Вход свободен в „Квадрат 500” на 8 октомври

/КРОСС/ На 8 октомври 2015 г. /четвъртък/ ценителите на изкуството отново ще могат да разглеждат безплатно експонираните близо 2000 произведения, разположени в 28 зали на четири етажа в новата ни Национална галерия "Квадрат 500", които показват българското изкуство в съизмеримост с европейските и световните тенденции. 

Това е и поредният втори четвъртък от месеца, в който и за всички експозиции във филиалите на Националната ни галерия в София входът е свободен от 10:00 до 18:00 часа.
Специално за "Квадрат 500" в този ден уредници и реставратори ще представят в 11:00 и в 16:00 часа във фоайето пред зала 21 реставрация на японска гравюра Укийо-е ("Картини на плаващия свят"), съобщиха от новия ни музей.
Откакто бе открита в края на месец май 2015 г., в Национална галерия „Квадрат 500" посрещнаха вече общо над 70 000 посетители, отчитат статистиците.
На 8 октомври 2015 г., четвъртък, входът ще е свободен както за залите на Национална галерия „Квадрат 500", така и за експозициите в Двореца на пл. „Княз Александър I" №1, в Музея на християнското изкуство в криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски", в Музея на социалистическото изкуство и в Софийски Арсенал - Музей за съвременно изкуство /САМСИ/.
Акцент на месец октомври 2015 г. в "Квадрат 500" ще е платното на Николай Рьорих (1874-1947) „Хълмът на Тара" /1932/, темпера, платно; 49 х 82 см, което е експонирано в Зала 21 на галерията.
Николай Константинович Рьорих принадлежи към най-изтъкнатите деятели на руската и световна култура. Той е художник, учен, пътешественик, обществен деец, писател и мислител. В творчеството му връзката между човека и природата се превръща в знак, в символ и внушава нови философски идеи, повлияни от Изтока. През 1923 г. Николай Рьорих заедно със семейството си пристига в Индия, където започва подготовка за археологическа, етнографска и лингвистична експедиция в труднодостъпните райони на Централна Азия. След завършването й, през юли 1928 г., Рьорих основава Институт за хималайски изследвания, наречен „Урусвати", което в превод от санскрит означава „Светлина на Утринната звезда". През 30-те години на ХХ век той разработва и проект на специалния Пакт за опазване на културните ценности по време на войни и граждански междуособици.
В Националната галерия се съхранява колекция от 248 творби на Николай Рьорих, дарени от неговия син Святослав Рьорих. Голяма част от тях са пейзажи от цикъла „Хималаи", създадени през 30-те и 40-те години на ХХ век.
Рьорих рисува картината „Хълмът на Тара" през август-септември 1932 г., припомня д-р Людмила Класанова, уредник в Националната галерия. По това време той, заедно с членовете на организираната от него експедиция, са в Северозападните Хималаи, в долината Лахул. Тези древни и свещени планински места са свързани с имената на почитани учители и духовни наставници в индийската и тибетска история. През декември 1932 г. художникът изпраща картината, заедно с други свои произведения, от Нагар (Индия) в Ню Йорк (САЩ), където американката Кетрин Кембъл-Стибе я закупува. Тя е близък сътрудник на семейство Рьорих и събира значителна колекция от произведения на Николай и Святослав Рьорих. Картината е представена за първи път в България през 1978 година, а по-късно Кембъл-Стибе я дарява на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Наименованието на творбата е свързано с Тара - будистка богиня, чието име обикновено се превежда като „Спасителка" или „Майка на освобождението". Тара е въплъщение на великото състрадание и милосърдие и се смята, че свръхестествената й сила закриля от различни светски и духовни трудности.
Изобразеният в картината тибетски лама изпълнява тантрически ритуал. Той е облечен в традиционни одежди, носи монашеска торбичка и островръха червена шапка, която подсказва, че принадлежи на една от трите „стари тибетски школи" (Нийнгма, Кагю или Сакя), наречени „сектите на червенокапците". Във вдигнатите си ръце държи ритуални предмети - барабанче дамару и камбанка. Те се използват заедно в тантрическите практики и изразяват идеята за единството на мъдрост и състрадание. Пред фигурата на ламата се вижда и друг ритуален предмет - тризъбец, който символизира победата над трите свята и трите времена. Чрез символиката на фигурата и величествените планински върхове, синьо-лилавия колорит и драматичния ритъм на обемите, Николай Рьорих пресъздава в картината особена хармония, заредена с мощната пулсираща вибрация на живота.