Нов закон променя статута на Агенцията за борба с градушките

/КРОСС/ При сериозните климатични промени, които настъпват през последните години, проблемът с градушките ще става все по-голям и предотвратяването им все по-сложно, коментира министърът на земеделието Румен Порожанов.

Според него единственият шанс на земеделските производители да намалят щетите от градушки е в приемането на новия закон, който ще промени статута на Агенцията за борба с градушките и ще разшири обхвата на опазваните площи.

Това обаче е свързано и със сериозен финансов ресурс.

„Очакванията са, че при тези резки климатични промени проблемът с градушките ще е доста сериозен. В момента ние сме заредени със съответните ракети. Имаме площадки, които покриват малко над 1/3 от земеделските площи", каза Порожанов.

В момента агенцията изстрелва ракети от 199 площадки, каза пред „Хоризонт" директорът ѝ Ваньо Славеев в деня на откриването на тазгодишния сезон.

„На всяка ракетна площадка заредеността е 30 ракети. Агенцията разполага с 8 хиляди 608 ракети. Преди години статистиката показваше, че от 3 до 6 хиляди ракети е средният разход за година, но има години, в които са 14 хиляди, има години, в които са 10 хиляди. За началото на сезона сме заредени. При необходимост ще заявим допълнително, така че ракети ще имаме".

Придобит е нов софтуер за самолетния способ. Вече се работи с 5 радара, а не с 3. До края на годината ще бъдат монтирани още 2 радара в Шумен и село Ярлово, каза още той и обясни:

„Тези радари извършват наблюдение на въздушното пространство на територията и съседните ни държави. Когато се види облак с надкритични параметри, се въздейства върху него така, че да не се допуснат твърди валежи на земята. Това ни дава възможност поне 1-2 часа преди това да знаем".

Министерството лансира нов закон, който предвижда Агенцията за борба с градушките да стане държавно предприятие, а опазваните площи да се увеличат.

За да се разшири обхватът на опазваните площи и да се пазят не само земеделски земи, но и градовете, ще се въведе такса „градушка". За земеделците тя ще е 50 стотинки на декар. Ще трябва да плащат и застрахователите. Идеята е да в законопроекта е да се отделят по 0,8% годишно по каско на всеки застраховател. Целта е годишно да се събират към 5-6 милиона лева от застрахователите. На този етап обаче застрахователите са категорично против.

„Ако не бъдат включени в частта на приходната част, това означава тежестта на финансирането да се пренесе върху земеделските производители и бюджетът, като не виждам бюджетът как би надхвърлил това, което финансира към момента", каза Порожанов.

Към момента са подадени 12 заявления за обезщетение за 4720 декара, от които към 1500 са пшеница, към 2000 декара са царевица и от другите култури по-малко, каза заместник-министърът Цветан Димитров.