Ген. Бриго Аспарухов: Русия се завърна с гръм и трясък в световната политика

/КРОСС/„Специалните служби на Европа и на САЩ сгрешиха, когато подцениха фактора Русия, както и възможностите, капацитета, организираността, устойчивостта на самия Путин." Това казва в интервю за Епицентър.бг бившият началник на НРС о.р. ген. Бриго Аспарухов. Според него мащабът на бежанската вълна е голяма изненада за всички с изключение на Кремъл. 

Бившият шеф на разузнаването твърди, че руските изтребители в момента нанасят удари върху крайните ислямисти и източниците за тяхното финансиране. Решение за Сирия: съвместни действия на САЩ и Русия за бързо ликвидиране на т. нар. Ислямска държава. На масата на преговорите трябва да присъстват още Европа и Башар Асад. Прогноза за Украйна: федеративно устройство.

- Ген. Аспарухов, изненада ли бе бежанската вълна или както каза вашият колега ген. Кирчо Киров - бивш шеф на НРС, специалните служби - и българските, и ЦРУ, са прогнозирали мигрантския наплив още през 2010-а?
- Мащабите на сегашната бежанска вълна са голяма изненада. През 2003-а, когато започна войната в Ирак и свалянето на Саддам Хюсеин, можеше да се предвиди, че ще избухне гражданска война и че събитията в Близкия Изток ще продължат. Ако се е разсъждавало логично, е било възможно да се направи прогноза, че развитието на процеса ще доведе до бежанци. Но чак вълна от бежанци - не!
Реакциите на европейските политици също говорят, че не са били подготвени за огромния брой мигранти. Че специални служби и институции, които са наблюдавали и анализирали процесите в Близкия Изток, не са подавали информация, която да ги накара да изготвят планове А, Б или В за посрещане на бежански вълни.
Може би единствено Русия, която показва друго поведение, е била подготвена. Нейният исторически опит е богат - от изграждането на СССР, от разместването на цели народи и нации върху огромна територия, от бежанските вълни на белоемигранти след революцията през 1917 г. Може би са имали представа, че е възможно да се стигне до новото преселение. Но далеч не считам, че американските, английските или френските служби са знаели какво предстои.

- Изглежда така, сякаш Русия е единствената сила в момента, която печели от развоя на събитията - тя се завърна на световната политическа сцена.
- Тя никога не я е напускала. Това, че ние и европейците не го признавахме, е наш и техен проблем. Голям пропуск на европейската политика! Тя омаловажаваше присъствието на Русия след разпада на СССР, смяташе, че Русия се е примирила с ролята на обслужващ персонал и на пасивен наблюдател. Специалните служби на Европа и на САЩ сгрешиха, когато подцениха фактора Русия, както и възможностите, капацитета, организираността, устойчивостта на самия Путин.
И ето, когато започнаха украинските събития, Русия показа, че тя е изпреварила прогнозите за развитието на този процес.

- А предизвикаха ли ги?
- Категорично - не. Предизвика ги самата Украйна под влияние на външни фактори, но Русия реагира подготвено.
Наистина Русия дълго време се колебаеше, но сега се завърна с гръм и трясък в световната политика. Русия не се завръща в Близкия Изток, тя активизира политиката си там. Стратегическите й цели в региона започват да се реализират. Русия нахлува мощно в Близкия Изток и мисля, че ще завземе огромни територии. В преносен смисъл, разбира се.

- Вниманието се измести от казуса Украйна заради бежанската вълна и събитията в Сирия. Тук виждате ли активната роля на Русия?
- Русия се възползва активно от вакуума, който създадоха Европа и САЩ - и в политиката си към Близкия Изток, и в диалога помежду си.
Европа не е обединена в позициите си по налаганите от Америка решения. Едновременно с това показа и голямата си слабост - че обединена Европа не може да бъде постигната. Всички осъзнаваме, че на Европа й липсва европейска армия по подобие на НАТО. Но Европа не може да се организира, няма единогласие по този въпрос. Русия използва несъвършенството в отношенията между САЩ и Европа и умело заема празните места.
Бежанската вълна и намесата на Русия в Сирия логично изместват вниманието на световната политика от Украйна. Но това не значи, че украинският процес ще спре. Напротив - той ще се развива. Прогнозирам, че Украйна върви към федеративно устройство. Струва ми се, че това е единственото вярно и възможно решение за бъдещето на Украйна. В противен случай между рускоезичната и останалата част на Украйна непрекъснато ще има напрежение. Колкото по-рано се реши въпросът с федеративното устройство, толкова по-добре. Това американците трябва да го разберат. Спрямо Украйна има затишие на световното внимание, но няма да е за дълго.

