Съзаклятието КТБ

/КРОСС/ Цветан Василев се е предал в полицията в Белград. Цветан Василев е задържан. Цветан Василев е на свобода в сръбската столица...Цветан Василев ще иска политическо убежище в Сърбия...

Ей такива новини текат от телевизора втори ден. В България веднага се появиха твърдения, че силни връзки на банкера в съседната държава може да го спасят от екстрадиране. По-късно правосъдното министерство на Сърбия адресира тези подозрения със специално съобщение, че по техните закони наказанията за престъпленията, по които е разследван Василев, са по-строги. Издания в Белград пък допускат, че изненадващит ход на Василев е свързан с постигнато разбирателство в София.

Истинските причини банкерът да се предаде сам може би никога няма да узнаем, но ако отстраним конспиративните хипотези, логично, макар разнопосочно, звучат три:

- сръбската полиция вече е знаела къде е и е подготвяла арест;

- предаването му е добре пресметнат юридически ход;

- наистина се страхува за живота си и не вярва на българската прокуратура до степен, че предпочита сръбските власти да решават съдбата му, отколкото да прекара и 72 часа в ареста;

Иначе фокусът къде е Василев и какво ще се случи, удобно измества проблема с решенията за КТБ на отговорните институции насред предизборната кампания.

Една седмица по-рано, 10 септември

Главният прокурор се среща с шефове на работодателски и синдикални организации, експерти и министъра на финансите на тема оздравяване на КТБ. Официална информация липсва, докато не се наложи да се правят уточнения по изказванията на един от участниците. Между другото минава и новината за предшестващо посещение (или привикване?) в същия ден на управителя на БНБ Иван Искров в прокуратурата. Но тя не може да бъде оставена да отече в новинарския поток. Ако все още се интересуваме дали държавата ни функционира по някакви писани закони.

Защото срещата, която беше обявена заедно с изявлението на главния прокурор в Мизия на 3 септември - че поради "нестандартната ситуация" и "нетипичната криза" във връзка с КТБ се налага "надскачане" на закона, за да бъде оздравена банката, е венец на прегазващия всички правила фарс под наслов "КТБ", който се разиграва пред очите ни от четири месеца.

Може ли главният прокурор да медиаторства в сюжета "спасяване" или "ликвидиране" на банка?

Не, не може. Защото правото кой какво може е разписано ясно в конституцията и законите. И още:

- Неслучайно функциите на държавните институции в правовите държави са точно регламентирани.

- Неслучайно основен принцип в публичното право е, че държавните институции могат само онова, което е написано в закона. За разлика от нас гражданите, които можем и всичко онова, което не е забранено от закона. Принципът за властта неслучайно е обърнат!

Да погледнем какво казва Конституцията за прокурор номер 1:

"Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори."(чл. 126, ал.2 ). Точка!

Според първото изявление на председателя на БСК Сашо Дончев на срещата при Сотир Цацаров се обсъждало, че вече няма как да се стабилизира КТБ без публични средства (пари на данъкоплатците) и че на 21 септември БНБ ще има доклад за състоянието на банката. Според адвокат Тодор Табаков, представител на БТПП, цитиран от "Капитал", пък "не е ставало дума за покриване на проблемите в КТБ с публични средства". На другия ден - сряда - президентът на "Подкрепа" д-р Тренчев направо се произнесе, неясно в какво качество, че "само прокуратурата може да накара БНБ да си свърши бързо работата по отварянето на КТБ".

Да погледнем какво пише и в Закона за БНБ:

"Управителят на БНБ и членовете на Управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на Управителния съвет." (Чл. 44). Точка!

Прокуратурата явно си дава сметка колко уязвима от конституционна и законова гледна точка е мисията дори само да свиква срещи на тема оздравяване на банки, тъй като тя, за разлика от свободните финансисти, работодатели и синдикалисти е държавен орган, та пусна съобщение, което с цялата му витиеватост все пак прозвуча като опровержение на Сашо Дончев. Но информация за визитата на управителя на БНБ в прокуратурата - най - "деликатната" част от операцията по оздравяването - пак липсваше: по своя инициатива ли е отишъл Искров при главния прокурор или главният прокурор го е поканил (извикал) не е маловажна подробност.

