Св. мъченици Пров, Тарах и Андроник

/КРОСС/ По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право "ера на мъченичествата", трима християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд при съдията Нумерий Максим в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия.

Съдията запитал най-стария от тях - Тарах.

- Как ти е името?

- Аз съм християнин - отговорил той.

- Аз не те питам за твоята нечестива вяра - възразил гневно съдията. - Кажи ми името си!

- Аз съм християнин - повторил Тарах.

- Бийте го по устата за тоя отговор - заповядал съдията на своите слуги.

Заповедта била изпълнена веднага.

- Аз съм християнин - потретил Тарах, удрян непрекъснато по устата. - Това име за мене е по-скъпо и по-славно от името, което са ми дали моите родители. Но ако ти е нужно да знаеш и това, чуй: Аз се наричам Тарах.

- От какъв род си?

- От римски и воински. Роден съм в Клавдиопол. Като станах християнин, напуснах службата си.

- Слушай - казал му съдията. - Пощади старостта си и изпълни царската повеля. Вкуси от жертвоприношението и се поклони на боговете, на които се покланят и самите наши царе.

- Те се заблуждават, лукаво прелъстени от демоните - възразил Тарах.

Съдията заповядал да го бият пак жестоко за тоя отговор. След това започнал да го убеждава да извърши езически обред.

- Аз служа на Единия Бог и на Него принасям жертва не в кръв, а в чисто сърце - казал, окървавен от ударите Тарах.

- Жал ми е за твоята старост - заговорил меко съдията. - Затова още веднъж те съветвам: остави християнската вяра и се поклони на нашите богове.

Тарах заявил твърдо:

- Няма да извърша това престъпление, защото обичам закона на моя Бог. И никога не ще се отрека от него!

Почувствал безсилие в себе си, съдията заповядал да мъчат жестоко стареца. При мъченията Тарах се молел горещо. И молитвата му давала сила да понесе тежките изтезания. Оковали го във вериги и тъй го огвели в тъмница.

Съдията повикал Пров и му поставил същите въпроси:

- Името ти?

Пров отговорил:

- Моето първо и пречестно име е "християнин". Другото ми име, дадено от човеци, е Пров.

- Откъде си родом?

- Баща ми е тракиец. Аз съм се родил в Пергия Памфилийска и съм християнин.

- Това название няма да ти бъде от полза - казал съдията. - Съветвам те: поклони се на боговете ни. Тъй ще получиш от царя милост и дарове.

- Аз не търся земни милости - отговорил Пров. - Бях богат и оставих богаството си, за да послужа на истинския Бог.

Съдията заповядал да го бият. Кръвта му се леела под жестоките удари. Мъченикът бил твърд и спокоен.

Убеждавал го и стотникът да се поклони на боговете.

- Тялото ми е във ваша власт, а мъчението за мене е милост - казал Пров, като гледал благодушно към леещата се от тялото му кръв.

- Остави безумието си - казал съдията.

- Аз не съм безумен, а мъдър и мъжествен в Господ - възразил мъченикът.

Съдията наредил да усилят мъченията. Спокойно Пров търпял всичко. Устните му мълвели:

- Господи Иисусе, помогни ми. Помогни на Твоя служител ...

- А къде е помагачът ти? - иронично запитал мъчителят.

- С мене е - отговорил Пров. - Той ми помага. Затова аз за нищо не считам тия ваши изтезания. Те не ще преклонят волята ми!

- Погледни тялото си. Земята около теб е обагрена с кръв.

- Нека се лее моята кръв. Когато тялото страда за Христа, душата крепне и се оживява.

След продължителни мъчения и Пров бил окован във вериги и отведен в тъмницата.

Дошил ред на Андроник. Повикали и него.

На въпросите на съдията той дал същите отговори. Нарекъл се християнин. Отказал да се поклони на боговете. Претърпял люти страдания. През цялото време на мъченията славел Господа.

И него отвели окован в тъмницата.

