни съображения за идеите на г-н Кънев имам и аз. В Наказателно-процесуалния кодекс няма понятие „доверен човек". Може да го има в партийно-политическата лексика, но това не е повод да го въведем и в прокурорската работа.

- Как смятате - трябва ли да се вземе повод от това, което говорят "двете каки" и да се разследват трети лица, включително и вас? Така настоява Лозан Панов. Или трябва само да се разследва произходът на записа и престъплението, извършено от записващия?
- Ако двама си говорят за трети, който не участва в разговора, каква е отговорността му за посоченото в техния разговор? Естествено, ще се явя пред Етичната комисия на ВСС, но и сега ще повторя: Владимира Янева не е обвиняем в резултат на натиск върху главния прокурор, упражнен от премиера. Що се отнася до г-н Панов, всеки има право на мнение. При всички случаи предпочитам да му кажа лично какво мисля, а не да водя диалог с него чрез медиите.

- Защо се ожесточи отново въпросът за главния прокурор при предстоящите промени в конституцията? Дори случаят с „гнилите ябълки" показва, че корупцията в съдебната система не е само в прокуратурата. Че проблемите със забавените дела, отказът от правосъдие и продажниците не са само и единствено в прокуратурата. Всъщност съсредоточие на порока се оказа градският съд в София, така ли е?
- Ако е постигнат впечатляващ и даже неочакван консенсус на първо четене, защо е нужно второто четене да се „торпилира" с предложения, които не са били дори предмет на дискусия и за които е изначално ясно, че няма да получат такъв консенсус? Тези предложения са съсредоточени само върху прокуратурата и изхождат от една и съща група народни представители от ДСБ, начело с господата Кънев и Атанасов. Моите уважения, но това едва ли е свързано само с благородни намерения за ускоряване на съдебната реформа. Що се отнася до втората част на въпроса - нито корумпираните, нито некадърните и мързеливите са само в прокуратурата. Те са навсякъде в системата, колкото ги има например в Софийската градска прокуратура, толкова са и в столичния градски съд. Точно затова не мога да позволя прокуратурата да се превърне в единствена мишена на хора с нездрави политически и икономически интереси. Защото, ако сочим непрекъснато Румъния за пример, трябва да сме пределно откровени: такава прокуратура може да работи само ако действа съд, който правораздава като съда в Букурещ.

Борислав Зюмбюлев

„24 часа"