Р. Ченалова пред „Дневник”: Не искам да се правя на светица, но едва ли аз съм виновна за състоянието на съдебната система

/КРОСС/ - Защо решихте да говорите сега?

- Това е напълно естествена човешка реакция, обикновено е така. Освен това имах и някакъв статут до момента, в който ме уволниха - за мен съвсем не неочаквано. И защото човек реагира тогава, когато върху него се хвърли цялата вина, и си задава въпроса - дали аз при моите пет години в СГС направих най-тежките нарушения и престъпления. Няма какво да се лъжем, че години назад във времето съществуваха слухове за корупция в съдебната система - нека не ги наричаме само слухове. Защото това е знание на определени адвокатски кантори и на определени адвокати. И на определени граждани за начина, по който в определени случаи са решавани дела.
Аз също съм била адвокат и много добре знам какво се споделяли колеги с мен. Работила съм в провинцията, където нещата са малко по-различни. Въпреки че там пък, как да кажа, има един може би феодализъм на местните представители на съдебната власт. И моята реакция беше за това, че не бива да се прикриват неща, които са съпътствали години наред представата ни за функционирането на съдебната система.
Които допълнително намериха някакво отражение в начина, по който се избират ръководители на съдилища и прокуратури. Ако щете, назначаването на съдебни помощници. Ако щете, печеленето на конкурси от близки на магистрати, техни деца, племенници и т.н. И всички тези обстоятелства са очевидни.
Така че в този смисъл на мен ми стана много обидно, че едва ли не аз - не искам да се правя на светица - съм виновна за състоянието на съдебната система, което не е тайна години наред, че срещу мен се образуваха наказателни производства, и то за неща, за които на практика няма престъпление. Аз съм се занимавала дълги години и с наказателно право, и, без да звучи нескромно, имам претенциите, че мога да правя квалификации по Наказателния кодекс.
Нещата знам как и защо се правят. И за това реагирах сега - още повече че формалният повод бяха записите. Аз можех спокойно да кажа - не си спомням или не е имало такива разговори. Това щеше по някакъв начин да накара ВСС или прокуратурата да кажат - ами да, нямаме основание да се занимаваме, нали никой не удостоверява автентичността на тези разговори. Но аз избрах да кажа - да, водени са такива разговори, като напълно осъзнавам последиците. Още повече че главният прокурор нееднократно ми е показвал отношението си. Веднага след ареста ми, когато две инстанции се произнесоха, той, вместо да направи анализ на работата на прокуратурата или поне да каже „да, задържането беше незаконно", той каза: „Независимо от това дали на някого му харесва или не, ние ще продължим да работим все така." „Което, от една страна, означава, че прокуратурата не се интересува от позицията на съда, т.е. за нея няма значение какво мисли съдът по конкретното обвинение... От друга страна, това беше един вид изречение „Вие нищо не можете да ни направите". И да - прокуратурата е господар на досъдебното производство, но неин господар е законът.