След няколко дни тримата смели изповедници пак били изправени на съд. Съдията се надявал, че мъченията и затворът са пречупили волята им. Но и тоя път те му дали да разбере, че са готови всичко да претърпят за вярата си.

След мъчения с огън и желязо пак ги заключили в тъмницата.

Няколко пъти ги довеждали за разпит и подновявали мъченията. Правели ги все по-ужасни.

Съдията ги заплашил със смърт. А те отговорили:

- Умират тия, които правят зло. А ние ще оживеем в небесата, понеже Господ е наше възкресение. Не се надявай да ни отвърнеш от Бога. Ние всички с едно сърце Му служим. И не се боим от твоите заплахи!

Съдията заповядал да донесат вино и месо от идолското жертвоприношение. Слугите свързали мъчениците и насила им турили в устата храна, от която те се гнусели.

- Е, какво? Защо досега се противехте? За какво ви послужи вашето упорство? Вие вече вкусихте от жертвоприношението!

Тия думи съдията изказал с особено задоволство. Но отново се намръщил, когато чул отговора на мъчениците из устата на Пров:

- Господ вижда нашата воля. Повярвай ни, мъчителю, ни огън, ни мъка, нито нещо друго в света може да ни откъсне от Бога!

Мъчениците били подложени на нови страдания, които човешкото въображение трудно може да си представи. Рязали им ушите. Изболи им очите. Одирали им кожата.

Тяхната мъжествена твърдост предизвикала изумление у езичниците.

Най-после съдията заповядал да ги хвърлят на зверовете в цирка.

В определения ден на смъртната присъда градският цирк се препълнил с народ. С Тарах, Пров и Андроник били доведени и няколко злосторници, осъдени също на смърт. В един миг зверовете разкъсали злосторниците. После се приближили до светите мъченици и кротки като агънца легнали до нозете им. Ближели раните им.

Вместо да се вразуми от това чудо, управителят на града, езичник, помрачен от ненавист, заповядал с копия да убият мъчениците.

Когато заповедта била изпълнена, той наредил на войниците да пазят телята им, за да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест.

Привечер се дигнала страшна буря. Ураганът бил толкова голям, че войниците, изплашени, се разбягали и изпокрили.

Християните използвали това и, въпреки бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молитви и песнопения в каменна пещера.

След това, по обичая в онова време, с послание известили на вярващите в другите градове за смъртта на мъчениците.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на светите мъченици Тарах, Пров и Андроник

При царуването на Диоклетиан и Максимиан, когато в Tape Киликийски управлявал проконсулът Нумериан Максим, в град Помпеопол били заловени трима християни - Тарах, Пров и Андроник, и отведени в Tape при проконсула Максим на съд. Проконсулът ги погледнал и като видял, че Тарах е човек почтен и на възраст, му казал:

- Как е името ти? Защото ти, като най-възрастен, подобава да бъдеш разпитан преди всички.

- Аз съм християнин - отговорил Тарах.

Проконсулът възразил:

- Не ми говори за нечестивата си вяра, а ми кажи името си.

- Аз съм християнин - отново казал той.

Тогава Максим заповядал на слугите си:

- Бийте го през устата и повтаряйте: не отговаряй така на

съдията.

Проконсулът продължил:

- Пощади старостта си и послушай повеленията на нашите царе, за да те уважавам. Пристъпи и принеси жертва на боговете ни, защото и самите царе, които властват над вселената, им се покланят.

Тарах възразил:

- Те се заблуждават, прелъстявани от сатаната.

След този отговор проконсулът заповядал на слугите си:

- Разбийте челюстите му, защото клевети против царете, че са прелъстени и паднали в заблуждение.

После проконсулът Максим заповядал да оковат Христовия страдалец в железни окови и да го хвърлят в тъмница. И наредил на слугите си:

- Доведете другия при мен.

Стотникът Димитрий веднага казал:

- Ето, господарю, той стои пред тебе.

Проконсулът Нумерий Максим погледнал другия християнин, застанал пред него, и му казал:

- Преди всичко ми кажи името си.

