Преп. Онуфрий Велики. Преп. Петър Атонски

/КРОСС/ Преподобният Пафнутий, подвизаващ се в един от пустинножителните египетски манастири, ни е оставил повествование за това, как в пустинята открил преподобния Онуфрий Велики, а също и други пустинници. Своя разказ той започва така:

"Веднъж, когато пребивавах в безмълвие в манастира си, пожелах да ида във вътрешната пустиня, за да видя дали там има монах, който да работи повече от мене на Господа. Станах, взех малко хляб и вода и тръгнах на път. Без да кажа на никого, напуснах манастира си и тръгнах към вътрешната пустиня.

На седемнадесетия ден от пътешествието стигнах някаква висока планина. Уморен от пътя, седнах в подножието й за почивка. Тогава видях да се приближава към мен един мъж, много страшен на вид: целият бе покрит с косми като звяр, а косите му бяха бели като сняг, защото беше побелял от старост. Косите и брадата му бяха толкова дълги, че стигаха до земята, покривайки цялото му тяло като дреха, а бедрата му бяха препасани с листа от пустинни растения. Когато го видях, изпитах страх и побягнах към скалата, която беше на върха на тая планина. А той, като стигна подножието й, седна на сянка да отдъхне, понеже беше уморен от зноя и от старостта си. Погледна нагоре и като ме видя, се обърна към мене:

- Дойди при мене, човече Божий! И аз съм човек като тебе. Живея в тая пустиня, подвизавайки се заради Бога.

Щом чух това (казва Пафнутий), побързах да ида при него и паднах в нозете му.

Той ми рече:

- Стани, сине мой! И ти си раб Божий и приятел на светиите, а името ти е Пафнутий.

Станах. Тогава той ми нареди да седна и аз с радост седнах край него. Започнах усърдно да го разпитвам да ми каже името си и да опише живота си - как се подвизава в пустинята и откога живее тук. Отстъпвайки пред молбите ми, той започна разказа си:

- Името ми е Онуфрий. Шестдесет години живея в тази пустиня и скитам по планините. Не съм виждал друг човек, освен тебе. Преди живеех в един честен манастир, наречен Ерити, близо до град Хермопол в Тиваидска област. В тоя манастир живеят сто братя, всички в пълно единодушие един с друг, прекарвайки общ задружен живот в любов към нашия Господ Иисус Христос. Имат обща храна и одежди, живеят безмълвен постнически живот в мир, славейки Господнята милост. В юношеските ми години, като новоначален, светите отци ме наставляваха в усърдна вяра и любов към Господа и ме поучаваха на правилата на монашеското житие. Чувах ги да беседват за Божия пророк Илия, как укрепяван от Бога той живял в пост в пустинята. Чувах също и за светия Господен Предтеча Йоан, на когото никой не е бил подобен, за неговия живот в пустинята до деня на явяването му на Израиля.

Като слушах всичко това, попитах светите отци:

- Значи тия, които се подвизават в пустинята, са по-големи от вас в Божиите очи?

Те ми отговориха:

- Да, чедо, те са по-големи от нас, защото ние ежедневно се виждаме един друг и с радост извършваме съборно църковното пение. Пожелаем ли да се храним, имаме готов хляб, и пожелаем ли да пием, имаме вода. Ако се случи някой от нас да се разболее, получава утешение от братята, защото живеем общо, помагаме си един другиму и служим заради Божията любов, а живеещите в пустинята са лишени от всичко това. Ако с някой от пустинниците се случи беда, кой ще го утеши? В болест кой ще му помогне и послужи? Ако го нападне сатанинска сила, къде ще намери човек да ободри ума му и да го настави, понеже е сам? Ако няма храна, къде ще я намери без труд, също и ако ожаднее, не ще намери вода наблизо. Там, чедо, трудът е несравнимо по-голям от нашия, понеже ние живеем общо. Предприемащите пустиннически живот започват да служат на Бога с голямо усърдие, налагат си по-строг пост, подлагат се на глад, жажда, понасят жега през деня и великодушно претърпяват студ нощем, твърдо се съпротивляват на козните на невидимия враг, всячески се стараят да го победят и с усърдие се стремят да изминат тесния и скръбен път, който води в Царството Небесно. По тая причина Бог им праща свети ангели, които им донасят храна, извеждат вода от камък и ги укрепяват така, че за тях се сбъдват словата на пророк Исаия: "А които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят". Дори някой от тях да не се сподоби да види ангелския лик, не се лишава от невидимото присъствие на ангелите Божии, които пазят пустинника, защитават го от вражеските клевети, помагат му в добрите дела и принасят на Бога молитвите му. Ако на някой пустинник му се случи неочаквано вражеско нападение, той простира ръцете си към Бога и веднага му се праща помощ свише и се прогонват всички напасти заради сърдечната му чистота. Нима не си чувал, чедо, казаното в Писанието, че Бог не оставя без внимание ония, които Го търсят, и "не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине". И още: "но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи", защото Господ въздава всекиму според труда му. Блажен е човек, който върши волята Господня на земята и усърдно работи Нему: на такъв служат ангелите, дори и невидимо; те развеселяват сърцето му с духовна радост и го укрепяват всеки час, докато пребивава в плът.

