Турция на крачка от диктатура?

/КРОСС/ Турция се намира в изключителна тежка ситуация. В страната е обявено извънредно положение, удължено за трети път след опита за преврат през юли 2016 г. Икономиката е в критично състояние, а страната преживява най-кървавия си период вследствие на терористичните нападения.

Турското общество е силно поляризирано, като гражданите живеят в „империя на страха". Десетки медии са затворени, много НПО-та са закрити, големи частни холдинги са под контрола на управляващите. Над 40 хил. души са вкарани в затвора, без съд и присъда. Над 110 хил. души са отстранени или уволнени от длъжност. А никой няма гаранция, че същото няма да сполети и него.

Пропагандната машина е в сила, благодарение на проправителствените медии (в Турция почти не остана опозиционна медия) се представя една идилична картина, но не се засягат съществените проблеми на страната. Критични гласове почти не могат да бъдат чути. При тези обстоятелства политиките на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и президента Реджеп Тайип Ердоган са далеч от простата логика. Решението на всички проблеми на Турция според тях се състои в смяната на режима на управление на страната от парламентарна република в „президентска република от турски тип". Това според тях е магическата пръчка, която с един замах ще реши проблемите на страната. От началото на тази седмица депутатите започнаха да гласуват предлаганите конституционни промени.

По изричното настояване на Ердоган целта на управляващата партия в Турция е да наложи президентската система на управление. Опозицията започна открито да говори за диктатура, като за това предупреди председателят на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу. В статия във в. „Джумхурийет" проф. Сами Селчук предупреди, че предлаганите конституционни промени са по-опасни от действащата в момента конституция на Турция, която е приета от превратаджиите през 1982 г. начело с ген. Кенан Еврен.

Проф. Сами Селчук, който е почетен председател на Върховния касационен съд, остро разкритикува предлаганите промени и подчерта, че не е ясно каква конституция се опитват управляващите да прекарат през Меджлиса. Той посочва, че всеки грамотен човек лесно може да разбере, че с предлаганите промени няма да попречат на консолидиране на властта, а напротив цялата власт се събира в ръцете на Ердоган, като се затварят всички възможности за контрол на действията на президента. Така няма да се спазва принципа за разделението на властите, а цялата власт в страната се концентрира в ръцете на един човек.

Проф. Селчук посочва, че според предложените промени президентът няма друг избор освен да бъде диктатор. Той предупреждава, че Турция където Конституцията е основополагащия закон на правовата държава се превръща в държава, където има и конституция. Защото с предлаганите конституционни промени се премахва разделението на властите в държавата. Така се налага единение на властите в страната, а според Шарл дьо Монтескьо в една такава държава само един човек е свободен, а всички останали са роби. Той предупреждава, че обкръжението на Ердоган го принуждава да бъде „диктатор по неволя" и го прикани да се откаже от това.

Защо бързат управляващите?

За първи път от 12 септември 1980 г. се правят предложения за конституционни промени без да има консенсус по въпроса. Управляващите налагат желанието на Ердоган над останалите. Това е предизвестие за разделение на народа, където има остра нужда от обединение. Парламентарната телевизия е затворена и има опити да скрие всичко което се случва в Меджлиса. Депутатът и бивш лидер на НРП Дениз Байкал отправи остро предупреждение към управляващите от трибуната на Меджлиса. „Турският народ не е информиран за предложените конституционни промени. Турският народ не е информиран какво се гласува с тези промени. Това е опит народът да остане пред свършен факт. Защо бързате толкова много? Защо няма обществен дебат и не полагате усилия да информирате избирателите? Явно има какво да криете и за това бързате толкова много". Това казват и социологическите проучвания. Според социологическата агенция „Гезиджи", която публикува своите изследвания преди няколко седмици, 58% от избирателите в Турция са против „президентската република от турски тип". Над 20% от избирателите на ПСР са против предлаганите промени, като против промените са 94% от избирателите на НРП, над 95% на прокюрдскаата ДПН и над 64% от избирателите на националистическото движение. Освен това подкрепата за управляващите намалява, като при нито една от социологическите агенции в южната ни съседка, подкрепата не надвишава 50%. Подкрепата за управляващите варира между 40-50%. Което не е достатъчно за сигурна подкрепа за бъдещ референдум за смяна на режима в президентска република. Всеизвестно е, че управляващите работят много тясно със социологическите агенции и са наясно с избирателните нагласи. Предлаганите промени са поръчкови, обяви от парламентарната трибуна Дениз Байкал и изтъкна, че са подготвени много бързо и не са юридически и политически узрели. С предлаганите промени се заменя народния суверенитет с хегемонията на една личност. Той допълни, че президентът ще има повече правомощия от тези, които е имал Мустафа Кемал Ататюрк по време на Войната за независимост преди повече от век, или Башар Асад в Сирия днес. Президента ще положи клетва, че е безпристрастен, но в същото време ще бъде и лидер на управляващата партия. Това би превърнало Турция в „партийна държава".