Християнинът отвърнал:

- Най-първото и най-почтено мое име е християнин, а другото, дадено от хората, е Пров.

Проконсулът запитал:

- От кой род си?

- Баща ми - отговорил мъченикът - бе от Тракия, а аз съм роден в Пергия Памфилийска и съм християнин.

Максим казал:

- Нямаш никаква полза от това име. Послушай ме, принеси жертва на боговете и ще получиш почести от царете и ще станеш наш приятел.

Пров отвърнал:

- Не искам почести от царете и не желая твоето приятелство, защото имах голямо богатство, което оставих, за да служа на Живия Бог.

- Съблечете го, хвърлете го на земята и го бийте със сурови жили - заповядал Максим.

Съдията заповядал на слугите да спрат и казал:

- Вържете ръцете му във вериги и го хвърлете в тъмница. Не пускайте никого, за да не се грижи за него.

После по заповед на проконсула бил доведен и третият християнин. Запитан за името, той отговорил:

- Аз съм християнин.

Проконсулът казал:

- Онези, които бяха тук преди тебе, не получиха никаква полза от това име и ти трябва да отговориш иначе.

Той рекъл:

- Обикновеното ми име е Андроник.

- От кой род си, Андроник? - попитал проконсулът.

- Аз съм от знатен род - отговорил мъченикът, - син съм на един от ефеските първенци.

Проконсулът Максим казал:

- Пощади себе си и послушай бащинския ми съвет, защото онези, които бяха тук преди теб и говореха неразумно, не придобиха нищо за себе си, а ти принеси жертва на боговете, които са наши владетели и бащи.

- Справедливо ги наричаш така - казал Андроник, - защото ваш баща е сатаната, а вие сте синове на дявола и вършите неговите дела.

Мъчителят казал:

- Съблечете го, вържете го и го окачете.

След като го подложил и на други мъчения Максим и него затворил в тъмницата.

След известно време проконсулът отново дошъл в съда и привикал християните на разпит. Отначало съдията принуждавал към езическо жертвоприношение Тарах, като най-стар по години, като му обещавал почести. Когато той не само не се подчинил, но и строго му отговарял, мъчителят заповядал да строшат устата му с камъни и да избият зъбите му.

После проконсулът заповядал да го обесят с главата надолу, да запалят под него огън, а после да влеят в ноздрите му силен оцет и горчица. По различен начин той измъчвал и Пров, и Андроник - подложил ги на бой, огън, рязал телата им с железни острия и посипвал раните им със сол, но като не постигнал никакъв успех, заповядал до сутринта да останат в окови.

На другата сутрин проконсулът казал на стотника Димитрий:

- Доведи ми нечестивите християни.

- Ето, те са пред тебе, господарю - отвърнал стотникът.

- Нима още не са те сломили - казал проконсулът на Тарах - мъченията, раните и оковите? Чуй ме и остави безполезната си вяра и принеси жертва на боговете, от които е произлязло всичко.

- Как са могли - отговорил Тарах - да устроят света онези, за които са приготвени огън и вечни мъки - и не само за тях, но и за всички, които изпълняват тяхната воля.

Тогава проконсулът наредил на слугите:

- Нажежете желязо и го допрете към челюстите му.

После съдията заповядал да донесат бръснач, да отрежат ушите на мъченика, да свалят кожата от главата му, а отгоре да сложат горещи въглени.

След това проконсулът заповядал на стражата да отведе мъченика в тъмница, а на разпит да доведе другиго. Когато довели Пров, стотникът Димитрий казал:

- Ето, господарю, пред тебе е Пров.

- Съветвам те - казал на мъченика проконсулът - да не се излагаш на предишните мъчения, защото онези преди тебе, които упорстваха, се разкаяха в това. А ти сега принеси жертва на боговете и ще бъдеш почетен и от нас, и от боговете.

Пров отговорил:

- Ние сме едномислени и с едно сърце работим на Бога. Не се надявай да чуеш от нас нещо друго, защото вече видя и чу, че не можеш да ни отвърнеш от Бога. Ето, аз стоя пред тебе и не се боя от заплахите ти - какво повече очакваш?

