Умереният полицентричен модел на териториално развитие е оптимален за България

/КРОСС/ Заетостта и заплащането не са единствените фактори, които задържат младите хора в регионите - на тях трябва да им бъдат предоставени подходящи възможности за образование и развитие, добро здравеопазване, задоволителна инфраструктура и хубава градска среда, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на лекция пред студенти в Американския университет в Благоевград. Пред тях тя представи регионалните политики като инструмент за насърчаване на инвестиционната привлекателност и развитието на регионите.

Министър Павлова запозна студентите с комплексния процес на регионално развитие и представи пред тях факторите и аспектите - социални, икономически и екологични, които са във фокуса на ефективната регионална политика. Влияние върху развитието на регионите и условия за привличане на инвестиции оказват различни фактори като транспортната свързаност и локацията, инфраструктурната обезпеченост на региона, наличието на квалифицирана работна ръка, пазарът, икономическата политика на държавата и други, обясни министърът. Тя поясни, че основната роля на регионалната политика е да повлияе върху тези фактори така, че да създадат максимално благоприятни условия за използване на потенциала на региона.

Анализите показват, че най-успешният модел за териториално развитие на България е умереният полицентричен модел, каза министър Павлова. Тя обясни, че според него акцентът се поставя върху подкрепата на областните центрове, тъй като те са двигател на развитие за целия регион, но в същото време трябва да се инвестира и в малките градове, за да се предотврати обезлюдяването им. Балансът е основен аспект на интегрирания подход към териториалното развитие - намаляването на задълбочаващите се социално-икономически неравенства между регионите и увеличаване на тяхната инвестиционната привлекателност, поясни Павлова.

Ключов инструмент на регионалната политика за постигането на балансирано развитие са интегрираните регионални инвестиции, подчерта министърът и отбеляза, че подобни инструменти за подпомагане на регионалното развитие в България са Оперативна програма „Региони в растеж", 12-те програми за териториални сътрудничество, в които България участва, и специално разработената Целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите региони в страната. Наличният ресурс по оперативната програма, чрез който държавата интервенира в регионите, осъществявайки публични инвестиции и създавайки условия за развитие, е 3 млрд лева.

Министърът представи пред студентите различните приоритети, които програмата преследва - развитието на градската среда, подобряването на пътната инфраструктура, развитие на регионалния туризъм, подобряване на условията за образование и здравеопазване в регионите. Лиляна Павлова подчерта важността на образованието за растеж на икономиката и обезпечаването на бизнеса с квалифицирана работна ръка. Тя съобщи пред студентите, че през този програмен период ще бъдат инвестирани 225 млн. лв. в подобряването на образователната инфраструктура, с акцент върху професионалното образование. По тази приоритетна ос ще бъдат финансирани редица регионални професионални гимназии и университети, които ще получат средства за модернизиране на материалната база и цялостен ремонт на сградите. Близо 200 млн. лв. ще подпомогнат развитието на регионалния туризъм, чрез консервация и реставрация на културно-историческото наследство и създаването на туристически атракции. С над 380 млн.лв. от бюджета на оперативната програма ще се подобрява транспортната свързаност на регионите и състоянието на пътната инфраструктура.

Министър Павлова запозна студентите с 12-те програми за европейско териториално сътрудничество, които също са важни инструменти за развитието на регионите. Чрез тях се осъществяват инвестиции в проекти за подобряване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия, и условията за предприемачество, повишаване качеството на живот, както и екологични аспекти като опазване на околната среда и превенция на риска от бедствия. Пет от тези 12 териториални програми са насочени към трансгранично сътрудничество с всяка от съседните ни страни. Общата цел на всички е чрез изпълнението на проекти в партньорства от двете страни на границата, да се подобряват условията за живот и развитие на бизнеса в пограничните региони.

Пред студентите министърът представи и Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на слаборазвитите региони. Индикативният й бюджет възлиза на над 0,5 млрд. лв., като най-голямата част от ресурса - 240 млн. лв., ще бъде насочен за развитието на Северозападна България. Със 132 млн. ще бъде подкрепен Родопският регион, 45 млн. лв. ще бъдат инвестирани в подкрепа развитието на Странджа и Сакар и още близо 150 млн. лв. - за изоставащи планински и полупланински региони. 2/3 от бюджета на програмата ще бъде насочен в съживяване на регионалната икономика. Сред приоритетните проекти са изграждането на Северна индустриална зона - Видин, Технологичен парк - Враца, изграждане на инфраструктурата в северната и южната бизнес зони в Троян, технологичен парк в Смолян и подобряването на транспортната свързаност на икономическите и туристически обекти в целевите райони.

Павлова подчерта важността на публично-частните партньорства и изпълнението на приходоносни проекти с помощта на финансовите инструменти. Тя обясни, че Европейската комисия все повече насърчава реализацията на проекти, средствата от които може да бъдат реинвестирани в други проекти, което увеличава неколкократно ефекта от тях.