Вероятно по същата причина и представител на прокуратурата обясни неформално, че институцията и главният прокурор не били инициаторът на срещата, а "само осигурили терен". (Каква адекватна на уличния смисъл метафора - на "терена" май участниците са възприели начините на обсъждане и убеждаване като не твърде-лицеприятни, щом като излизаха от там необичайно-сдържани - сякаш току-що са участвали в някакво неприлично съзаклятие. А на другия ден едни продължиха мълчанието си, други започнаха да убеждават населението колко важно е да се побърза с оздравяването на КТБ, та дори д-р Тренчев се срещна с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.)

За ролята на прокуратурата в казуса "КТБ", и то цялостната роля

- като се почне от средата на юни и от ареста и освобождаването на онези, които щели да убиват Делян Пеевски, мине се през признанието на наблюдаващите прокурори в началото на септември, че Цветан Василев е искал още в края на юни да бъде разпитан като защитен свидетел, но прокуратурата отказала, и се стигне до срещата на 10 септември, чието съдържание остава в тайна, та за тази "роля" в правовите държави се намира кой да потърси отговорност на главния прокурор.

Или поне да зададе въпроси, защото нашите (като медиа) прокуратурата ги подминава...

Мълчи Висшият съдебен съвет, който има право по закон да пита. Мълчат обществени лидери, а още по-натрапчиво е мълчанието на политическите водачи, и особено на предизвестения изборен победител Борисов и на лидера на ДПС Лютви Местан. Които сякаш са се заклели да не спомeнават причината за избухването на бомбата КТБ. Която нямаше да се взриви, или поне не сега, ако не беше се разиграла войната Пеевски - Василев.

Именно тяхното мълчание пред главния прокурор осигурява

подмяната на разделението на властите с олигархично-прокурорско-политическо съзаклятие

То е мълчание-признание, че държавата де факто се управлява от главния прокурор. Но мълчанието им е и надежда, а по-вероятно договорка, да им свърши работата главният прокурор и по тъй желаната актуализация на бюджета!

Сценарият е прост: Щом той, човекът с най-голямата процесуално-репресивна власт в държавата смята (макар и да не го казва пряко и лично), че са необходими публични средства за спасяване на КТБ в името на невинните вложители и на финансовата стабилност, значи така трябва. Защото не го смята кой да е, а главният прокурор, Той най-добре знае и може (всичко!). Той е незаобиколимият фактор на власт, как тъй няма да се съобразим с мнението му.

Ако България беше правова държава, работата на прокуратурата щеше да бъде да следи безпристрастно за нарушениета на законите и да изправя на съд нарушителите. И никаква друга.

Ако България беше правова държава, Законът за банките щеше да респектира участниците в срещата на 10 септември със своята яснота: Или акционерите си спасяват банката, или заедно с тях БНБ осигурява ликвидна подкрепа (каквато осигури на ПИБ), или обявяване в несъстоятелност и изплащане на законно гарантираните влогове до 200 хил. лв.

Нито един от вариантите обаче не устройва "Корпорацията Пеевски", заради която започна офанзивата - колкото и да се правят на ударени политиците с премълчаването на базовата причина.

Но инициативата на главния прокурор, обявена на 3 септември пред журналисти в Мизия, потвържадава и далеч по-страшната истина - че

с БНБ е свършено!

Впрочем БНБ, която единствена е оправомощена да решава съдбата на която и да е банка, си е подписала собствената присъда още през годините, когато, притискана и тогава задкулисно-политически, си е затваряла очите заедно с Комисията за финансов надзор пред превръщането на КТБ във финансов динозавър. А през тази година - пак по повод вездесъщата банка, БНБ се спомина на два пъти - на 29 юни и на 11 юли в присъствието на президента - и двата пъти заради скандалната и недопустима за БНБ роля, наложена на управителя Искров с неудържим натиск от политическия тил на "Корпорацията".

Е, как да си свърши бързо работата БНБ без намесата на прокуратурата (по д-р Тренчев), като

казусът "КТБ" не е банков, а олигархо-политически

видно от хаотичните, законово-недопустими действия на иснституциите, и най-вече видно от изявлението на главния прокурор в Мизия - че законите ще се четат нестандартно. И ще се надскачат - съвсем видимо. И до степен, че в България вече не може да бъде произведен скандал.

