Съдебна реформа или стари седесарски номера?

/КРОСС/ Помни ли някой как СДС извърши реформа в съдебната система през 1991 година?

След като спечели изборите „с малко, но завинаги", както се изрази Александър Йорданов (34 на 33 процента СДС-БСП), първата работа беше да уволни Висшия съдебен съвет и да назначи нов, с поправка в закона. А съветът беше избран от съдии и прокурори, и от предишния парламент, с 5-годишен мандат по конституция. Конституционният съд прие това нарушение на мандата на членовете на ВСС. Новият ВСС направи бърза и тотална чистка сред прокурори и съдии (вече деполитизирани), уволни хора, които са били членове на БКП, свързани нещо с БСП и т. н. съмнителни, и избра за главен прокурор Татарчев - наш човек и за шеф на Върховния съд Иван Григоров, също наш човек. И от СДС казаха - съдебната реформа приключи. Не е шега. Точно така казаха.

След няколко години БСП на власт по същия начин промени отново закона за ВСС и поиска да смени състава му. Този път Конституционния съд каза, че не може, нарушение било на конституцията. Два пъти се произнесе противоположно по един и същ казус. После Костов си избра за главен прокурор Филчев и СДС настъпи втори път мотиката.

После, при Тройната коалиция, избраха за главен прокурор Борис Велчев без въобще да има конкурентен кандидат, с пазарлъци и договорки със съдебната власт.

Това, което става в момента много прилича на същите номера, да сменим съвета и да си назначим наши хора за главен прокурор и прочее.

Едно безкрайно бъркане на политиците в съдебната власт. По традиция Борисов си избра за главен прокурор Цацаров. Той демонстративно обслужва него и Пеевски.

Но как я мислят някои от Реформаторския блок - да махнем Цацаров и да си сложим наш човек? Пак? Това ли е съдебна реформа? Пак? Какви членове на ВСС ще избере сегашния парламент?

Примерът на СДС систематично се повтаря от всички партии оттогава досега. Съдебната власт и ВСС са се превърнали в ариегард на политически партии. Шефове на съда и прокуратурата периодично се проявяват в политическа роля.

Сегашният Реформаторски блок е сбор политически издънки на разпадналото се някогашно СДС. Те имената си менят, но нрава - не. Нямат елементарна почтеност, но говорят за принципи.

И какво се случва сега? Оставката на министъра на правосъдието Христо Иванов доведе Реформаторския блок до поредната шизофрения. ДСБ ще излезе в опозиция, а Москов ще остане министър.
С конституционните поправки всичко беше разиграно като театър. Мафията победила. Коя мафия? С която са в коалиция?

Фейсбук и интернет се изпълниха с въздишки по речта на шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов, скромен протест запуши Орлов мост. И съдии с тоги се появиха на протест пред Съдебната палата, а Съюзът на съдиите призова всички юристи да излязат. Главният прокурор отговори с акция с арестуване на митничари, да покаже колко е деен...А наистина ли се бунтува гражданското общество? Наистина ли знае какво иска?

Споменатият Лозан Панов беше избран през януари за шеф на Върховния касационен съд в резултат на политическа договорка, от същите тези членове на ВСС, срещу които някои протестират и говорят за мафия. Тогава съдиите подкрепиха конкурентна кандидатура на Павлина Панова, която имаше и по-висок ранг като съдия. Но тя беше нападната и при избора срещу нея се изправиха същите тези омразни лобисти във ВСС.

Целият сблъсък по конституционните поправки издава политически борби за съда, а не принципи. И от страна на ГЕРБ, и от страна на т. нар. реформатори. Министърът на правосъдието може да е подал оставка от принципни съображения, и (или) да си измие ръцете и да излезе чист от компромиса, който досега е правил да участва в правителство на Борисов. Но т. нар. реформатори? Какво искат?Конституционни поправки се правят с квалифицирано мнозинство. Може ли партия с 8% от гласовете да наложи своето при това положение?

С конституционните поправки ВСС се разделя на две - прокурорски и съдийски. И прокурорският ще се състои от петима души, избрани от парламента и пет, избрани от прокурорите, плюс главния прокурор. Тоест пет на шест в полза на прокуратурата. А първоначалните споразумения за поправката са били да са шест на шест, паритет с парламента. И тази промяна в последния момент предизвика оставка на министъра, речта на Лозан Панов, протести пред съда и на Орлов мост. Заваляха тълкувания, че така се давала властта на главния прокурор, парламентът се уплашил от него и т. н.

Много съмнително. Както сега има лобисти във ВСС, които избират главен прокурор и шеф на Върховен съд (вкл. Панов), така и занапред ще има лобисти. И борбата е кой да си намърда в съвета лобисти.

Това са старите седесарски номера. Някогашният електорат на СДС и някои от кадрите му се преля в ГЕРБ, които са усвоили целия набор от тези номера, и са прибавили нови, характерни за мутренските среди, от които идва премиерът Борисов.

А остатъците от някогашното СДС създадоха тази шизофренна ситуация - хем са против мафията, хем са в коалиция с нея.

Иван Бакалов
Е-вестник