Слушах всичко това в своя манастир от светите отци и от тия думи се услади сърцето ми, защото те бяха по-сладки от мед, и ми се стори, че бях като че в някакъв друг свят, защото в мене се появи непреодолимо желание да ида в пустинята. Станах през нощта и взех малко хляб, тъй че да стигне за четири дни, и излязох от манастира, възложил всичките си надежди на Бога. Тръгнах по пътя, който водеше към планината, като възнамерявах оттук да ида в пустинята. Щом навлязох в пустинята, видях пред себе си ярко сияещ лъч светлина. Много се уплаших и спрях, и вече започнах да мисля да се върна в манастира. В това време лъчът се приближаваше към мене и чух от него глас да казва: "Не се бой! Аз съм ангелът, който ходи с тебе от деня на раждането ти, защото съм поставен от Бога да те пазя. Имам повеление от Господа да те водя в пустинята. Бъди съвършен и смирен по сърце пред Господа, с радост Му служи, а аз не ще отстъпя от тебе, докато Създателят не ми заповяда да взема душата ти."

Като каза това изсред светлия лъч, ангелът тръгна пред мене, а аз го последвах с радост. Изминах шест-седем милиария и видях една доста просторна пещера; в това време лъчът ангелска светлина изчезна от очите ми. Щом стигнах пещерата, пожелах да узная дали вътре има човек, приближих вратата и по монашеския обичай казах: "Благослови!"

Тогава видях един старец, честен и благообразен на вид. На лицето и в погледа му сияеше Божията благодат и духовна радост, а аз паднах в нозете му и му се поклоних. Той ме вдигна, целуна ме и рече: "Ти ли си, брате Онуфрие, съратник мой в Господа? Влез, чедо, в жилището ми. Нека Бог ти бъде помощник, пребивавай в своето звание и извършвай добри дела в страх Божий."

Като влязох в пещерата, седнах и прекарах с него много дни. Стараех се да се поуча в добродетелите му, в което преуспях, защото той ме научи на устава на пустинническото житие. Когато старецът видя, че духът ми е просветлен дотолкова, че вече разбирах какви трябва да бъдат делата, угодни на Господа Иисуса Христа, а също, че се укрепих за безстрашна борба с тайните врагове и страшилища, които има пустинята, ми рече: "Стани, чедо. Ще те отведа в друга пещера, която е във вътрешната пустиня. Живей в нея сам и се подвизавай за Господа, понеже затова те е пратил - да станеш заселник на вътрешната пустиня."

Каза така и ме поведе в най-вътрешната пустиня. Вървяхме четири дни и четири нощи. Накрая, на петия ден намерихме малка пещера. Тоя свят мъж ми рече: "Ето мястото, което Бог е приготвил за твоите подвизи."

И старецът остана с мене тридесет дни, поучавайки ме в добродетел. А като изтекоха тия дни, ме връчи на Бога и тръгна обратно към мястото на своите подвизи. Оттогава идваше един път в годината и ме навестяваше всяка година, докато не се престави в Господа.

След това аз, Пафнутий, запитах:

- Честни отче! Много ли трудове започна в началото на пребиваването си в пустинята?

