Няколко въпроса към любителите на отрицанието

/КРОСС/ Отрицанието е защита на разума, който не иска да се обременява със съждения. Хората, които го използват, отричат фактите, техните причини и последствия, защото не ги разбират. Да се казва НЕ е просто, в него няма особено голямо поле за вариации.

Когато в България преди 30 години мислещата част от обществото беше обединена в отрицанието на авторитарния режим, тя беше единна без видимо идеологическо разслоение.

После уравнението значително се усложни поради спецификата на градивността. Тя е сложно и многолико нещо и в обществата с видим прогрес е дело на хора умни, можещи и знаещи.

Бавно, родното общество се разслои и пое във въображаеми леви, десни, либерални, националистически посоки. За кратко се обединихме в наивната надеждата и очакване на добруване чрез автоматизъм, веднъж приети в системата на Европейския съюз. Това желание беше източник на съзидание и надежда. Резултатите от общото усилие бяха видими, просперитетът се усещаше във всяка чест от обществото, хората заживяха по-щастливи. За резултата на явната незаинтересованост на брюкселските бюрократи от случващото се в България през последвалите осем години няма да пиша, защото всеки може да го види и почувства около себе си. Самите те изпитват все по-осезаеми трудности поради собствените си политически и икономически грешки довели до разслоение, т. нар. Европа на две скорости и най-пренебрегнатото предизвикателство - либералното отношение към имиграцията, следствие на колониалното минало и най-вече на магнетизма на съвременното консуматорско общество. Имигрантите в Западна Европа ще доведат до засилване на национализма и сериозни етнически сблъсъци в недалечно бъдеще. Стара Европа няма как да избегне необходимостта от идентичност и национално самочувствие, видим дефицит за съвременния европеец. За кризата на либералния модел, която също ще доведе до скорошни сътресения няма да пророкувам.

У нас е тревожно нагнетяването на геополитическо напрежение. Ситуацията комично започва да прилича на подобна преди 127 години. Краят на тогавашната авантюра е познат и е довел до дългогодишни усилия за стопляне на отношенията с Русия. Русофилство, русофобство...Не е ли по-добре да се запитаме дали не сме преди всичко българи? И да гледаме прагматично, а не емоционално на този видимо разделящ обществото въпрос. Както, надявам се, не можем да променим факта, че сме членове на 500-милионното европейско племе, така не можем да променим и факта, че сме славяни, православни християни и пишем на кирилица, което завинаги ще ни кара да гравитираме в реториката на братско-имперската геополитическа прегръдка на Русия.

В исторически план, ще попитам аз, коя държава си е позволила за последните 135 години да започва четири пъти от начало, в икономически, културен и социален план?

През 1878 г. България е част от османската общност и е напълно зависима в търговско, социално и езиково отношение от турците.

Това се зачерква и бавно, до края на Втората световна война, подобна обвързаност се постига с гордото и смело тевтонско племе. Децата учат в Берлин и Виена, целият износ на страната ни е за Германия. Повечето търговци владеят свободно немски език.

На това се поставя рязко край и какво следва в периода от 1944 до 1989 г., касаещо любовта ни със СССР, не мисля, че има някой който не знае. Повечето от нас могат даже свободно да го преразкажат на руски език.

Вече 25 години България има нови приоритети, често диктувани от Мюнхен и Вашингтон, Русия днес е враг, военен, икономически, путинистически. Необятните руски пазари са само блян, да владееш езика е някак неудобно, веднага те етикетират като рубладжия.

Рационалния мозък е наясно, че подобно поведение ще ни постави за пореден път в позиция на единствено губещи.

След написаното дотук имам няколко кратки, градивни въпроса към мислещите любители на отрицанието:

1. Какво ще се случи с Русия, ако Путин изчезне? Моля, в процеса на разсъждение да се има предвид либералният опит от времето на Борис Елцин, когото Клинтън преди броени дни по разбираеми причини окачестви като значително по-успешен от общоприетото политик. Също така да се приеме за факт, че Русия няма да може да бъде превърната в прах без да се очаква фатален последен отговор. Факт, многократно доказван исторически.

2. Аналитичните способности на „обединените сили на доброто", свалили със значителни средства арабските режими на Садам Хюсеин, Кадафи, Мубарак и почти Башар Асад, намират ли днес света за по-сигурен, добър и щастлив? Моля, в процеса на разсъждение да се има предвид феноменът „Ислямска държава" и гореописаната имигрантска вълна. Ефектът от автоматичен внос на либерална демокрация в страни, въпиющо нуждаещи се от икономическо замогване и неготови да приемат християнската ценностна система, е видим и няма смисъл да се описва.

Бъдете здрави.

Михаил Заимов

„Гласове”