Румъния иска от България 14 220 кв. км акватория със 100 млрд. куб. м газ

/КРОСС/ Румъния иска от България 14 220 кв. км морска територия с находище, от което може да спечелим милиарди. Точно в спорната зона се намира важна част от блока „Хан Аспарух", а от него очакваме 100 млрд. куб. м природен газ, пише „168 часа".

Въпросът докъде стигат пределите на страната доведе до задържането на кораби, арести на рибари и загуби за милиони левове в този отрасъл.

Морската граница между двете държави би трябвало да бъде естествено продължение на сухоземната, но през годините така и не е очертана. Докато България и Румъния бяха сателити на СССР. Като братски страни никога не са смятали въпроса с делимитацията за важен. Оказва се обаче, че в наши дни липсата на подобни споразумения може да доведе до сериозни негативи за страната ни.

„Спорът с Румъния започна още от 1989 г. Мина през различни фази, но най-големият прелом беше през лятото на 2001 г. За първи път тогава се стигна до желанието на двете страни да работят съвместно по решаването му", коментира бившият външен министър Соломон Паси пред „168 часа".

Освен проблема за газа и конфликтите с рибарите възниква и дипломатическа опасност.

„Румъния би могла да свърже своята акватория с турската и така да се образува румънско-турска полоса. България може да бъде изолирана по този начин. Дори „Южен поток" може да ни заобиколи", предупреждава бившият ни първи дипломат.

На пътя на неуредената ни граница с Румъния се намира потенциално находище на газ. Блок „Хан Аспарух" е на около 80 км от брега на Варна. През април бившият премиер Бойко Борисов обяви, че само до няколко години страната ни може да стане един от големите производители на газ в Европа именно благодарение на този блок.
Консорциум между френската компания Total, испанската Repsol и австрийската ОМВ, специално създаден за тези проучвания, вече е готов с резултатите, които още не са обявени.
За момента обаче се говори за количества между 100 и 500 млрд. куб. метра.

Сеизмичните проучвания са приключили съвсем скоро и в момента се очаква обобщаването на резултатите, казват експерти. Пробиването на кладенците, които са с дълбочина на сондажите между 1000 и 2000 м, се очаква да започне догодина. Първият добив може да бъде направен през 2017 година.
„Все още няма установени находища, но има големи перспективи. Резултатите от анализите ще бъдат готови към края на тази година. Въпросът за морската граница засяга най-северната част на блока и към настоящия момент предполагам, че се водят преговори за делимитацията. В бъдеще, разбира се, това би могло да породи някакви проблеми и тези проблеми да се използват от недобронамерени среди, за да се блокират перспективите за разработка на блока в бъдеще", казва експертът по добив на нефт и газ Христо Казанджиев

Колкото по-бързо двете страни се договорят, толкова по-добре. Лошото е в това, че румънците са малко твърди в исканията си, а ние пък сме малко големи максималисти в исканията си, така че очевидно ще се ходи на арбитраж.
„Неразрешеният въпрос за морската ни граница с Румъния може да предизвика спор за газа. Първо трябва да се докажат километрите на находището. Именно те се оспорват. Ако неговата граница минава в Румъния, ще започнат арбитражни дела за разпределение на това находище. Винаги има потенциална опасност при подобни спорове. Могат да имат претенции към добива. Ако добиваме примерно 1 млн. и се окаже, че 30% са в румънска територия, да имат претенции за 30% от този газ. При всички положения дълго ще се спори и не е ясно кога ще започне практическият добив за България. Не е ясно в какъв период от време може да се изчистят споровете, защото, докато се изчистят споровете, няма да имаме право. Има международен съд, към който се отнасят всички тези спорове", потвърждава и енергийният експерт Иван Хиновски.

Неуреденият въпрос за морската граница от години спъва и българския риболов. Въпреки законодателството на Европейския съюз Румъния нееднократно арестува български кораби, извършва арести и дори осъди наши капитани.

„През 2011 г. арестуваха наш кораб на пристанището в Констанца. Екипажът беше подложен на арести, а капитанът беше задържан. А корабът стоя в продължение на една година вързан на пристанището. След много намеси и спорове най-накрая го освободиха", разказва адвокат Димитър Димитров, който е водил делата на съдените в Румъния рибари.

Погазването на европейските норми от румънска страна води до загуби за милиони от риболовния бизнес. След прецедентите с арестуваните моряци никой наш кораб вече не смее да припари до спорните води. Нещо повече - може да се стигне дори до жертви.

Вече са известни случаи, когато наши кораби са били спирани от румънските власти за рутинна проверка, но това предизвиквало бурна реакция от рибарите. Те хуквали да бягат, за да не се стигне до подобен случай като този с арестуваните българи.

В същия момент обаче, граничната полиция има право да открие стрелба срещу моряците, които показват неподчинение. Така има дори риск от човешки жертви

Въпреки всички изложени въпроси от Министерството на външните работи засега не виждат сериозен проблем. „Делимитацията на морските пространства между Република България и Румъния в Черно море е предмет на двустранни преговори. Преговорите протичат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се реши чрез подписването на двустранно споразумение. Поради сложния характер на обхванатите въпроси на този етап преговорите още не са приключили", отговарят от ведомството.

Конкретно по въпросите със задържането на български рибарски кораб в румънски води от министерството заявяват, че няма общоевропейски механизъм за регламентиране на тези отношения, но случаите може да доведат до иницииране на процедури за нарушаване на европейското законодателство от страна на Европейската комисия.

„От гледна точка на рибарството морските пространства на държавите - членки на ЕС, са „води на съюза". По отношение на риболовните съдове важи принципът на „свободен достъп" - риболовни кораби, регистрирани в България, може свободно да извършват риболовна дейност в румънски води при спазване на определени формалности - риболов на договорени в рамките на ЕС квоти, поддържане на определена документация и ограничения", коментират от външното министерство.

Дипломатите се надяват, че докато се стигне до евентуална експлоатация на перспективните блокове за добив на газ, въпросът за морската граница вече ще бъде решен.

„От една страна, фактът, че делимитацията на морските пространства е предмет на преговори между България и Румъния, не може да се квалифицира като проблем. От друга страна, в бъдеще, когато се стигне до експлоатация на находища на нефт и газ в Черно море, е възможно преговорите да са приключили с подписване на споразумение между двете страни или да намери приложение друго правно решение, което да бъде в полза на подобна стопанска активност", отговарят от министерството и подчертават, че преговорите за делимитацията на морските пространства са обвързани с конфиденциалност.

„Нещо повече, в диалога между двете страни изрично са се споразумели чрез Меморандум за рамковите принципи, които да се прилагат в преговорите между Република България и Румъния при делимитацията на Черно море, подписан в Брюксел на 26 февруари 2010 г., да пазят поверително съдържанието на преговорите", допълват от МВнР.