Една сериозна проверка на скандала "Янева-Ченалова" можеше да бъде нещо като операция "Чисти ръце

/КРОСС/Вече бившият министър на правосъдието Христо Иванов пред "Сега"

- Г-н Иванов, това ли беше очакваният и логичен завършек на цялата история?

- За съжаление нито едно от нещата, които не се случиха, не ме изненадаха. Когато взех решението да поема тая роля, бях наясно, че не говорим за политическо управление или мнозинство, което смята реално и сериозно да променя нещата.

- Тогава въпросът е защо изобщо се захванахте?

- Идеята беше, че въпреки това общо положение има ресурс, който представлява както вътрешният натиск в системата и общественото мнение, така и международният натиск, който можеше някак да бъде инвестиран в конкретни промени. В края на тази година кулминираха два конкретни теста за тази задача. От една страна, дали тези ресурси ще бъдат достатъчни, за да се предизвика сериозна проверка на скандала "Янева-Ченалова", което в зависимост от фактите можеше да се превърне в нещо, близко до операция "Чисти ръце". Т. е. в някакъв момент с някакъв ресурс и оказан натиск би могло да отключат някакви промени независимо че общата политическа рамка не е била насочена към това. По същия начин стои въпросът с конституционните промени.

- Но казуса "Янева-Ченалова" го нямаше, когато поемахте поста.

- Аз не съм имал никакви съмнения, че тези казуси са циклични. Освен това този казус е просто пореден епизод от много по-дългия казус със Софийски градски съд. Той пламти от 2004 г. Така че има постоянен фон на движение върху темите на правосъдието. Въпросът беше какво може да се случи, ако към това се прибавеше и фокусът на институциите, а не просто отвън.

Другото нещо са промените в конституцията. Там целта ми беше все пак да опитаме разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) и да се постави темата за реформа на прокуратурата. Въпреки че ВСС не беше разделен както трябва, аз продължавам да смятам, че за в бъдеще ще даде определени възможности за продължаване на реформата. Това е положителното. Логично е да попитате защо подавам оставка, след като се е случило нещо положително. Защото така често се случва в политиката - стига ти ресурсът да добуташ до там, но когато се обърнеш и видиш, че до тебе няма никого, разбираш, че това е повратната точка.

- Това обяснение звучи прекалено научно, а всъщност нещата са много по-прости. Председателят на ВКС каза, че щом нещо се е случило в политиката, значи е било замислено. Въпросът е как беше замислено погребението на съдебната реформа?

- Кой и как го е замислил, аз не мога да кажа. Просто съвпаднаха двете големи събития - проверката на Янева и Ченалова и конституцията. За да имаме проверки в такива казуси, трябва да имаме прокуратура, подчинена на обществения интерес. За да имаме такава прокуратура, трябва да имаме такава реформа. За да има такава реформа, ни трябва министър, който тихо седи и не дразни главния прокурор и други силни фигури в съдебната власт. Това е омагьосаният кръг, в който аз стигнах дотук и повече няма как да продължа.

- Ако казвате, че сте подозирали, че скандал като този със записите ще се появи, давате хляб на теорията, че сте в неговата основа и клатите държавата в опит за преврат.

- По същия начин може да кажете, че ако човек каже, че слънцето изгрява, той е човекът, който го предизвиква. Ако и за това сте готов да ме признаете, насреща съм. Имаме твърде къса памет. Скандалът в СГС е десетилетен.

- Т. е. оттам загубихте позиции?

- Да, има една медия, която е като политически барометър, и е много лесно да се проследи. Между т. нар. заравяне на томахваките с главния прокурор Сотир Цацаров и моя апел към ВСС за проверка аз до голяма степен бях оставен на мира. Аз първо им казах, че трябва да има проверка на ВСС, в една от почивките на едно заседание и това нещо веднага излезе в тази медия. И това беше началото на кампания, която беше възходяща, за да се стигне до онзи момент, когато 6 или 7 вестника излязоха с едни и същи заглавия, че аз организирам преврат срещу главния прокурор и премиера Бойко Борисов.

- Не мога да повярвам, че поне за себе си нямате представа как реформата ви отиде по дяволите.

- Нямам проблем да вляза в този разговор, но нещата не се свеждат до това. В момента, в който аз казах, че трябва да има проверка, моята възможност да остана на този пост, започна силно да изветрява. Всяко следващо мое настояване предизвикваше все по-силни медийни реакции. Ескалацията абсолютно следваше моята настоятелност. И се стигна до онова изявление на премиера, че не иска да чува и добър ден за съдебната реформа.

- Удобно пропускате, че и името на Борисов е в тези записи.

- Не пропускам. Има имена, има хора, които говорят някакви неща, има факти, които могат да обяснят или отрекат твърдения. Всичко това трябваше да стане обект на една сериозна проверка, а не сега да седим и да спекулираме.

- Не беше ли глупаво от ваша страна? Ако си бяхте замълчали, щяха да минат промените в конституцията.

- Не знам. Но човек има нужда от самоуважение. Ако се бях правил на неразбрал и невидял, колко щеше да струва това, ако бяха минали. Освен това аз се съмнявам, че щяха да минат.

- Тази сутрин Цацаров отрече да е играл главна роля при приемането на промените, а от вашето изявление се разбра, че ги е диктувал. Кое е вярното?

- Аз не съм казал, че Цацаров е диктувал. Общоизвестен факт е, че на 16 април, преди с премиера да дадем пресконференцията за реформата, имаше среща с тримата големи - председателите на ВАС, ВКС и главния прокурор. Постигнахме сделка именно около разпределението на квотите, която беше на т.нар. исторически компромис. Аз отстъпих от друго разпределение, което съответстваше на изискването за мнозинство на съдии, избирани от съдии. Не говорим за диктуване, а за това, че когато се прави баланс между интересите, тези на главния прокурор винаги са натежавали много сериозно. Това беше ясно от самото начало и аз го посочих като коректност от страна на премиера.

- След като Цацаров беше съгласен с вашия вариант на 16 април, какво се случи после?

- АБВ, които очевидно са парламентарното крило на прокуратурата, застанаха на тази позиция.

- Т. е. АБВ излиза най-силната партия.

- Когато си политическото крило на прокуратурата, това има своята тежест.

- Какво значи да си такова крило?

- Онази фракция в парламента, която защитава позициите и интересите на главния прокурор.

- А какво получава в замяна?

- Това аз не мога да кажа. Но в АБВ са някои от архитектите на настоящия властови модел у нас. Хора, които са участвали в неговото създаване и експлоатация, така че въпросът е до голяма степен риторичен.

- Зависим ли е Бойко Борисов от главния прокурор, за да застане на негова страна?

- На него му се налага да поддържа много сложен баланс и за мен това е достатъчно и няма нужда да се говори за някакви персонални зависимости. Аз казвам нещо просто - премиерът решава сложни политически уравнения. Съдебната реформа е само един елемент от тях. Очевидно условието, при което се решава това уравнение, е, че думата на Цацаров ще тежи много.

- Какви щети щеше да нанесе съдебната реформа на останалата част от уравнението?

- Отговорът може да бъде само спекулативен. Това е реформа на властовата машина, в този смисъл щеше да доведе до сериозно преразпределяне, може би не непосредствено сега, но за в бъдеще. Противно на всички, които се упражняваха да обясняват колко е маловажно това.