Главният прокурор и ВСС остават основни мишени на съдебната реформа

София /КРОСС/ Идеите за пълно преструктуриране на Висшия съдебен съвет и ограничаване на правомощията на главния прокурор остават в центъра на съдебната реформа. Това става ясно от проекта за стратегически управленски документ на правителството, с който Mediapool разполага.
В системата на МВР без изненада фигурира връщането на ГДБОП във вътрешното министерство, а ДАНС ще трябва да се раздели с полицейските си функции. Наред с това управляващите смятат да възстановят конкурсите за израстване в МВР.
В сферата на външната политика правителството смята да поддържа двустранни отношения с Русия, които да са съобразени с политиката на ЕС и НАТО. По отношение на отбраната то ще се придържа към "Визия 2020", която бе приета още по време на служебния кабинет.

Конституционни промени за магистратите

В управленската програма е залегнало настояването на ГЕРБ за осигуряване на широк консенсус за промени в конституцията, които трябва да създадат нов модел на магистратурата. Според документа още в този парламент трябва да се създаде комисия по изработване на проект за изменение на основния закон.
Промените трябва да закрепят разделянето на Висшия съдебен съвет на прокурорска и съдийска част. Управляващите ще настояват за намаляване на политическата квота във ВСС. В момента тя формира точно половината от изборния състав на съвета. Другите идеи са за намаляване на мандатите на тримата големи в съдебната система - главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища.
Основната цел обаче остава държавното обвинение. Управляващите ще настояват за създаване на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на главния прокурор. Отговорните институции за създаването на този модел са Министерството на правосъдието, МВР и Министерския съвет.
Прави впечатление отсъствието на самата прокуратура сред отговорните институции, които трябва да формират модела. За сметка на това се предлага той да бъде изработен с участие на европейски експерти.
Промените в прокуратурата имат за цел да прекратят сегашната централизация на институцията, която на практика лишава редовите обвинители от правото им да вземат независими решения. Това може да се случи само чрез пакет от промени в статуса на главния прокурор. Управляващите ще търсят механизъм, който да позволи отзоваването на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. В момента фигурата на обвинител номер 1 е буквално недосегаема.
Друго важно предложение е да се създаде законово гарантирана процедура за публични изслушвания и оценка на рисковете за зависимости на кандидатите за управленски позиции в съдебната власт. Управляващите искат да прекратят и партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата, но все още не казват точно как ще стане това.

Външната политика: Русия през призмата на ЕС и серия пожелания

Програмата за работата по линия на външната политика е мащабна като обем, но запълнена предимно с клишета и общи ангажименти, като липсват по конкретни цели и евентуален механизъм за оценка на работата по тях. По отношение на връзките с Русия се планира да се поддържат "двустранни отношения, които са съобразени с общата позиция на ЕС и НАТО и наложените целеви ограничения, като България участва активно във формирането на политиката на ЕС спрямо Русия".
Основна цел ще бъде и оказването на подкрепа за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани. Ще се работи и по подготовката на българското ротационно председателство на ЕС през 2018 година.
Правителството смята да превърне България в активен участник в процеса на вземане на решения в ЕС, да създаде по-ефективен координационен механизъм по въпросите на ЕС и да популяризира европейските политики. Предвижда се подобряването на имиджа на страната да стане чрез приемане на поредна комуникационна стратегия на България за ЕС.
Основен приоритет ще бъде и защитата на правата и интересите на българските граждани в чужбина на основата на нов Закон за консулската защита, електронни консулски услуги и система за реагиране в случаи на бедствия и извънредни ситуации. Предвижда се и "оптимизиране на дейностите на задграничните представителства по подпомагане на българските общности". Освен това България се включи в усилията и действията на ЕС за противодействие на нелегалната миграция. Правителството смята да създаде и единен (национален) кризисен център.

Отбрана: отказ от приоритетите в аванс

По отношение на отбраната за основен приоритет е обявена реализацията на Визията за развитие на сектора до 2020 година, приета от служебния кабинет. Още в началото на управлението на втория кабинет "Борисов" обаче стана ясно, че тя няма да бъде финансово осигурена и от тази гледна точка едва ли ще се реализира.
За приоритет е посочено и премахването на зависимостта в областта на въоръженията и техниката от страни извън НАТО и ЕС.
Българската военна авиация и системите за противовъздушна отбрана са силно зависими от Русия, за което страната търпи критики от НАТО. За да се промени това обаче са необходими сериозни инвестиции, които засега не са заложени в бюджета за отбрана.
Друга цел е разработване на финансово осигурен План за развитие на въоръжените сили, приемане на многогодишната програма за сътрудничество със САЩ, увеличаване на участието на въоръжените сили в учения и тренировки със съюзниците от НАТО и други.
Приоритет ще бъде и оказването на помощ на населението при природни бедствия и аварии, както и запазването на числеността на армията.

МВР възстановява конкурсите за повишение в системата

Наред с поредната рокада между службите, с която ГДБОП отново ще бъде върната в МВР, а ДАНС ще се раздели с полицейските си и разследващите си функции, вътрешното министерство инициира и възстановяването на конкурсите за израстване в системата.
Те бяха премахнати по предложение на екипа на бившия МВР шеф Цветлин Йовчев в кабинета "Орешарски". Още тогава от ГЕРБ остро възразиха срещу тази промяна, изразявайки съмнения, че без конкурси шуробаджанащината в системата ще бъде неконтролируема.
Видно от разширената управленска програма на правителството, в министерството ще бъдат въведени още "правила, уреждащи реда за контрол от преките ръководители на ежегодното деклариране за имуществото и доходите от служителите на МВР".
Сред приоритетите на силовото ведомство се забелязва и влиянието на коалиционните партньори от Патриотичния фронт - записано е изграждането на допълнителни 131 км "възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница".
Обърнато е внимание и на повишаването на ефективността в противодействието на битовата престъпност, но без да са посочени конкретни мерки за постигането на тази цел. Предвижда се най-общото "укрепване на капацитета на оперативния и охранителния състав на МВР по разследване на престъпления", както и "въвеждане на допълнителни организационни мерки за оптимизиране на полицейското присъствие в малките населени места".