Минималните осигурителни доходи ще скочат рекордно

/КРОСС/ Поредно вдигане на цената на труда очаква бизнесът през 2016 година. Вече е сигурно, че за над половината от секторите минималните суми, върху които се осигуряват служителите, ще нараснат средно с 8%, вероятно с толкова ще скочат и при останалите браншове. Догодина ще се вдигне и осигурителната вноска с един пункт, продължава и рязкото увеличение на минималната работна заплата. Всички тези административни движения нагоре могат да спрат съживяването на пазара на труда и да преместят работодатели в сивия сектор.

Средното повишение на минималните осигурителни доходи за 47-те икономически дейности, в които работодатели и синдикати са постигнали споразумения, е 8%. Това е най-високият ръст на минималните прагове от 2009 г., когато имаше рекордно високо увеличение от 26,6%. За останалите 38 сектора, където споразумения не бяха постигнати, тепърва ще се обсъжда възможността административно да се разпростре този среден процент, обявиха от социалното министерство. Част от причината за високия скок е, че сметките за увеличението на осигурителните прагове при нискоквалифицираните работници са направени на база предвижданото ново увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2016 г. до 420 лв. спрямо 360 лв. в началото на 2015 г. Това ще бъде трето увеличение на минималната заплата в рамките на 12 месеца, след като през юли тя беше вдигната до 380 лв., посочва Капитал Daily.

Високото увеличение на минималните осигурителни доходи (МОД) и минималната работна заплата (МРЗ) може да постави под риск започналото миналата година възстановяване на пазара на труда. В края на 2014 г. имаше значително увеличение на новите работни места (около 58 хиляди). От 1 януари 2015 г. обаче минималните прагове бяха вдигнати средно с 4%, а МРЗ - с 6%. През първите две тримесечия на 2015 г. се регистрира забавяне при възстановяването на пазара на труда, като новооткритите работни места започнаха да се свиват. Все още дори не е отчетен ефектът от повторното вдигане на МРЗ от 1 юли с още 20 лв., а вече предстои ново повишаване на цената на труда. Това вдигане засяга най-нискоквалифицираните служители и младите хора.

И докато рисковете са ограничени за няколко по-добре икономически развити градове в страната, където малка част от хората работят на минимални осигурителни доходи, голяма част от работниците например в Северозападна България, които се трудят на минимално заплащане, могат да останат безработни или да минат към сивата икономика и да започнат да получават възнагражденията си на ръка. Васил Велев, председател на АИКБ, предупреди, че заради повишаването на цените на тока социалните придобивки на работниците вече се съкращават, а може да се очакват и съкращения на персонал и увеличение на цените на дребно на някои стоки.

По-високите минимални осигурителни доходи ще увеличат тежестта върху бизнеса допълнително, особено върху по-малките предприятия, което действително може да доведе до загуба на работни места, ръст на безработните сред най-уязвимите групи в обществото, а това означава и повече държавни разходи за обезщетения и социално подпомагане. Ръстът е и доста висок предвид факта, че страната все още не може да се отърси от дефлационните процеси през последните две години, а производителността на труда остава най-ниска в ЕС.

На запитване от „Капитал" Васил Велев отговори обаче, че не може да се счита, че средният процент на увеличаване на минималните прагове е 8%, както съобщиха от социалното министерство, защото браншовите организации са се договорили прагът за нискоквалифицираните работници да е минималната работна заплата, която в момента е 380 лв., а не 420 лв. Така според него средният процент е по-нисък, а тези 420 лв., които се предвиждат за МРЗ, не са договорени. Всъщност най-вероятно МРЗ действително ще стане 420 лв. от следващата година, защото така е записано в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 - 2017 г. и предстои да бъде гласувано. Все пак вдигането на минималната заплата ще трябва да се обсъди и със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, и очевидно работодателите ще бъдат против. Въпреки това тристранката е консултативен орган и правителството не е длъжно да се съобразява с решенията му, а само да се консултира с него. Така средният процент на увеличаване на минималните прагове за договорените сектори най-вероятно действително ще бъде 8%.

Най-високо увеличение на минималния осигурителен доход има при производството на мелничарски продукти и нишесте, където ръстът е 18,2% спрямо предходната година. Двуцифрен е ръстът и в секторите пощенски и куриерски дейности, производство на дървен материал и изделия от него, производство на мебели, строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи, производството на хартия и изделия от хартия, строителството и при производството на електрически съоръжения. Единствено в добива на строителните материали е договорено да няма никакво повишаване на минималните осигуровки.

За останалите 38 сектора, в които работодатели и синдикати не са успели да се споразумеят, социалният министър има законово право да увеличи административно праговете. Засега от социалното министерство обявиха, че ще се обсъжда възможността за тях да се приложи средният процент от сключените споразумения - тоест 8%. Миналата година увеличението също беше със средния процент, но тогава той беше двойно по-малък - 4.2%. Според Васил Велев обаче „в икономическите дейности, където няма договорености, може да се индексират праговете с нарастването на средния осигурителен доход, което е по-адекватно от механичното разпростиране на средния процент в договорените сектори". Така например през юни 2015 г. ръстът на средния осигурителен доход, отчетен от НОИ, е 6,4% спрямо юни 2014 г., което все пак е по-нисък процент от тези 8%.

Преди дни социалният министър Ивайло Калфин съобщи пред БНР, че ще предложи служебно процент на увеличение, без да уточнява самия процент. Той заяви, че има известна логика да бъде същият процент като средния за договорените сектори, но не е задължително да предложи такъв и че решението ще бъде взето след внимателен анализ, а не механично.
Единствената добра новина за работодателите е, че засега не се предвижда вдигане и на максималния осигурителен доход. В момента той е 2600 лв. и по план ще остане така поне до 2018 година.