България вписва четири биосферни резервата по изискванията на ЮНЕСКО

/КРОСС/ България вписва четири биосферни резервата по изискванията на ЮНЕСКО. Министърът на околната среда и водите Нено Димов подписа декларацията с номинациите, която се изпраща на Секретариата на ЮНЕСКО. Номинациите са за биосферни резервати от нов тип - Биосферен резерват „Сребърна", „Червената стена", „Узунбуджак" и Национален парк „Централен Балкан". В границите на новите биосферни резервати попадат 7 от резерватите от стар тип, включени в мрежата през 1977 г.

Министерството на околната среда и водите подкрепи Националния комитет по програмата „Човекът и биосферата" (МАВ) на ЮНЕСКО в усилията му, свързани с избора и номинирането на биосферни резервати от нов тип. Чрез проект, финансиран от ПУДООС (Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда) и изпълнен от Българска фондация „Биоразнообразие", са проучени възможностите за съвместяване на съществуващите биосферни резервати със съвременните изисквания. Със съдействието на регионалните звена на МОСВ и програми и проекти, изпълнявани от НПО, бяха подготвени номинационни документи за резерватите, чието обявяване бе подкрепено с решения на ОбС и местните общности.
България бе уведомена, че Консултативният съвет на програмата е разгледал българските номинации и е препоръчал да бъдат одобрени на 29-ата сесия на Междуправителствения комитет по Програмата (MAB - ICC), през юни 2017 г. Препоръката е биосферните резервати от старо поколение у нас, за които общините не са изразили съгласие за обявяване за резервати от съвременен тип, да бъдат заличени от световната мрежа по служебен път.

МОСВ заявява непроменената си позиция, че продължава да подкрепя и подпомага методически процеса по развитие на мрежата от биосферни резервати (паркове) в България.

Програмата „Човекът и биосферата" към ЮНЕСКО започва рабoта през 1976 г. Целта й е да бъде създадена световна мрежа от биосферни резервати, в която да бъдат, съхранени образци от неповлияни от човешката дейност природни екосистеми. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г., като включва мрежата 16 стриктни резервата, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа.

През 1995 г. са приети Севилската стратегия и Законова рамка за биосферните резервати. Съгласно нея биосферните резервати следва да стимулират и устойчивото развитие на местните общности. Затова следва да бъдат обособени освен зони за строга защита и „буферни" зони, както и „преходни" зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони, и опазване на природата в тях.

На национално ниво програмата МАБ се управлява от Национален комитет, в който участват представители на БАН, държавни институции, НПО и др. Състава на националния комитет е определен с решение на Управителния съвет на БАН от 2014 г.

Членството към световната мрежа на биосферните резервати е международно признание за съответната територия, управлявана по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие с общоприетите принципи за добро управление. МОСВ ще продължи да подкрепя процеса за обявяване на съвременни биосферни резервати.