- Смятате ли, че главният прокурор Сотир Цацаров е лично настроен срещу вас?
- Никога не съм имала пряк контакт с този човек. Но си мисля, че по-скоро поведението ми, позицията, която показах, не се приема от определени хора, включително от главния прокурор. И след отстраняването, и след ареста - това, което говорих по време на мярката и което не беше особено ласкаво за прокуратурата и показах дефектите на работата им, както и сегашната ми позиция по отношение на записите от разговори със съдия Янева, не се харесват. Явно предизвиквам т. нар. споменати лица.
Защото главният прокурор, дали нарочно или не нарочно, не крие негативното си или положителното си отношение. Той го заявява открито - както примерно заяви колко добър прокурор е Бецова. Само че аз питам следното - ако примерно на мен ми образуваха наказателно производство за това, че не съм изпратила в седемдневен срок частния протест, с което съм нарушила авторитета на съда, защо не се анализират по подобен начин обстоятелствата около едногодишната проверка и изтичането на давностния срок, поради което не може да се образува досъдебно производство по случая Данов. Това не е ли пак, ако следваме прокурорската логика, неизпълнение на задължения, за да се направи услуга на Данов и се накърни по този начин престижът на съдебната власт - или престъпление по служба? Ето го различния аршин. Също както вместо да се образува досъдебно производство срещу следователя Петров на база мотивите на ВКС, главният прокурор лично внесе във ВСС молбата му за напускане и настоя пред ВСС да бъде уважена.
Ето аз сега казвам, че съм чула от Владимира Янева за намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната. Има ли образувани досъдебни производства за длъжностни престъпления? Не само сега, но и по записите, известни като "Ало Ваньо", записите между Кокинов, Найденов и Борисов. Прокуратурата решава дали, срещу кого и кога да образува наказателно производство.
Ще ви дам най-простия пример - едно постановление за образуване на досъдебно производство е акт, който не се обжалва. Не се обжалва и постановлението за привличане в качеството на обвиняем. На практика това означава, че срещу всеки, включително срещу вас, днес или утре може да се образува досъдебно производство за някакво престъпление и то да се разследва дълго във времето в т.нар. инструктивни срокове. През това време имате качеството на обвиняем. Това дело може да се прекрати. И най-вероятно ще се прекрати. Нали видяхме как 90% от актовете на прокурор Бецова са постановления за прекратяване.
Тази констатация касае прокуратурата въобще. Но какво става с вас през това време? Вие сте обвиняем, наложена ви е мярка за неотклонение и процесуална принуда, търпите всички правни и морални негативи от процесуалното си качество, без да имате правната възможност да обжалвате актовете на прокуратурата, които го създават. Това положение съществено накърнява принципите на европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧОС). Неведнъж Европейската комисия в докладите си по линия на мониторинга, осъществяван в сферата на пространството „свобода, сигурност и правосъдие", подчертава, че България изостава в хармонизиране на законодателството си с европейското право. А както Хартата за правата на човека, ЕКПЧОС по силата на присъединяването ни и ДЕС са част от вътрешното ни право с приоритетно значение. На практика в България актовете на прокуратурата, определящи началото на наказателното производство и възникването на качеството „обвиняемо лице", не подлежат на съдебен контрол в нарушение на чл. 13 от ЕКПЧОС.

Само когато прокуратурата задържи обвиняемия и поиска вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража", делото стига до съда. Съдът в това производство преценява има ли доказателства, от които да се направи извод, че обвиняемият е извършил точно това престъпление, в каквото го обвинява прокуратурата. Когато прокуратурата внесе искане за постоянното ми задържане, съдът беше категоричен, че преценката на прокуратурата е неправилна - че, от една страна, не може едновременно да се осъществят съставите на документно престъпление и на престъпление по служба и че няма данни за престъпление по служба. Какво следва от тази преценка на съда - никакво задължение за прокуратурата да промени обвинението или да прекрати частично производството. Разследването продължава по повдигнатото обвинение - а то определя тежестта на престъплението, мярката на процесуална принуда, времето, след изтичане на което обвиняемият може да поиска разглеждане от съд. Определя оттам нататък отношението към човека, срещу когото е образувано досъдебното производство.
Как се получи при мен - поредица от производства, образувани по преценка на прокуратурата, че съм извършила умишлени престъпления по служба, която преценка не мога да оспорвам, да обжалвам. От друга страна, прокуратурата е единна и неделима. Главният прокурор може да отменя актовете на всеки прокурор, може да му разпореди какво да прави. Но главният прокурор не носи никаква отговорност. Защо? Защото в ЗСВ са уредени дисциплинарни производства само по отношение на магистрати и изборни членове. Освен изборните има и трима по право, за които няма предвидена такава възможност. Има един-единствен текст в конституцията, който казва, че президентът назначава и освобождава главния прокурор, председателите на ВКС и ВАС. Имаше текст от 2006 г., който даваше възможност при тежки нарушения да бъде освободен главният прокурор. Но този текст в годината, в която се появи, изчезна - на основание конституционно решение №7 от 2006 г., според което текстът е противоконституционен.
Решението е подписано с особено мнение от конституционните съдии Лазар Груев, Емилия Друмева, Мария Павлова и Евгени Танчев. Или на практика главният прокурор в продължение на седем години ръководи и контролира всички прокурори и освобождаването му, независимо как и дали е работил добросъвестно и законосъобразно, се случва само при изтичане на мандата му. Хайде да видим сега кой прокурор пък ще му образува наказателно производство при данни за извършено престъпление от общ характер.
За тези неща си дадох сметка, вече от гледна точка на лицето от другата страна - колко е опасна тази власт на прокуратурата. Изключително опасна. Ние не можем да разчитаме във времето, че главният прокурор ще бъде един добросъвестен човек. Трябва да се създадат законови възможности за контрол. И именно от това се бяга. Затова сега се говори, че, видите ли, конституционните промени били застрашени. Ама какви конституционни промени? Хората, които ще понесат, как да кажа, някакъв вид контрол, санкции или задължения, не искат това да се случи. Това е истината.
Затова аз реагирах по начина, по който реагирах. Не за да свалям Бойко Борисов или главния прокурор, или някой друг. Може би съм луда с картечница, както казва Радан Кънев. Нямам картечница, но само луда - може би.

- Градският съд се превърна в емблема на задкулисието и корупцията в съдебната власт. Вие бяхте част от този съд дълго време, гледахте шумни дела...
- Аз дойдох с външен конкурс, като имате предвид, че преди това съм се явявала на два други, които не съм печелила. Дойдох с конкурс по времето на Светлин Михайлов. Нямаше тогава Цветан Цветанов, който да ме назначи, както говори Маргарита Михнева. Напротив - това беше третият конкурс, на който се явявам, аз исках да работя в Стара Загора, но за съжаление друго лице беше с по-висок успех от мен и то бе назначено. Така се оказах в СГС.
Постъпвайки в СГС, бях назначена във въззивен граждански състав, после в търговски. Още в началото колеги ми казаха - ти никога няма да бъдеш приета тук, защото си с външен конкурс, вие не сте от кариерата магистрати. Може да са имали своите основания, но за мен това беше много неприятно. Което на фона на обстоятелствата, че аз нямам тип поведение да ходя по кабинетите, да питам, да създавам контакти, ме принуди съвсем да се огранича. Затворих се в себе си, работих, контактувах само с другата колежка, с която бяхме от външен конкурс, и така. Не влязох в никаква общност. След като Георги Колев стана председател на СГС, той ме премести в наказателно отделение.

- Вие познавахте ли се с него преди това?
- Не, той ми беше представен, не - посочен, защото коя съм аз да ми го представят, като заместник-председател на градския съд. Отговаряше за наказателно отделение.

- Какво се случи по делото САПАРД (Румяна Ченалова беше съдия по делото САПАРД и осъди на първа инстанция Марио Николов и оправда Любомир Стойков - бел. ред.)?
- Делото е било върнато на прокуратурата от колегата Сантиров и съобразно правилата следваше да се разпредели на него. Делото обаче се докладва на мен. Деловодителката, която го е разпределила, беше много притеснена, че е допуснала гаф, че е сгрешила. Веднага след разпределението ме извика Георги Колев и ми каза, че е допусната грешка, но вече нищо не може да се направи - има протокол за разпределение и аз трябва да го гледам.

- Оказа ли Ви някой някакво влияние по това дело?
- Георги Колев ме извика веднъж и ми каза: тези хора трябва да бъдат осъдени. В такъв момент ти стоиш - той все пак е председател, и кимаш. Той каза: знаеш ли, ти имаш едно дисциплинарно производство, тогава за Красьо Черния. Аз и целият състав гледахме делото обективно, според доказателствата и така формирахме убеждението си кой е виновен и кой не. Така и постановихме присъдата. Доколкото знам, във въззивното производство назначената експертиза е имала различни изводи, което е довело до различните изводи на тази инстанция.
След това председател стана Владимира Янева. С нея се познавам от съдия Петя Крънчева - тя е по-комуникативна, по-отворена, по-емоционална и в някаква степен аз я приех като човек, който ми импонира като темперамент, като емоция. Когато Владимира Янева стана председател на градския съд, тя нямаше виждане за това как да се управлява съда. И по моя преценка, това съм го казвала и на нея - наистина нищо не се случи в градския съд. Проблемите в търговско отделение, които аз видях и за които съм настоявала да бъдат обсъдени, особено за деловодството, въобще не бяха решени.

