Л. Павлова: ОП „Региони в растеж” е опит за финансова децентрализация на общините

/КРОСС/ При засилване на финансовата децентрализация в страната може да се увеличи дисбалансът между отделните региони, докато разпределянето на събраните приходи на централно ниво може да бъде по-балансирано

Новата Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. е опит за финансова децентрализация на общините, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си в Българския икономически форум днес и обясни, че на 39-те големи общини в страната за пръв път се дава възможност да бъдат и междинни звена по програмата. Те трябваше да изградят своите екипи, които да изпълняват тази функция, да разработят инвестиционни програми и конкретни проекти, които да бъдат съгласувани с бизнеса. Местните власти предложиха предимно проекти за градска среда, градски транспорт и образователна инфраструктура, а бизнесът не участва в обществените обсъждания, коментира министърът и призова за по-голяма активност и диалог и от двете страни при определяне на приоритети и тяхната реализация. Опитът, който ще натрупаме в това отношение през този програмен период, в последствие ще предадем на малките общини, каза още Павлова, цитирана от пресцентъра на МРРБ.

Според нея при засилване на финансовата децентрализация в страната може да се увеличи дисбалансът между отделните региони, докато разпределянето на събраните приходи на централно ниво може да бъде по-балансирано.

Пред участниците в срещата на тема „Перспективи за развитие на обществената инфраструктура по ОП „Региони в растеж" регионалният министър заяви, че от 2016 г. ще се работи активно по темата за финансовите инструменти, като със средства от програмата ще се структурират три фонда за градско развитие. Те ще мултиплицират вложените в тях средства, които се очаква да достигнат до над 1 млрд. лв. и да доведат до увеличаване на ефекта от инвестициите чрез принципа на публично-частното партньорство, каза тя.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова подчерта, че интегрираните планове за градско възстановяване и развитие определят визията за развитие на градовете до 2020 година. Тя информира, че в тях са определени три зони за градско развитие, в които ще се концентрира наличният ресурс по Оперативна програма „Региони в растеж" в съответствие с предоставените на 39-те големи града бюджети. Заместник-министърът подчерта, че те не са достатъчни, за да се реализират всички включени в интегрираните планове проекти, но комбинацията от различни мерки може да доведе до постигане на по-голя ефект в дадена зона и така да се изпълни целта за осигуряване на устойчиво развитие.
На същия принцип ще бъде създаден и фонд за ВиК инфраструктурата с ресурс от Оперативна програма „Околна среда" 2014-2020 г., който да бъде насочен към генериращи приходи проекти в сферата на енергийната ефективност или намаляване на загубите, както и към съфинансиране на проекти, информира министър Лиляна Павлова.

През следващата година ще бъде разширен обхватът на приложение на политиката за енергийна ефективност в жилищния сектор, като със средства от ОП „Региони в растеж" ще бъдат финансирани сгради с до 35 самостоятелни обекта в тях, обърна внимание регионалният министър.

В отговор на въпрос Павлова информира, че покритието на страната с кадастрална карта е около 20%. Остава да бъдат прегледани картите на възстановената собственост, за да се отстранят грешките в тях, каза тя и допълни, че са започнали стъпки по прехвърляне на данните от тях в кадастралните регистри. След като това стане покритието с кадастрална информация ще достигне 90%, посочи министърът. Тя обърна внимание, че процесът е скъп и затова ще се разчита и на европейско финансиране, като ще трябва да бъде направена и промяна в закона. След като цялата налична информация бъде дигитализирана, услуги ще могат да бъдат заявявани от всяка точка на страната, подчерта министърът и увери, че има осигурени средства за довършване на кадастралните карти в урбанизираните територии.

Тя призова общините да разработят своите общи устройствени планове, за чиято подготовка има осигурени средства, защото те ще дадат ясна визия на представителите на бизнеса къде в какво биха могли да инвестират. Само 11 от всички 265 общини имат общи устройствени планове, а 70 са финансирани, за да могат да ги разработят, каза Павлова.