Какво ще се промени в Турция?

Конституционните промени показват желанието на управляващите в Турция и лично на Ердоган да останат вечно на власт. Правомощията на президента се увеличават, като голяма част от правомощията на турския Меджлис и Министерски съвет се прехвърлят на Ердоган. Както и сега отговорностите на президента са ограничени, но всички важни правомощия се прехвърлят на него. Той ще взима всички важни решения за страната. Няма да има органи и механизми, които да контролират и балансират действията и решенията на президента. Само е посочено, в предложените 21 точки за промени в Конституцията (в последствие редуцирани на 18), че президентът ще бъде контролиран чрез закони.

Вече официално президентът ще застане начело на изпълнителната власт в Турция, но в същото време продължава да е партийна личност - лидер на управляващата ПСР. Той ще има правомощията да назначава свои заместници, както и всичките бъдещи министри и висши държавни чиновници в страната. Вече няма да има министър-председател в Турция. На негово място ще има назначен вицепрезидент. Няма да има гласуване на вот на доверие, защото президентът олицетворява изпълнителната власт в страната. Според промените в конституцията МС няма да има право да предлага законопроекти. Правото за свикване на извънредни заседания на Меджлиса се дават на Ердоган, а не на МС.

Вече президентът, вместо МС, ще реши опростяването на данъчните облекчения. В действителност министрите в бъдеще ще са повече, като експерти около президента, които ще имат експертно мнение. Президентът ще може да решава за подновяване на изборите. Президентските и парламентарните избори ще се провеждат заедно. Проектобюджетът на страната ще е решение на президента.

Много интересно е предложението да има резервни депутати, което в последствие отпадна. Те щяха да заменят титулярни депутати, от които държавният глава не е доволен. Броят на депутатите е увеличен от 550 на 600. Парламентът ще е фасада на действията на президента. По този начин едноличният режим на Ердоган ще се конституционализира.

Междлисът вече няма да може да реши за провеждане на референдум, както и да подписва международни договори. Тези правомощия също се прехвърлят на Ердоган. Една от важните предлагани промени е президентът да може да издава укази със силата на закони. По този начин извънредното положение ще продължи колкото поиска Ердоган.

Извънредно положение ще може да се налага и при не толкова ясни положения, без да е необходимо в действителност. Например при тежко икономическо положение. До сега извънредното положение се налагаше с решение на МС. С предлаганите конституционни промени, почти е невъзможно президентът да бъде осъден за извършени престъпления. Това няма да бъде възможно и след като му изтече мандата.

Правосъдието също ще зависи от президента. Висшият Върховен Съвет на Съдиите ще се състои от 12 члена. Петима от тях ще бъдат назначени лично от президента, петима от Меджлиса, който се контролира от президента, а останалите двама са министърът на правосъдието и неговият заместник, назначавани също от президента. Членовете на Конституционния съд ще са 15, като почти всички ще се определят от президента. Военните съдилища в страната се премахват. Шефът на Генералния щаб ще отговаря вече не пред премиера, а пред президента.

Автор: Тайфур Хюсеинов, журналист; източник: БГНЕС