- Адвокат Мондешки, който е сред поканените в понеделник във ВСС, откога започна да се среща с Янева и контактувал ли е с Вас? негов ли е гласът, който се чува в някои от записите?
- Аз не мога да разпозная този глас (Ченалова отказва да коментира повече този въпрос - бел. ред.).
Звучи глухо, изреченията са кратки. По отношение на адв. Мондешки имаше през януари 2015 г. изслушване на съдии във ВСС. И да, имаше период, в който съм го виждала на етажа на СГС, където е кабинетът на председателя - съдия Янева. Но в последния период от време - до края на 2014 г., не съм го виждала.

- А този Христов кой е? (Сред призованите за понеделник за „очна ставка" освен Янева, Ченалова е и адвокат Христов, чието първо име в съобщението на ВСС не беше посочено - бел. ред.)

- Ами Христов не знам, няма собствено име. Иван Тодоров е адвокат, собственик на „Сиела"...

- Който също е сочен като чест гост при г-жа Янева. Защо Мондешки спира да идва при Владимира Янева?
- Нямам предположения.

- А Иван Тодоров?
- Не знам, аз никога не съм присъствала на тези срещи. Председателят си приема. На мен ми се е случвало да чакам доста дълго примерно, ако ме извика съдия Янева. И съм виждала да влизат много хора, докато чакам.

- Къде бяхте вие в йерархията на отношенията между Владимира Янева, Богдана Желявска и останалите?
- Къде съм в йерархията? Аз навремето, когато стана дума за тези дела на Пеевски, понеже имах достъп до системата, проверих колко и кои са тези дела и на кои съдии са разпределяни. Оказа се, че делата, разгледани от мен, са около осем към общо 129 или 139, не помня точно. За съжаление дадох папката на съдия Янева. Не зная за какво ѝ беше необходима. Фактите, за които говоря са, проверяеми. За съжаление обаче и по този въпрос има мълчание - и тогава, и сега.

- Понеже казахте, че Янева е била близка с Делян Пеевски, чували сме, че тя му е гостувала в офиса на „Бачо Киро", в близост...
- Аз не знам за „Бачо Киро" - аз знам само, че в хотел „Берлин" има нещо. Това ли е „Бачо Киро"?

- Не, „Бачо Киро" е близо до ул. „Екзарх Йосиф".
- Не, просто пред мен е споделяла, че отива или се връща. Или пък, че му е звъняла по телефона, тя е говорила пред мен и други хора с него.

- А тя стана по-близка с него след като се скара с Цветанов или при други обстоятелства?
- О, не мога да Ви кажа.

- Разпределението на делата в градския съд също беше широко дискутирана тема...
- Ами разпределението го правеше Богдана Желявска - граждански, търговски дела, частни жалби. Тя се занимаваше с това. И съдебните помощници.

- Видяхме всъщност и делото за КТБ, при чието разпределяне беше обявено, че има срив в системата...
- Да, със срив във системата.

- Имаше ли други такива сривове?
- Доколкото знам, при неслучайно разпределение остават следи, които могат да се установят, но не знам дали искат да ги видят. С някои от компютърните експерти съм говорила и те са ми казвали, че може да се видят тези следи. Но аз не съм обръщала внимание, още повече че нямам необходимите знания. Т. нар. Митко Флашката непрекъснато съм го виждала да стои пред кабинета Желявска. Какво прави там? Нали има компютърни специалисти? (Митко Флашката е прякорът на Димитър Керелов от фирмата „Интелиджънт софтуер системс", която дълги години е била наета като външна фирма, на която е предоставен пълен достъп до хардуера, софтуера (деловодна система, LawChoice и т.н.) на съда. Преди време „Капитал" писа, че фирмата е регистрирана на адрес, на който са адресите на десетки фирми, свързани с бизнесмена и подсъдим по аферата по източване на средства от САПАРД Марио Николов - бел. ред.)

- Георги Колев беше ли си запазил влиянието в градския съд? (Председателят на Върховния административен съд беше преди това председател на СГС - бел. ред.)
- О, разбира се. Той и съдия Янева поддържаха постоянна връзка. Богдана Желявска също. Богдана ходеше, поне по нейните думи, да пие кафе често сутрин при него. Така че...контактите ги имаше.

