Путин е разтревожен от зачестилите неонацистки прояви в Прибалтика и Украйна

/КРОСС/ Изработената в следвоенна Европа „ваксина" срещу вируса на нацизма започва да губи сила и свидетелство за това е активизирането на неонацистите в балтийските републики и Украйна, заяви руският президент Владимир Путин в интервю за сръбския вестник „Политика".

В навечерието на своето посещение в Сърбия Путин каза, че „откритите прояви на неонацизъм в Латвия и другите страни от Прибалтика станаха нещо обичайно".

Руският лидер припомни, че преди 70 години народите на Русия и Сърбия „са преборили заедно престъпната идеология за мизантропия, заплашваща съществуването на цивилизацията".

Особена тревога предизвиква ситуацията в Украйна, „където през февруари бе осъществен антиконституционен държавен преврат, движеща сила в който бяха националисти и други радикални групировки", цитира думите му агенция „Интерфакс".

"Важно е хората в различни страни и на различните континенти да помнят до какви страшни последствия може да доведе увереността в собствената изключителност, опитите с всякакви средства да се постигат съмнителни геополитически цели, пренебрегването на елементарните норми на право и морал", подчерта Путин.

Трябва да се направи всичко възможно, за да не се допусне повтарянето на подобни трагедии в бъдеще, добави той.

Президентът изрази увереност в това, че за решаването на тези проблеми ще допринесат и юбилейните тържества в Белград, които ще са още една проява на искрено приятелство между народите, на базата на чувства на взаимна симпатия и уважение, на духовна близост и братство по оръжие още от времето на Втората световна война.

„Разчитаме, че запазването на историческата памет ще помогне и в бъдеще на всички нас да укрепим мира, стабилността и благополучието на европейското пространство", каза президентът.

Освен това, той изрази признателност на сръбското ръководство за поканата да посети Сърбия и да вземе участие в честванията по повод 70-годишнината от освобождението на Белград от хитлеристка Германия по време на Втората световна война.

„Ние сме искрено благодарни на нашите сръбски приятели за грижливото им отношение към паметта за съветските воини, които заедно с бойците на Народно-освободителната армия на Югославия (НОАЮ) се сражаваха срещу хитлеристките окупанти", отбеляза Путин.

Той напомни, че в годините на Втората световна война на територията на Югославия са загинали, ранени и безследно изчезнали над 31 хиляди войници и офицери на Червената Армия. Около 6 хиляди съветски граждани се сражавали в редиците на НОАЮ с нацистите.

„Техния подвиг ни доближи до общата победа над нацизма и завинаги остава в паметта на народите като пример за мъжество, непреклонна воля и безкористна служба на Родината", каза в заключение Владимир Путин.

Отношенията с Латвия се влошиха след като от 1994 г. насам се провежда шествие на латвийските легионери, сътрудничили на СС. Това става на 16 март, когато се смята, че за пръв път е имало сражение срещу Червената Армия, окупирала страната съгласно тайните клаузи на Пакта „Молотов-Рибентроп".

В Естония през 2007г. избухна спор с Москва заради преместването покрай обновяването на монумент на съветския воин-освободител. Властите обясниха, че това се прави за почистването и разполагането на паметника на ново място, а не за унищожаването му, но и до днес руснаците продължават да съобщават, че той е бил разрушен.

На 16 октомври руският президент Владимир Путин ще бъде в Белград по повод 70 години от освобождаването на сръбската столица от нацистката окупация. В действителност датата на това събитие е 20 октомври, но специално заради Путин, който отива на евроазиатската среща в Италия, сърбите изтеглиха тържествата и военния парад с няколко дни по-рано.