- 24 Ноем 2024 |
- USD / BGN 1.8784
- GBP / BGN 2.3506
- CHF / BGN 2.1094
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Тече тиха война за архиви на военното разузнаване
03 Декември 2014 | 08:38
/КРОСС/ Играта на нерви за това дали военното разузнаване дължи предаването на 33 000 архивни единици на комисията по досиетата продължава с пълна сила. Преди дни военният министър Николай Ненчев обеща да предаде целите архиви на военното разузнаване, с което застана на позицията, че това все още не е сторено. Именно на негово подчинение е Служба "Военна информация" (СВИ), която е приемник на военното разузнаване от преди 1989 г. Ненчев обяви позицията си по време на форум на ДСБ.
Шефът на СВИ Веселин Иванов обаче твърди, че ведомството му е предало абсолютно всичко на комисията по досиетата и е изпълнило закона. "Нито един документ няма, който да е останал в службата", заяви той наскоро и добави: "Разпоредил съм, проверено е няколко пъти, няма нито един български гражданин, който да се споменава съгласно изискванията на закона - български гражданин до 16 юли 1991 г.". Комисията по досиетата обаче твърди, че това не е вярно и очаква над 30 000 документа и то именно от военното разузнаване.
Проблемът е в тълкуването на закона. Според военното разузнаване законът разпорежда да се предадат материалите за българските граждани, а не и за чужденците, които са работили за службата през годините. Според комисията по досиетата обаче такава разлика не се прави и трябва да бъде предадено всичко, посочва "Сега".
За предаването на всички материали се обявиха и служебният военен министър Велизар Шаламанов, както и президентът Росен Плевнелиев. Само преди дни и парламентарният секретар на военния министър - Пламен Даракчиев, заяви във "Фейсбук", че военното разузнаване трябва да предаде 33 000 архивни единици. "Естествено, чужди граждани, агенти на някогашните разузнавателни служби на БНА, няма да бъдат оповестявани публично. Законът предвижда разкриването на принадлежност към тайните служби на режима само на български граждани", твърди Даракчиев.
Според него военното разузнаване трябвало да изпълни и другото изискване на закона - да предаде списъка на всички, които са работили или работят в нея след 10 ноември - началник-отдели и началник-сектори. И съответно са принадлежали към бившата ДС и разузнавателните служби на БНА. Става дума за прословутия параграф 12 от Закона за досиетата, който пазеше тези хора от обявяване. Въпросният текст отпадна през 2012 г. въпреки съпротивата на БСП и дори на хора от управляващата тогава ГЕРБ. Но и досега се смята, че не е изпълнено изискването за обявяването им. Тезата на службите е, че има противоречия между закона за досиетата, който разрешавал, и закона за класифицираната информация, който забранявал обявяването.