Режимът на затворниците, излежаващи доживотна присъда без замяна трябва да се реформира

/КРОСС/ В решение от днес по делото Харакчиев и Толумов срещу България (жалби № 15018/11 и 61199/12) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) установява, че с условията, при които двама осъдени на доживотен затвор без замяна са държани в български затвор, нарушават Член 3 (забрана за нечовешко и унизително отнасяне) и Член 13 (право на ефективни правни средства за защита) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ, Конвенцията), съобщиха от Българския хелзински комитет.
Двамата жалбоподатели са били държани при строг режим, включващ изолация, лоша вентилация и хигиена, слабо осветление и отопление, некачествена храна и медицинско обслужване. ЕСПЧ не просто намира тези условия за нечовешки и унизителни, но и установява, че режимът на изолация, на който са били подложени Харакчиев и Толумов, е резултат от автоматичното прилагане на национални законови норми, уреждащи затворническия режим, а не от мерки за сигурност, провокирани от поведението на самите затворници.
В допълнение към горното Съдът преповтаря, че макар да поддържа позицията си, че самото налагане на доживотна присъда не е в противоречие със закрилата от нечовешко и унизително отнасяне по Конвенцията, следва да се има предвид, че за годините, които са изтекли от началото на лишаването от свобода на жалбоподателят Харакчиев - от ноември 2004 г. до началото на 2012 г. - доживотната му присъда без възможност за замяна е добила качеството на нечовешко и унизително отнасяне, тъй като той няма нито изгледи да бъде освободен, нито възможност да се преразгледа доживотната му присъда. Последното е допълнително утежнено от условията, в които е задържан, което силно ограничава всякакви реабилитационни или поправителни свойства на мярката.
Съдът взе предвид решението на Голямата камара по делото Винтър и др. срещу Обединеното кралство от 2013 г. и ревизира съществено своя подход, че наличието на помилване прави от доживотната присъда без замяна практически заменима, който подход той възприе по делото Йоргов (2) срещу България през септември 2010 г.
От друга страна Съдът реши, че помилването от вицепрезидента на един доживотен затворник през 2012 г., ведно с решението на Конституционния съд от април 2012 г., дава адекватни гаранции, че занапред начинът, по който президентските правомощия за помилване ще се упражняват, е ясен и дава възможност за обозримост на перспективите за предсрочно освобождаване поради помилване.
„Макар да представлява прогрес в сравнение с решението по делото Йоргов (2) срещу България, настоящето решение не е без своите сериозни проблеми, когато става дума за възможността лишените от свобода до живот без право на замяна да бъдат предсрочно освободени", заяви Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет.
„В решението си по настоящето дело ЕСПЧ придава прекалено голяма тежест на решението на Конституционния съд на Република България от 2012 г., както и на факта, че до сега е имало само един помилван такъв затворник. Така то може да блокира реформата на НК, постановявайки, че на законодателно равнище положението в момента е задоволително и оставяйки замяната да се осъществява чрез един механизъм, който е продукт на отминали времена и във висока степен несъответен на принципа на върховенството на правото", допълни Кънев.
Според съдиите изолацията на затворници е мярка, която трябва да се прилага по сериозни съображения, свързани със сигурността, каквито в случая на жалбоподателите не са били налице, особено като се има предвид, че мерките са приложени незабавно след задържането им. В решението се припомня и практиката на съда, според която доживотният затвор не е в противоречие с правата по Член 3 от Конвенцията тогава, когато затворникът има перспектива за освобождаване или преразглеждане на присъдата му. Задържаният също така трябва да е наясно какво трябва да постигне, за да се случи това.
Съдът в Страсбург установява още, че затворниците в ситуацията на Харакчиев и Толумов нямат ефективни средства за защита в националното законодателство що се отнася до условията, в които са държани. Сега наличните механизми (напр. възможността да се претендират по съдебен ред вреди) не са адекватно средство тъй като те не биха довели до подобряване на самия затворнически режим.
ЕСПЧ посочва, че за прилагането на решението му по това дело българските власти следва да реформират - за предпочитане със законодателни средства - правната рамка на затворническия режим на лица, осъдени на доживотен затвор без замяна, тъй като настоящата законодателна рамка предвижда безогледното прилагане на строг режим и изолация за всички доживотни затворници.
Заради неадресираното от властите - включително националните съдебни органи - порочно законодателство, българската държава трябва да изплати на Харакчиев и Толумов обезщетения в размер съответно 4000 Евро и 3000 Евро, както и общо 5600 Евро разходи по делото; общо близо 24700 лв., които не включват разходите по защитата от страна на българското правителство.
Решението може да се обжалва пред Голямата камара на Съда.