Това "надскачане" е мизансцена, отвъд който тече най-ожесточена война на олигархични групи, война с непозволено участие на държавни институции и на първо място прокуратурата, видно и от съдебното заседание в СГС на 12 септември по мярката за неотклонение на Василев (че Василев е искал да свидетелства, но свидетелстването му не е било желано от прокурорите).

Война, в която управители и подуправители на БНБ са подхвърляни като топчета за федербал от олигархичните акули, а ние чакаме от тях (от Искров) действия! Няма да ги дочакаме - самостоятелни и независими действия: Все едно да ви стиснат за гушата и да ви викат "действай" - злощастната съдба на един управител на БНБ, когато я няма институцията (прокуратура), която да го спаси от хватката и да възстанови закона. Воюващите искат от БНБ не отговор има ли капиталова дупка в КТБ и в какъв размер, а мотаене на квесторите и заблуждаване на обществото, докато бъде излъчен победителят. Което само означава, че живеем в подобие на държава - незащитени жертви на мафиотски интереси. Защото

държава, чията централна банка е обърната на слугинаж, си отива

И няма кой да спре разпада.

(Моля мнението ми за БНБ и управителя Искров да не се чете като съмнение за стабилността на банковата система в България, каквото нямам.)

Така БНБ информира, но не решава

Миналата сряда привечер - ден след посредническата среща на терена на главния прокурор, БНБ информира с неприсъщо бъбриво съобщение, че Оманският фонд - съакционер в КТБ, в консорциум с "непосочени акционери и потенциални инвеститори" е отправил предложение до БНБ за таен план за преструктуриране на КТБ с държавна помощ, като писмото е изпратено от инвестиционен фонд EPIC (базиран във Виена - б.р.).

В понеделник БНБ пак информира, че "препоръчва EPIC възможно най-скоро да започне разговори с Министерството на финансите с оглед изясняване на реалните възможности и условия, при които биха могли да получат държавна подкрепа".

Подозрителната охота, с която БНБ осведомява за предложенията на посредника на Оманския фонд, с който, твърдят запознати финансисти, е свързан Цветан Василев, последвалото отворено писмо на Бойко Борисов до управителя на БНБ "да обърне сериозно внимание на всички инвеститори, заявили интерес да се включат в капитализирането на КТБ" и отговорът на Искров с фатално закъснялото му признание за "групи за натиск" над БНБ, плюс совалките и коментарите на д-р Тренчев, че "само прокуратурата може да накара БНБ..", и най-вече изначалното изявление на самия главен прокурор в Мизия, че се налага "надскачане" на закона - всичко това подкрепя хипотезата, че

кампанията за спасяване на КТБ с посредничеството на главния прокурор е договорена с най-силните политически фактори

Тоест БНБ е само изпълнител на решения, вземани другаде и от други. Което потвърждава обобщената теза в началото на този коментар: че законодателството в България днес, в конкретния случай Конституцията, Законът за БНБ и законите за банките и банковата несъстоятелност, са само декоративна хартия.

С две думи,

нито ударът през юни срещу КТБ, нито оздравяването й през септември, имат нещо общо с принципи и върховенство на закона

Напротив - идеята беше да бъдат отнети материалните активи на банката и собственикът елиминиран, но не заради нарушените правила при растежа и заякването й с наливане на държавни средства до превръщането й в трета по мощ банка в България; не заради изтичането на тези средства към кухи и свързани фирми, а защото "Корпорацията Пеевски" поиска това! Пък ако "блиц-крига" срещу противника зацикли, променя се само тактиката към повечко гъвкавост, за да остане непроменен моделът "Пеевски". Тъй че мястото и ролята на "Корпорацията", както в предишното, така и в бъдещото управление на държавата са договорени и осигурени с широко съзаклятие.

Най-важна в сюжета и най-смущаваща е ролята на главния прокурор - негово е задължението да пази закона!

Една седмица след срещата в прокуратурата, 18 септември

Невероятно, но факт от последния час - една политическа организация - Реформаторкият блок, се осмелила и поискала главният прокурор да бъде отстранен от разследването по КТБ и то да се поеме от специализираната прокуратура.

И въпреки, че според сегашното устройство на прокуратурата няма значение кой води разследването, поне поставя проблема на масата.

Петя Владимирова

„Дневник”