ИМП: Електорални нагласи в началото на кампания „Парламентарни избори 2014”

/КРОСС/ I. Електорални нагласи в началото на предизборната кампания за Парламентарни избори 2014 г.

Социологическият екип на Института за модерна политика проведе национално представително проучване на обществено-политическите нагласи в периода 25-30 август 2014 г. - в навечерието на официалната предизборна кампания за предросрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г.

Данните от проучването показват, че ако заявените към момента на проучването намерения на гласоподавателите се запазят и реализират в изборния ден, в Народното събрание биха намерили място 6 политически субекта (партии и коалиции) - освен сигурните ГЕРБ, БСП и ДПС, това ще бъдат още „България без цензура", Реформаторския блок и АБВ. Сериозен потенциал да получи парламентарно представителство има и коалицията „Патриотичен фронт". Своите шансове да запази парламентарно присъствие има и партия „Атака".
Моментната снимка на електоралните нагласи показва, че ГЕРБ запазва отчетливата си преднина си пред БСП Лява България. Подкрепа за партията на Бойко Борисов декларират 36 % от заявилите, че ще гласуват (24 % от всички респонденти). Подкрепата за БСП Лява България при старта на кампанията възлиза на 24 % от заявилите, че ще гласуват (16 % от всички). Стабилна остава третата позиция на ДПС - 9,3 % от гласуващите (6,5 % от всички) с тенденция към растеж.

В сравнение с предходни проучвания своите позиции на този етап запазват и „България без цензура" и Реформаторския блок:
- Делът на респондентите, които подкрепят коалиция „България без цензура" възлиза на 6.4 % от заявилите, че ще гласуват (4,27 % от всички).
- Реформаторският блок получава 6,2 % от вота на заявилите, че ще гласуват (4,1 % от всички).

По-добри изходни позиции в началото на предизборната кампания, в сравнение с предходно наше проучване в края на юли, показва АБВ. Подкрепа за тях заявяват 5,6 % от респондентите, които декларират, че ще гласуват в предстоящия вот (3,7 % от всички), което означава, че АБВ биха получили парламентарно представителство, ако изборите бяха към момента на проучването. Сред причините за това биха могли да се причислят безконфликтния процес на номинации и разпознаваемите имена от различни сфери на обществения живот, които формацията съумя да номинира.

Сериозен потенциал да спечели депутатски мандати показва и коалицията „Патриотичен фронт", която получава подкрепата на 3,9 % от заявилите, че ще гласуват (2,6 % от всички).

Своите шансове за преодоляване на изборната бариера на този етап запазва и „Атака" с подкрепа от 3,7 % от гласуващите (2,4 % от всички).

Основното предизвикателство пред двете патриотични формации е доколко ще успеят да мобилизират своите гласоподаватели и твърди електорални ядра в рамките на предстоящата предизборна кампания.

Ако предсрочните парламентарни избори се провеждаха към момента на проучването, декларираната от респондентите подкрепа се разпределя както следва (виж фигура 1):

Трябва отново да се подчертае, че това са данни преди официалния старт на предизборната кампания, така че те нямат характер на прогноза, а на снимка на моментното състояние на избирателния корпус. За да се опитаме да се доближим максимално до истинските намерения на избирателите трябва да се анализира тази група от тях, която се самоопределя като „колебаещи се". Това са хора, които не само още не са решили за кого да гласуват, но и дали изобщо да гласуват за някоя партия или коалиция, или да се въздържат. Очевидно е, че те нямат свой фаворит (дори и да са имали преди време, сега са разочаровани) и ако отидат да гласуват ще вземат решение в последния момент кого все пак да подкрепят. Водени са повече от чувствата си „против" някоя от участвалите във властта политически сили, отколкото от убеденост в правотата на избрания кандидат (партия или коалиция).

В проучването е отделено специално внимание на колебаещите се, защото от техните решения нерядко зависят резултатите, когато те са „на кантар" -както е при партии на ръба на 4% бариера или при близки резултати на първите 2 партии. Опитали сме се да разберем, когато имат колебание, между кои конкретно две алтернативи са колебанията им, съответно кои партии има известна вероятност да бъдат подкрепени. Ето защо в анкетната карта сме помолили анкетираните да отбелязват между кои две сили (или алтернативи) са колебанията. На базата на експертен анализ, отчитащ и очертания от други отговори профил на респондента, би могло да се определи - макар и в широки граници - вероятността за едно или друго негово решение.

II. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАРТИЙНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
В проучването бяха включени и въпроси, свързани с отношението на респондентите към действащата у нас партийно-политическа система. Цели 50 % от респондентите заявяват, че НЯМА ПАРТИЯ която според тях защитава и представлява техните интереси.

Смятате ли, че у нас има партия (парламентарна или извънпарламентарна), която Ви представлява и защитава вашите интереси? Коя е тя ?

Много от тези 50%, които заявяват, че няма партия, защитаваща интересите им, обаче гласуват за определени партии. Ето каква картина показват данните от проучването:

III. ПОЛИТИЧЕСКИ УБЕЖДЕНИЯ НА АНКЕТИРАНИТЕ
В настоящето проучване бе направен опит да се установят по-общите, принципни политически нагласи/убеждения на респондентите от представителната извадка, както и да се потърсят зякономерности (корелации) между тези убеждения и мненията им по актуални политически, икономически и социални проблеми на страната.