Проконсулът казал:

- С нажежени пръти пробийте глезените му.

А Пров повтарял:

- Нито огънят, нито мъченията, нито твоят баща сатаната не могат да откъснат Божия раб от неговото изповедание.

- Нажежете остри гвоздеи - заповядал проконсулът - и ги забийте в ръцете му.

След това Пров бил ослепен, а проконсулът наредил на слугите си:

- Отведете го, вържете го и го пазете под стража, та да не би някой от познатите му да дойде при него и да го почете заради безбожното му непокорство.

После казал:

- Доведете ми Андроник.

- Ето го - отвърнал стотникът, - стои пред тебе, господарю.

Мъчителят казал на светия:

- Принеси жертва на боговете и ще бъдеш освободен от оковите.

- Никога не ще сторя нещо, противно на закона на моя Бог, мъчителю - отговорил Андроник.

Тогава проконсулът заповядал:

- Донесете сноп слама, потопете я в масло и я изгорете върху утробата му.

И слугите веднага съблекли Андроник, хвърлили го на земята и запалили върху утробата му напоена с олио слама. А той казвал:

- Дори и целия да ме изгориш, нечестивецо, няма да ме победиш, защото пред мен е укрепяващият ме Господ, на Когото служа.

Тогава проконсулът казал на слугите си:

- Сложете желязо в устата му и избийте зъбите му, отрежете богохулния му език и го изгорете, за да се научи да не хули царете.

И слугите направили всичко, каквото заповядал мъчителят. После Андроник бил отведен в тъмница.

С това завършва сказанието за страданията на светите мъченици, взето от съдебните записки, направени от писарите по време на изтезанията и мъченията им. За другите страдания и смъртта на светиите трима благочестиви мъже - Макарий, Феликс и Герий, видели кончината им, написали в посланието си до вярващите следното.

"Нумерий Максим, проконсул на Киликия, призова Терентиан, Киликийския жрец, и заповяда на сутринта да се подготви амфитеатърът на хиляда крачки от града, в който реши да хвърли мъчениците на зверовете. Когато амфитеатърът бе изпълнен с хора, дошли да видят мъченията, пристигна и Максим да види зрелището, а ние в скришно място стояхме и гледахме с голям страх. И ето, отначало бяха хвърлени на зверовете множество други осъдени, а после Максим заповяда на воините да доведат християнските мъченици Тарах, Пров и Андроник. Воините накараха слугите да донесат мъчениците на раменете си, защото от многото си рани те не можеха да ходят. А ние, когато видяхме да ги изнасят на зрелището, се отвърнахме и заплакахме. Светиите бяха хвърлени насред арената. Тогава всички усетиха страх и започнаха да роптаят против Максим заради този негов съд. И мнозина напуснаха зрелището, като похулваха Максим заради зверската му жестокост. Като видя това, Максим заповяда на воините си да забележат кой си отива, за да разследва после вината им.

Той заповяда да пуснат зверове против мъчениците, и когато те не ги докоснаха, заповяда да бият устроителите на зрелището, защото искаше да има най-люти зверове. Изведоха мечката, която в този ден умъртви трима души, а тя, когато приближи Андроник, седна и започна да ближе раните му. Андроник я дразнеше, за да го разкъса, но тя беше кротка. Разгневеният проконсул заповяда на копиеносците да убият звяра. Тогава Терентиан, боейки се от проконсула, побърза да пусне против мъчениците една лъвица, докарана от Антиохия. Лъвицата започна да бяга по арената и страшно уплаши зрителите, но когато дойде при мъчениците, преклони колена и легна пред Тарах. Той протегна ръка и започна да я влачи, за да я раздразни, но тя лежеше до него кротка като овца.

Тогава Максим, разгневен, призова Терентиан и заповяда светите мъченици да бъдат убити. Тарах, Пров и Андроник бяха посечени с меч и така умряха.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.