Блаженият старец ми отговори:

- Вярвай, възлюбени брате мой, че предприех толкова тежки трудове, че многократно се отчайвах за живота си, като смятах, че смъртта ми е близо, понеже изнемогвах от глад и жажда. От самото начало на живота си в пустинята нямах никаква храна и питие и случайно намирах пустинни треви, които ми бяха за храна, а жаждата ми утоляваше само небесната роса. Слънчевият зной ме изгаряше денем, а през нощта замръзвах от студ; и какво ли още не претърпях, какви ли трудове и подвизи не предприех в тая непроходима пустиня! Да ти преразкажа всичко, е невъзможно, пък и неудобно е да приказвам за това, което човек трябва да върши насаме заради Божията любов. А благият Бог, виждайки, че целият съм се посветил на постнически подвизи, като съм се обрекъл на глад и жажда, заповяда на ангела Си да се грижи за мен и ежедневно да ми донася малко хляб и вода за укрепяване на тялото. Така ангелът ме хранеше цели тридесет години. Като изминаха те, Бог ми даде по-обилно препитание, защото близо до пещерата си намерих финикова палма с дванадесет клона: всеки отделно от другите даваше плод: единият в един месец, другият - в друг, докато не изтичаха всичките дванадесет месеца. Когато свършва един месец, свършват плодовете на една клонка, когато настъпва друг - започват да растат плодовете на друга. Освен това, по Божието повеление недалеч бликна и извор на жива вода. И ето, още тридесет други години се подвизавам с това богатство, като понякога получавам хляб от ангела, а понякога вкусвам финикови плодове и пустинни корени и по Божието устроение те ми се струват по-сладки от мед. Пия вода от извора и благодаря на Бога. А най-вече се храня и утолявам със сладостта на Божиите слова, както е писано: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста".

После отново го запитах:

- Отче, как се причастяваш с пречистите Христови Тайни в събота и в неделния ден?

- При мене идва ангел Господен - рече той, - който донася пречистите Христови тайни и ме причастява. И не само при мене идва ангел с божествено причастие, но и при другите пустинни подвижници, които заради Бога живеят в пустинята и не виждат човешко лице; а като ги причастява, изпълва сърцата им с неизразимо веселие. Ако пък някой от тия пустинници пожелае да види човек, ангел го взема и издига към небесата, за да види светиите и да се възвесели. И тогава душата на тоя подвижник се просветлява като светлина и се радва духом, че се е сподобила да види небесните блага, а пустинникът забравя всичките си трудове в пустинята. Когато пък се върне на мястото си, започва още по-усърдно да служи на Бога, като се надява да получи на небесата онова, което се е сподобил да види.

За всичко това беседваше с мене Онуфрий в подножието на планината, където се срещнахме. Аз се преизпълних с голяма радост от беседата с преподобния и също забравих трудовете на пътешествието си, съпроводени с глад и жажда.

Когато настъпи денят, забелязах, че лицето на преподобния след утринната молитва се е променило и много се уплаших.

Той усети това и ми рече:

- Не се бой, брате Пафнутие, защото милосърдният към всички Бог те прати при мене да погребеш тялото ми. В днешния ден аз ще завърша временния си живот и ще премина към безкрайния във вечен покой при моя Христос.

После преподобният отец ми даде последно целувание в Господа и взе да се моли със сълзи и сърдечно съкрушение. Дълго остана коленичил в молитва, а после легна на земята и изрече последните си думи:

- В Твоите ръце, Боже мой, предавам духа си!

Докато изричаше това, от небето го озари дивна светлина и в нейното сияние преподобният с радостно лице изпусна дух. Тогава във въздуха се чу гласът на ангелите, които пееха и благославяха Бога, понеже светите ангели, взели душата на преподобния, я възнасяха с радост към Господа.

А аз (разказва Пафнутий) започнах да оплаквам честното му тяло, съкрушавайки се, че така неочаквано се лиших от този, когото неотдавна придобих. След това свалих одеждите си, скъсах подплатата и покрих с нея тялото на светеца, а горното облякох отново, за да не се върна без дрехи при братята. Намерих голям камък, в който по Божието устроение имаше вдлъбнатина, подобна на гроб. В него с подобаващо псалмопение положих светото тяло на великия Божий угодник. После събрах множество по-дребни камъни и го покрих с тях.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски