Проф. Белоев: Натрупаният опит в сферите, в които работя, може да бъде полезен в НС

/КРОСС/ Интервю на ИА КРОСС с проф. дтн Христо Белоев,втори мандат ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев", водач на листата на БСП - Лява България в 19 МИР Русе

Два мандата ректор на Русенския университет, безспорно оценен за приноса ви за утвърждаване на ВУЗ-а като водеща образователна институция и за издигане на висшето образование в образователната система в България, Почетен гражданин на Русе, Разград и Павликени. ... Разчитате ли на всичко това в надпреварата на 5 октомври?

Да, няма как да не се разчита на опита, който има човек, на натрупаното в годините и именно това е и мотивът, с който се включвам в листата на „БСП - лява България". Досега в годините аз имах много номинации за народен представител, но не се включвах в листата, воден от единствената цел университетът да просперира. И след първия мандат поисках и втори, за да може това, което сме започнали, да бъде направено. И резултатите вече са налице.  В тези години се включвах в листата за общински съветници, преди три години водих листата за общински съветници. Съвсем логично идва и настоящият момент.

Но освен многото номинации, които имах за народен представител, от почти всички общински организации в Русенска област имах номинации за водач на листата. Това са неща, които определено задължават и считам, че вече натрупаният опит в сферите, в които аз работя, може да бъде полезен в Народното събрание, там, където да се направят законите, които да дават нови възможности за развитие на нашата страна и устойчивост.

БСП се намира в криза в момента и не е това най-благоприятното време да се включи човек в тази кампания. Но аз обичам предизвикателствата. И когато е трудно, е по-амбициозно, по-интересно. То ако е леко, всеки може. Така че това е и едно предизвикателство.

В никакъв случай не си поставям задачата да бъда пред някого. Това е една благородна надпревара. Добре е и ако хората  разберат какви политики, какви платформи, какви идеи се предлагат и да могат на тази база да дадат своя вот на 5 октомври. И е важно да се гласува. Колкото е по-висока избирателната активност, толкова е по-добре за България, толкова по-голям ангажимент ще имат нашите граждани към този процес. За мен това е една благородна надпревара.

Предвид професионализма ви в образователната система, да очакваме ли основната ви работа в следващото НС, ако бъдете избран, да е именно в тази посока - образованието у нас?

Да. Определено да.

Моята професионална област е в земеделието, конструиране на нови машини, нови технологии в земеделието, биоземеделие, почвознание, обработка на почвите по нови схеми, тъй като България е в един сложен район на наклонени терени, и в тази област имам доста задълбочени изследвания, работя с много колективи както в страната, така и в чужбина.  

Това е едната сфера. Но другата, в която се чувствам особено силен е наистина образованието.

В образованието трябва да бъде направена решителна промяна. Имам предвид начално, средно, висше образование, докторантура, постдокторантура, обучение през целия живот. Даже не трябва да прескачаме и предучилищното възпитание. Всичко това трябва да бъде обвързано в една система на последователност и на натрупване на знанията - нещо, което в момента го няма.

Ние имаме оплаквания, че учениците идват от средното образование неподготвени. От бизнеса пък имаме оплаквания, че от университетите отиват неподготвени за работа. И трябва да намерим ангажимент на всеки един - както от страна на училищата, на университетите, но и на бизнеса. Да включим дуалното образование, дуалното следване, да го доразвием. И обикновено от всичко това произтича необходимостта да бъде приет закон за средното, за висшето образование, за дуално следване, всичко това да бъде обвързано и с бизнеса, но да гарантира именно качество на обучението, кадри с добра практическа подготовка, готови за реализация и то по специалността.

И като говоря за реализация по специалността - имаме в момента разминаване на търсене и предлагане. Тоест кадрите, които се търсят на пазара, университетите не ги произвеждат, тъй като няма желаещи да ги учат, това са тежките инженерни специалности, а обратното - има свръхпроизводство на кадри, за които пазарът няма нужда. Това е отчетено в една стратегия за развитие на висшето образование, която се прави в последната година и нещо. Аз участвам в работната група - както преди, така и сега при служебния кабинет. В тази стратегия има много неща и този въпрос се поставя, но той е записан като проблем. Трябва в годините да намери своето решение.

Другият проблем е ролята на висшите училища. Много се говори за това и този въпрос трябва да намери отговор и решение.