- Има един фрагмент от разговора, който е встрани от вашата дейност. Дотолкова, доколкото засяга разрешенията за СРС. И сюжета с това, че тя се оплаква как Христо Динев ѝ поискал целия регистър. И тя му е отказала, и правилно му е отказала. Вие чували ли сте нещо за този регистър?
- Чувала съм обратното - че тя му е дала целия регистър, и това е скандално. От разговора излиза, че не му е дала целия. Но така или иначе явно му го е дала, за да се видят тия СРС срещу посолства. Не знам посланиците как не са реагирали. Защото това си е направо шпионаж.

- Христо Динев и Янева явно са си комуникирали непосредствено?
- Да, да, тя ходеше при него. Той е слизал при нея, виждала съм го.

- Той близък ли е до главния прокурор?
- Не съм много сигурна.

- А Янева била ли близка до главния прокурор?
- Да, определено беше близка. Той ѝ звънеше, тя се качваше в кабинета му. Секретарката, разбира се, ако желае, може да го потвърди. Колко пъти главният прокурор я е викал. Просто на нас ни е съобщавала, че е при главния прокурор.

- Споменахте за едно дело, без да влизате в детайли, по което главният прокурор е оказвал натиск...
- Не мога да го кажа, защото още не е приключило.

- Предлагат ли Ви сделки?
- Не, не ми предлагат. Може би защото знаят, че няма да приема.

- Разговорите, които изтекоха, бяха определени като сценарии за свалянето на премиера, главния прокур, ВСС. Какъв е Вашият коментар за това?
- Това е вид реакция. Реакция на хора, които в страха си да не загубят властта обясняват всеки вик за справедливост като престъпление. Другият подход е да изместят вниманието и да насочат към незаконосъобразността на някакво действие - например дали са законни записите, кой говори - обвиняеми или подсъдими лица, и по този начин да внушат недобросъвестност и скрити мотиви, за да се разколебае обществото в преценките си. Същата реакция видяхме, когато се излъчиха другите скандални записи.
Вече 25 години наблюдаваме едни и същи лица, които решават съдбите ни и се защитават яростно, ако някой се осмели да оспори правото им на вечна власт. Замислих се какво ще стане, ако само за ден обикновените хора не изпълняват задълженията си - ако спрат работа миньори, продавачи, медицински работници, учители, хората, които почистват улици и паркове, полицаи, строители, хората които пекат хляба ни, и т.н., и т.н.
Животът ще спре. Ако обаче хората, заслужили с дълъг стаж професията „депутат", спрат работата си, какво ще се случи? Нищо.
Защото и сега виждаме празната пленарна зала, знаем, че по-голямата част не са направили и едно законодателно предложение и активността им се изчерпва с това да гласуват, без понякога да знаят за какво. Ето защо властта е толкова апетитна и борбата за нея е чутовна. Най-близкият пример е нежеланието да се приеме т. нар. антикорупционен закон.

- Тази седмица предстои да се гласуват на второ четене и промените в Конституцията...
- Съдебната реформа не е в това да се раздели ВСС на две колегии, защото това няма да реши проблемите в правораздаването. Според мен, както е в повечето европейски държави, прокуратурата трябва да е част от изпълнителната власт или от съдебната под ръководството на министъра на правосъдието.
Прокуратурата е страна в съдебното производство. Същината на функциите й я определя по-скоро като част от изпълнителната власт. Необходимо е да се въведат законови форми за контрол над главния прокурор, който на този етап е недосегаем.

Моето мнение е, че трябва да се променят условията, при които едно лице може да стане магистрат, в т.ч. минимална възраст, за да има житейски опит, който изгражда ценностната система, ниво на обща култура, интелектуално ниво, аналитичност и способност теоретичните знания да се прилагат по начин, който да внушава респект към системата.
Нужен е периодичен контрол на квалификацията на магистратите, и то без намесата на субективния фактор.
Нужно е изискванията за всички, независимо в кой съд и на каква длъжност работят, включително за членовете на ВСС, както и контролът за спазването на тези изисквания да са еднакви при равни условия на труд, почивка и обезщетения.
Нужно е да има незабавна промяна на редица закони, чрез което ще се създадат условия да няма съмнения, че България е правова държава, която зачита ценностите на Европейският съюз. С декларации, намерения и нагласена статистика не може да се случи реформа.

Лора Филева

„Дневник"