31 години от аварията в Чернобил

/КРОСС/ Днес, на 26 април, се навършват 31 години от аварията в съветската Чернобилска атомна електроцентрала, в днешна Украйна.

Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Радиационното замърсяване засяга територията на 17 държави, включително и България. У нас информацията за случилото е оповестена със закъснение от няколко дни.

Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, като близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Почти 200 хиляди души от местното население са евакуирани от зоната на бедствието. Според доклад на ООН за 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души.
Около 0.1% от населението на земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията.

Основна причина за аварията е човешкият фактор. На 26 април 1986 г. на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

В конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК обаче има допуснати редица грешки, една от които се оказва фатална. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от пожара, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

В първите часове от зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са били пожарникари и спасители, опитващи се да овладеят аварията.

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди.

Миналата година, 30 години след трагедията, в „зоната на смъртта" беше построен нов изолиращ саркофаг.
Този предпазен щит над авариралия реактор на Чернобилската АЕЦ е колосален проект, средства за който бяха осигурени от международната общност. Очаква се той да гарантира сигурността на обекта в близките 100 години.

Куполът представлява метален скелет с тегло 25 000 тона (36 000 тона с допълнителното оборудване), 108 метра висок и с дължина 162 метра.

Освен това куполът има специални конструкции, които ще улеснят бъдещите операции за разглобяване на стария съветски саркофаг над реактор номер 4 и обработката на радиоактивни отпадъци.

Електроцентралата се очаква да бъде напълно демонтирана до 2065 г.