Гербаджийската истерия за Румен Радев

/КРОСС/ От няколко дни всички десни интелектуалци задъхано са пуснати на бойния фронт да си късат косите в публичен хленч. Дежурните по любов медии треперят яростно и раждат екзистенциални есета, а цялата дясна политология бе пусната от зоопарка да ръмжи възмутено из сутрешните блокове и да драска до изтощение статуси във фейсбук. И всички един въпрос: "Къде е Румен Радев? Къде? Къде? Къдееееееееееее?".

Цялата ситуация идеално би паснала за сюжет на Йеронимус Бош. Като художник той много си пада по истеричната причудливост, по фарсовата глупост, която прераства в удивително морално падение.
Достатъчно е да чуете задъханото стакато на мненията и истеричното кресчендо на обвиненията. Нека да не бъдем голословни. Прочетох разтърсващ текст в ПИК, където се казва следното: "Държавата е в политическа криза, но той смята, че отговорностите му започват след 22 януари. Така е формално, а морално?".

Това изречение звучи така, все едно някой се опитва да забие кирка в долните ти кътници. От 2013 година знам, че когато някой заговори за "морал в политиката", значи се готвят страхотни гадории. Но тук истерията е засилена драматично съвсем умишлено. Това е фокусничество.

Идеята е отговорността за цялото безвремие и хаос, предизвикани от лицето Бойко Методиев Борисов и неадекватното му поведение, да бъдат записани на сметката на бъдещия президент. Опитът за хаос е политическа спецоперация. ГЕРБ се опитват да разтърсят цялата страна като земетресение от 7-ма степен по Рихтер, за да си отмъстят на всички, които гласуваха срещу тях и ги наритаха, осигурявайки им първата, при това изключително болезнена загуба. Заради това сега на тях им е необходим основен виновник, някой, на когото да завещаят отвратителното си наследство. Ето защо им е необходим новия президент, при това преди той изобщо да е встъпил в длъжност. Това е фантастичен опит да гуляеш и пиеш екстремно като застаряващ плейбой, а най-накрая да се опиташ да прехвърлиш махмурлука на друг.

Вчера в редиците на истерията се записа и депутатката Менда Стоянова. Тя заблъска с токче по пода и почти си представям как е издивяла: " "Настояваме президентът Румен Радев да отговори на поканата на Росен Плевнелиев и да направят заедно служебно правителство".

Ох, да, много искате да има и други отпечатъци по местопрестъплението, знам. ГЕРБ истерясват, защото планът им да размият своята отговорност дотук не може да сработи. В това мнение си личи алчната сласт - те много искат да забъркат Радев в някоя схема, да го тикнат в някой капан, да го приклещят в ъгъла, да го направят параван за някоя задкулисна сделка или потайна схема. И страшно ги боли, че най-популярният политик в България в момента отказва да захапе стръвта и отклонява офертите. Той отказа да се появи и на заседанието на КСНС, защото усети, че ще се опитат да го използват като прикритие за чужди сделки и елементарни измами. И заради това паниката в редиците на ГЕРБ е разбираема. Да, има очевидци, момчета. Те помнят, че вие докарахте страната дотук. Вие сте кризисен фактор и елемент на нестабилност. Това си личи по всичките действия на паникьосаната власт в оставка.

Премиерът излезе в опозиция на самия себе си, ГЕРБ се държат така, все едно са се основали вчера, а дясната мисъл трепери като пияница, заключен в сладкарница, където има само боза.

Същинските отговорности на Румен Радев започват на 22 януари. Той има мандат да управлява от тази дата. Бъдете убедени, ако избраният президент още отсега се бе опитал да влезе в ролята, които всички гербаджийски откачалки искат от него, да тръгне да дава акъл, съвети и мнения, то тогава дясната политология щеше да си къса боксерките от ужас, как червеният генерал се меси без да има това право. Радев показва невероятно хладнокръвие и институционално уважение. И само заради това, че се появи един човек, който спазва правилата и държи дистанция, хвърли опорите на статуквото в ужас. Вероятно чуват тътена на цунамито, което ще ги помете.

И, да, за тези, които искат да се покрият в сенките и олигархичните си обкръжения, това е твърде много време. Те са като вампири, осветени от слънцето, създания на мрака, изтеглени под светлината на прожекторите. Неприятно им е. Неудобно.

Тоест политическа криза няма.

Има тремор на хора, които ги е страх, че ако се задържат още малко на сцената вместо в оставка, ще трябва да ходят в затвора...

Автор: Александър Симов
Източник: Pogled.info