Румен Радев: ЕС се нуждае от оперативен план за защита на външните – особено сухопътните граници

/КРОСС/ „България очаква новият мандат на европейските институции да бъде посветен на реалното икономическо, социално и научно сближаване. Ако ЕС не инвестира в своето социално и икономическо единство, вътрешното разделение ще продължи да застрашава принципите и устоите на съюза“. Това заяви президентът Румен Радев в изказването си на 15-ата среща на държавните глави на парламентарните република в Европейския съюз, която се провежда в столицата на Гърция, Атина. 

Президентът Радев посочи, че Кохезионната политика на ЕС остава приоритет за България, но нейната устойчивост ще зависи все повече от равномерното разпределение на научната и образователна инфраструктура в Европа като фактор за национален икономически растеж. За България успехът на Кохезионната политика ще се измерва в преустановяване на емиграцията и на това младите хора да намират своята перспектива за развитие у нас, заяви още Румен Радев. Акцент бе поставен върху необходимостта от преодоляване на различията между Изток-Запад и Север-Юг в Европа.

В изказването си на форума българският президент подчерта, че срещата на върха съвпада с динамични промени в средата на сигурност, на предизвикателства пред икономиката и климата. В тази обстановка първостепенна задача на държавите-членки на ЕС е гарантирането на сигурността на гражданите и на условията за стабилност и просперитет.

„Европа все още се фокусира предимно върху последствията и по-малко върху причините за миграцията, а ЕС все още е зает основно да реагира на промените в средата за сигурност, докато другите стратегически играчи променят тази среда в свой интерес, докато мигрантският натиск остава за нас“, посочи Румен Радев.

По думите на президента Европа се нуждае от по-високи амбиции в сферата на сигурността и от всеобщ подход на ситуационна осведоменост и предсказуемост, бързо вземане на решения и нови гъвкави механизми за тяхното изпълнение. „ЕС се нуждае от оперативен план за защита на външните – особено сухопътните граници, в случай на нов голям миграционен натиск, който да не допуска заплахи за сигурността на гражданите или хуманитарна криза. Преди две години поставих този въпрос на заседание на Съвета на ЕС и днес ситуацията отново потвърждава необходимостта от подобна стъпка“, заяви държавният глава.

Румен Радев отново призова за засилване на охраната на външните европейски граници и за реформи в Дъблинския регламент и европейската политика за предоставяне на убежище. Това са неотложни мерки, които засягат пряко България и другите държави-членки по външните граници на ЕС, но и способността на съюза да действа като единна общност.

„Европа се нуждае и от много по-активно проектиране на влияние извън географските граници на ЕС и от много по-голяма ангажираност към държавите на произход на мигрантите за укрепване на тяхната сигурност и икономическо развитие, на системите на здравеопазване и образование“, заяви още българският държавен глава. По думите му, ако това не се случи, Европа няма да бъде в състояние да постигне желаното ниво на вътрешна сигурност, независимо от непрекъснато нарастващите разходи.

Във форума на най-високо равнище в Атина участват президентите на България, Гърция, Хърватия, Естония, Германия, Унгария, Ирландия Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия и Словения. В рамките на работното си посещение в Република Гърция президентът Румен Радев е придружаван от съпругата си Десислава Радева.