Друг проблем е държавната поръчка. В момента има обявени 74 000 места за прием в университетите за първокурсници. Реално за тези места не са кандидатствали повече от 40 000 зрелостници. Випускът, който завърши е петдесет и няколко хиляди, не всички се дипломираха, 10 - 12 хиляди заминават в чужбина да следват и реално тука остават около 40 000 кандидати. Не може местата, които се обявяват, да бъдат двойно повече от кандидатите и това е една предпоставка не за добро качество, а обратно. Конкуренция не съществува. При кандидатстването на практика университетът приема всички, които завършват средното образование, тъй като в почти всички университети зрелостният изпит е вход за университета и замества приемния изпит.

Връщам се към началото на този въпрос - държавната поръчка. Държавната поръчка трябва да бъде формирана по нов начин, не както досега. Досега университетите дават заявките си в Министерството на образованието и науката, а там се прави една справка дали отговорят на акредитацията и на бройките, които имат възможност да обучават съответните университети, внасят се в Министерския съвет и той утвърждава държавната пръчка. И така се стига д това число 74 000. Държавната поръчка трябва наистина да я два държавата, но при определени и ясни отрасли за развитие на държавата и точно да бъде поръчвано - държавна поръчка да отговаря на наименованието - да бъде поръчвано какви кадри са необходими - инженери, точно какви, икономисти, юристи, всякакви специалисти, които произвеждат университетите, и да се възлага на университетите да направят това обучение, но с високо качество и след това с реализация по специалността. Една задача, която е доста тежка, но трябва да намери решение.

И още един въпрос от тази сфера, който касае висшето образование и научните институти - Селскостопанска академия и Законът за развитие на академичния състав. Досега в някои университети и научни институти академичните длъжности професор и доцент се получават при силно занижени критерии. Необходимо е да се поставят много точни и ясни национални минимални критерии за избиране на тези академични длъжности,по професионални направления, и това звание да има необходимата тежест.

И като говоря за тежест няма как да не се върна към професията на учителя и преподавателя във висшите учебни заведения. Това са хора, които трябва, освен да преподават, и да възпитават младите хора. И тази професия трябва да бъде поставена на необходимото място, с необходимото уважение и съответните ангажименти на държавата към тези хора. Тоест трябва да получат своето признание. Така, както навремето учител е звучало много достойно и гордо, това трябва и сега да го има.

Това са нахвърляни няколко проблема, които спешно трябва да намерят своето решене.

Да ви върна на местна почва. Русе е град с огромен потенциал както в икономическата, така и в културната сфера. Влиянието на Европа обаче сякаш остава само в историята, във времето, когато градът е бил един от най-развиващите си и красиви места в страната ни. Като народен представител как бихте отворили Русе към Европа отново?

Да, ние за Русе сме свикнали да казваме, че е врата към Европа, тъй като преди години, когато Русе е бил най-големият град в България, е имал всички нови неща - мода, кино, техника. И Русе се гордее именно с това - много първи неща в България.

Много градове изживяват кризата, която и Русе изживява. Но може би в последните години започна и реализацията по някои проекти, повъзвърнаха се някои от традициите, но това, разбира се, не е достатъчно. Всеки от народните представители, всеки със своя опит, трябва да допринесе в Народното събрание за създаване на такива закони, които да гарантират устойчивост, сигурност, стабилност и да гарантират развитието на нашата държава. Но от друга страна, освен тези ангажименти, има ангажименти и към конкретния избирателен район. И тук вече е мястото на народния представител. От активността на народните представители зависи какво ще се случва на съответното място. Но от всички партии народните представители трябва да работят единно, когато става дума за решаване на определени въпроси от дадените населени места, които са в избирателния район. И досега аз съм показвал консенсус в своята работа, един екип страхотен имаме в Русенския университет и на това се дължат нашите успехи. Както досега съм градил мостове между хората, институциите, сега бих работил така - между партиите, за да търсим заедно решения на проблемите, и както досега съм намирал консенсус по почти всички важни въпроси, не само за университета, а и за града, ще го потърся и занапред в своята работа.

Като споменахте за консенсус и добро общуване - познавате ли основните си опоненти - водачите на листите на ГЕРБ и ДПС в Русе?

Досега като ректор аз съм работил с абсолютно всички и така е било необходимо. Така ще ми е много по-лесно. С тях съм комуникирал по различни въпроси, те са били многократно в университета за различни прояви, при откриване на учебни години, при откриване на важни събития, които са много в университета, така че тази комуникация я има и мисля, че занапред няма да бъде никакъв проблем тя да е още по-силна. 

Запознайте се и с другите водачи на листите на БСП-Лява България:

Жельо Бойчев http://www.cross.bg/sofiya-politika-kampaniya-1430568.html#axzz3DZNGobHA

Кирил Добрев http://www.cross.bg/listata-gerb-proekti-1430731.html#axzz3DZNGobHA