В отговор на въпроса как се самоопределят по скалата „ляво-дясно", 29 % от респондентите твърдят, че са „десни", 49% се самоопределят като „центристи", и 22 % - като „леви". Но това определяне не става по класическата скала - то е по-скоро основано на традиционното разделение "комунизъм-антикомунизъм". За „антикомунисти" се самоопределят 27%, за симпатизиращи на „комунистите" (с цялата условност на това понятие, битуващо в публичния живот) - 17 %. Най-голям обаче е делът на умерените, които не приемат крайностите по оста „антикомунизъм -комунизъм"- 56 %

Как бихте определили Вашите политически убеждения?

По оста „национализъм - глобализъм" респондентите се самоопределят така:

НАЦИОНАЛИСТ - 17,95 УМЕРЕН - 72,84 ГЛОБАЛИСТ - 8,75 %

Очевидно, по-престижно е днес - за разлика от преди 2 десетилетия - да се самоопределиш като „националист", отколкото като все повече заклеймяваното „глобалист".

Но доколко "ляво" в представите на българина се припокрива със „симпатизиращ на „комунизма" и „дясно" с „антикомунизъм"? Без никаква претенция тук за някакъв по-дълбок анализ на този сложен въпрос, посочваме очевидните зависимости, съгласно самоопределянето на анкетираните:

Напълно в съответствие с масовите представи (и предварителните очаквания) хората, които се самоопределят като „десни" същевременно не се определят (нула проценти!) като симпатизиращи на „комунистите" (при цялата условност днес на това понятие). От тях се определят като „антикомунисти" 60 % и като „Умерени" - 40 %. Това като че ли потвърждава тезата, че „дясното" у нас се възприема повече като обърнато към миналото и неприемане на тоталитарния строй и неговите носители и наследници, отколкото на „десни" в общоприетия на Запад смисъл убеждения. За да изясним това, по-долу ще видим и как отговарят същите хора на въпроси, отнасящи се до икономическата политика и имащи отношение към класическото разделение „ляво-дясно".

Очаквано също така голяма част от „левите" симпатизират на комунизма -това са 55 % от самоопределящите се като леви. Интересно е тук, обаче, и това, че неголяма част от левите пък се самоопределят като „антикомунисти" - това са 5%. Що се отнася до разделенията по-оста „национализъм-глобализъм", то тук особени различия между групите на „левите", „десните" и „умерените" не се наблюдават. И в трите групи самоопределилите се като „националисти" са 15-20%, а като умерени - 7075%.

От трите групи, разделени по отношението им към национализма, националистите са вътрешно най -разделени относно „комунизма" -умерените тук са по-малко, докато „антикомунистите са 38%, а про-„комунистите" - 19%.

IV. Обществените нагласи относно войната в Украйна

Отношението на българското общество към войната в Украйна се формира не само през призмата на икономическите връзки с Русия и Украйна, които имат съществено значение за българската икономика и хората чувстват, че материалните им интереси могат да пострадат. Конфликтът засяга дълбоко душата на българина - по различни причини. И защото става дума за близки, славянски народи (не е за пренебрегване и традиционната връзка с Русия), и поради сблъсъка на различни идеологии. В проучването се прави опит да се разбере какво е отношението на респондентите към тази парлива и нееднозначна тема през лятото на 2014-та.

Даннните сочат продължаващо разделение на общественото мнение по отношение причините за конфликта в Украйна. Тезата, че Русия е виновната страна (агресор и пр.) се подкрепя от 23 % от респондентите. На обратното мнение са 27 % , а 19 % заемат по-скоро пацифистката позиция - мир на всяка цена. Известен процент от запитаните имат ярко изразена антиамериканска (и проруска) позиция, смятайки че САЩ са виновник за разпалването на конфликта. Следва да се отбелеги, че такъв отговор не бе предвиден, а е получен в свободната графа на „Други" отговори.

Ето как изглеждат тези отговори от гледище на идейно-политическата идентификация на респондентите по оста „леви-центристи-десни":

Тук не се очертават - въпреки очакванията - особено големи различия между „леви" и „десни". Наистина, много малко от „левите" подкрепят тезата за вината на Русия, но от друга страна делът на „десните" е почти еднакъв и в групата, подкрепяща вината на Русия, и в групата , която е про-„сепаратистите", и в третата група.

Различията тук са малко по-значителни: много по-голям процент от десните подкрепят санкциите срещу Русия. Съвсем обратното съотношение имаме при левите - там подкрепата за санкциите е очаквано най-малка.

Доклад от национално представително социологическо проучване на Социологическия екип на Института за модерна политика „Електорални нагласи в началото на кампания „Парламентарни избори 2014".

Паспорт на изследването
Период на провеждане: 25-30 август 2014 г. Национално представително изследване по метода на полустандартизираното face to face интервю. Изследването е проведено сред 983 пълнолетни жители в 101 гнезда от 28-те области в цялата страна.
Методика на извадката: двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката.
Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50 % дялове и 95% гаранционна вероятност - 3,2 %. (1,4% при 6% дял).
Представително за пълнолетното население на страната.
Изпълнител: Институт за модерна политика в сътрудничество с „Неохрон"
Източник на финансиране: Институт за модерна политика.