Всеки работещ плаща повече и връща близо половината от изработеното на държавата

/КРОСС/ 5 537 лв. е разходът на човек от населението за година. Така всеки работещ човек плаща повече и на практика в зависимост от ползваните от него акцизни стоки връща близо половината в държавния бюджет.
В тази сметка старите дългове набъбват до размер от 3 309 лв. на човек.

Нетрадиционният фиш по представената консолидирана фискална програма представиха по време на пресконференция от Института за пазарна икономика, предава news.bg.

Тази година за 15-ти пореден път институтът предлага на вниманието на институциите алтернативен държавен бюджет.

В представения фиш разходите за администрация са в размер на 348 лв. Близо двойно повече плаща човек за отбрана и сигурност 627 лв. Разходите за образование са в размер на 541 лв., а за здравеопазване - 663 лв.

Най-висока е сметката плащана за пенсии и осигуровки - 1 841 лв. Сумата за благоустройство и околна среда 329 лв., за транспорт, съобщения и селско стопанство - 834 лв., култура и спорт - 93 лв., лихвите по стари дългове - 102 лв. В сметката се включва и вноската към ЕС - 160 лв.

Традиционно Алтернативният бюджет на ИПИ включва идеи за реформи като намаляване на основни данъци и осигуровки, оптимизиране на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и други.

Тази година към тези идеи е прибавено и постигане на бюджетен излишък, за да се възстанови фискалният резерв на страната поне до предкризисните си нива.
Целта е да се осигури буфер за публичните финанси при бъдещи икономически шокове - т.нар. бели пари за черни дни.

От ИПИ разкритикуваха бюджета на правителството като изтъкнаха, че се пренебрегват препоръки на ЕК. Така правителството предвиждало да вдигне данъците, да харчи излишъка и да формира дефицит. От ИПИ напомнят, че бюджетът като начин на разпределение на публичния ресурс следва да отчита рекордно висок растеж след кризата в Европа.

Десислава Николова от ИПИ коментира, че растежът за 2017 г. е доста по-висок от очакванията. "Към момента последните прогнози са за растеж от около 4%", посочи Николова и изтъкна, че благоприятната икономическа среда автоматично дава повече приходи в бюджета. Така до октомври месец оценката е за излишък от 2,4 млрд. лв.

Тя изтъкна, че същевременно имаме голямо спестяване на капиталови разходи заради бавния старт на европейски проекти. По думите ѝ капиталовите разходи в края на годината са силно надценени. На фона на този висок растеж в същото време имаме придържане към дефицитната политика на фиска.

Имаме голям контраст между фискалната политика до 2008 г. и политиката, която имаме последната година. "Наистина в момента ние нямаме обяснение защо се поддържат тези дефицити и се залагат и за следващите две години. По програмата на правителството се залагат дефицити от 1%", посочи Николова.
Тя припомни, че излишъците са изключително важни и че благодарение на излишъците България избегна фискалната криза.

Фокус беше поставен върху реформата в образованието. Според експертите от ИПИ е необходимо в най-кратки срокове да се обвърже финансирането на образованието с постиганите резултати, да се създадат адекватни стимули за привличане на млади и амбициозни учители и реално да се въведе дуалното образование. В противен случай експертите се опасяват, че се наливат пари в нереформирана система.

Алтернативният бюджет на ИПИ поставя следните предложения:

- вместо да има нови разходи, да се оптимизират настоящите такива, така че с по-малко средства да се постигат по-високи резултати;
- вместо квази буфери като капиталовите разходи, които традиционно са по-ниски от планираните, а в края на годината се преразпределят за заплати, да има социални и други текущи разходи - реални буфери под формата на бюджетен излишък и увеличение на фискалния резерв;
- приемане на бюджет 2018 г. с излишък е най-логичната политика предвид развитието на икономиката през последните години и очакванията за следващите три години;
- прилагане на принципа "пари срещу реформи";
- премахване на неефективни данъци като тези върху дивидентите, лихвите, застрахователните премии и премахването на данъчни преференции като намалената ставка на ДДС за туризма;
- отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия;
- отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб (частните пенсионните фондове) и прехвърлянето им към солидарната система;
- разбиване на монопола на Здравната каса и прехвърляне на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частни фондове, какъвто беше замисълът от 2008 г.;
- изготвяне на дългосрочна визия за бъдещето на осигурителните системи.