БСП настоява за завишаване на средствата в извънболничната помощ

/КРОСС/ „След като цяла година се говореше за водещата роля на профилактиката, диспансеризацията, както и за проблемите в стоматологичната помощ и това, че е недофинансирана, сега виждаме в бюджета как числата са абсолютно същите спрямо тазгодишните, т.е. всички политики, за които се говореше, ги няма, защото не са финансово обезпечени". Това заяви депутатът от ПГ на „БСП лява България" Емил Райнов от парламентарната трибуна при обсъждането на бюджета на НЗОК за 2016 г. Той представи и предложенията на левицата. „Предлагаме да се завишат стойностите за общопрактикуващите лекари с 20 млн., за да има повече профилактика, диспансеризация. На второ място - 20 млн. лв. за специализираната извънболнична помощ, както и 20 млн. лв. за изследванията", посочи Райнов. Той се аргументира с това, че когато пациентите нямат прословутите талони, те отиват в болницата за изследвания, дори за изследванията, които са нужни за ТЕЛК, те пак влизат в болница. „Какво пречи да завишим парите за изследвания, за да може тези неща да се правят в извънболничната помощ?", попита депутатът от левицата. По темата за стоматологичната помощ, Райнов представи данни, според които 97 % от децата до 7-годишна възраст имат по четири кариеса, до 18-годишна възраст имат по 7, между 22 и 24 години всеки българин има най-малко минус два постоянни зъба. „Когато се говори, че секторът бил добре, защото отдавна бил минал в частни ръце, уточнявам, че хората нямат средства да си покрият и елементарните неща", заяви социалистът. Той припомни, че според доклада на Световната банка личните плащания в България са над 50%, при средни европейски 20% и всичко това води до ежегодно 4% от българското население изпада под границата на бедността. „Настояваме да се завишат средствата в извънболнична помощ за едно по-добро здравеопазване", каза още Райнов.

Емил Райнов критикува управляващите и за това, че е трябвало от 1 януари да няма лимитиране на медицинските дейности, а бюджетът на практика отново предлага лимитиране. „Нали от 1 януари всеки щеше да върви с паричките - кой кого излъга?", попита Райнов министъра на здравеопазването Петър Москов.

Райнов се обяви и срещу намерението на управляващите Районните здравноосигурителни каси да бъдат натоварени с отговорността да разпределят обеми по лечебните заведения. „Не се съмнявам в компетентността на директорите на касите, но леко се притеснявам от огромната отговорност, с която сме ги натоварили", каза депутатът от левицата. По думите му се предлага именно тези директори, които ще разпределят стотици милиони лева, ако заплатят здравни дейности в нарушение, да бъдат глобени с 600 до 1000 лв. „Той разпределя стотици милиони, а глобата е 600 лв.", изтъкна Райнов. Той направи сравнение с глобите за директорите на болници - при първо нарушение 5 хил. лв., при повторно нарушение - 20 хил. лева. „Това е пълен парадокс. Нашето предложение е мерките да бъдат адекватни - директорите на касите, след като ще ги натоварим с такава отговорност, да носят и финансовата отговорност - за първо нарушение вместо 600 до 1000 лв., да бъдат глобени с 5 хил. до 10 хил. лв. и за второ нарушение - вместо 1000 до 2000 лв., глобите да станат от 10 хил. до 20 хил. лв.", завърши Емил Райнов.