Психичните проблеми се превърнаха в оправдание за тероризма

/КРОСС/Всички си спомнят страхотни заглавия. Спомнят си също така и ужасните. The Sun е предоставил не малка част от първите, но и някои от вторите, пише Уил Гор за Independent.

Запомнящ се пример, който предизвика възмущение, е това, че боксьорът Франк Бруно е бил приет в психиатрична болница: „Лудият Бруно е заключен". В написаното по-долу Бруно е описан като „луд".

В годините след тази грешна преценка от 2003 г. медийното отразяване на психичното здраве беше подложено на значителен контрол. Освен това то се подобри значително.

Предубедените описания на хора, страдащи от психични заболявания - „ненормален", „луд", започнаха да губят популярността си в речта на таблоидите. Медиите достигнаха и до по-добро разбиране на това, че психичните болести и насилието не са неразривно свързани. Сензационните материали, които навеждат читателите на мисълта, че всеки човек, диагностициран с шизофрения, вероятно е бъдещ убиец, са относително редки.

Избягването на стереотипите отново е на дневен ред след редица случаи на насилие в цяла Европа през последните месеци. Днес най-вероятната реакция, когато чуем за стрелба, намушкване или друго зверство, е да се чудим дали религията е изиграла роля в това. Ако престъпникът се окаже мюсюлманин, предположението е, че той или тя - в една или друга степен, са били вдъхновени от „Ислямска държава" или са били водени от вярата си.

Миналата седмица писах първоначалното съобщение за нападение над френски туристи в Алпите. За извършитела беше съобщено, че е роден в Мароко и е действал, защото пострадалите - майка и нейната дъщеря, са били облечени оскъдно. Само тези подробности бяха достатъчни, за да подведат някои до извода, че става въпрос за ислямистки мотив, макар че твърдението, според което облеклото на пострадалите е било причина за нападението, беше бързо опровергано.

След като написах за случая, последвалата информация доведе до предположението, че груб жест от страна на съпруга на жената, може да е бил причина за нападението. Беше казано, че по време на разпита в полицията мъжът е извикал „Аллах Акбар", макар че адвокатът му обяви пред местни медии, че клиентът му е използвал тези думи, защото се почувствал притиснат по време на разпита.

Ще се окаже ли религията основният мотив в този случай? Може би. Може би не. В крайна сметка обаче се оказа, че трябва да бъдем внимателни, когато свързваме религията с насилието, докато не сме уверени, че наистина има причинно-следствена връзка. Това не е нищо повече от отличителен белег на добрата журналистика.

През уикенда потребител на Twitter ме обвини, че съм на страната на „ислямистките психопати" и че ги защитавам „докрай с мантрата, че който се оплаква, е ислямофоб". Оставяйки на страна малкото преекспониране, бях поразен от използването на „ислямистки психопати", което комбинира в себе си няколко стереотипа.

На пръв поглед терминът изглежда противоречив. Ако човек страда от психоза, той може да не понесе наказателна отговорност за действията си, така че неговата религия сама по себе си като мотив става без значение, освен ако радикална интерпретация на религията не е симптом на заболяването.

Но помислете за момент за написаното в медиите, когато става въпрос за тероризъм или престъпления, подобни на тероризъм. Първият етап е почти винаги да се приемат религиозните убеждения като мотив на обвиняемия. След това, много често независимо от първия пункт, идва въпросът дали престъпникът е имал нарушено психично здраве. Това може да отразява и разследването на властите. Но последицата е, че виждаме противоречива информация, като в случая с нападателя от Ница Мохамед Лауайеж Булел, който „Ислямска държава" посочи като свой последовател, а семейството му обяви, че е имал психично заболяване. Властите първоначално го описаха като човек, който бързо се е радикализирал, а след това предположиха, че атаката е била планирана по-дълго време.

Със сигурност е вярно, че „вълците единаци" (тези, които действат без пряка подкрепа или организация от страна на ИДИЛ) често имат психични проблеми. Проучване, цитирано от Интерпол сочи, че извършителите в повече от една трета от нападенията, извършени от „самотни вълци" в Европа между 2000 г. и 2015 г. са страдали от психично разтройство.

Въпреки това обаче твърде често има малко детайли около естеството на тези заболявания, ако изобщо са съществували извън шеговитите забележки на семейството и приятелите. Ефектът е, че ние се плъзгаме по повърхността на подробностите в полза на създаването на един вид хомогенизирана фигура на злото - религиозен фундаменталист, страдащ от психично заболяване - имунизирана към рационалното заплаха.

Това е опасно, защото рискуваме да обединим религиозната преданост с психичното заболяване и да опростим и демонизираме и двете. Още по-лошо, със слизането на нивото на стереотипа, който рядко е равен на реалността, ние изпускаме сложността, която лежи зад двете и подклаждат проявите на „самотните вълци". И това наистина е лудост.

Източник: offnews.bg