- А какво е решението за кризата в Близкия Изток? Русия вече нанася удари там.
- Решението е едно единствено - колкото по-бързо САЩ и Русия съгласувано, окончателно и дори безпардонно разрушат окончателно така наречената Ислямска държава, толкова по-добре за света. Тук отново изниква въпросът къде е Европа.

- Къде?
- Европа трябва да бъде третата страна в този съюз. Харесвам сравнението на Путин с периода на Втората световна война, когато се създава антихитлеристка коалиция. Сега трябва да се изгради коалиция срещу крайния ислям. С общо усилия трябва бързо да се ликвидира т. нар. Ислямска държава. Това не означава, че ще бъде ликвидиран тероризмът в света. Крайните ислямисти няма да се примирят и ще продължат да генерират тероризъм под различни форми. Но няма да съществува в този й вид една, както я наричат, държава.
Според американски, европейски, включително и наши анализатори, Русия нанася удари срещу позиции на опозицията на Башар Асад. Питам: откъде знаят къде са позициите на опозицията, за да твърдят подобно нещо? За да отсеят, че Русия атакува опозицията на Башар Асад, това означава, че те знаят къде са позициите на ислямистите. Е, щом ги знаят, защо не нанасят удари по тях? И обратно: щом Русия знае къде са позициите на опозицията на Башар Асад, това означава, че знае и позициите на ислямистите. Затова предлага на Америка: дайте да се съюзим срещу Ислямска държава.

- Анализатори задават и въпроса защо не се нанасят удари върху петролните кладенци, които са източник на финансиране на Ислямска държава. Защо?
- Това прави Русия сега. Нанася удари точно там. Опитва се да прекъсне това, което подхранва живота на крайните ислямисти, тоест парите.
Прокрадна се информация, че американците знаели как Русия нанася удари от десетина дни в Сирия. Защо не го обявиха веднага? Защо го криха? С една дума: те изчакват да видят какво ще се случи и после ще реагират.

- Каква трябва да бъде ролята на Башар Асад? Преди Русия да нанесе военни удари в Сирия вие казахте, че на една маса трябва да седнат САЩ, Русия, Европа и Асад. Сега?
- Силата на Путин и на неговата позиция се състои в твърдението, че решаването на проблема с Ислямска държава трябва да стане с участието на Башар Асад. Не може да се позволи законен президент да бъде свален от ислямисти. Самият Асад каза, че няма да си отиде под натиск. Но че е готов да направи политическия компромис да се оттегли, ако започне диалог с всички участници. Това ще бъде началото на неговото оттегляне.
Да си припомним Югославия. По силата на Дейтънското споразумение Милошевич в крайна сметка беше елиминиран и се стигна до войната. Сега войната върви в Сирия. Кой ще смени Башар Асад? Това е въпрос на договорки. Но той трябва да участва в преговорите. Да не повтаряме грешката на Югославия.

- На фона на бежанската криза и на липсата на обединена европейска армия, за която и вие споменахте, в България се изостри въпроса за състоянието на българската армия. Може ли да разчитаме главно на НАТО да се погрижи за нашата сигурност?
- Откакто съществува НАТО, нито една страна не си е позволила да говори, че не може да обезпечи сигурността си и че разчита на Алианса. На НАТО може да се разчита тогава, когато по време на военни действия държава, член на съюза, не е в състояние да се защити. Тогава НАТО може да вземе решение да се намеси съгласно член пети от устава си.
Щом за сигурността разчитаме на НАТО, за нашата икономика изцяло ли ще разчитаме на Европейския съюз? Може ли да поискаме ЕС да защитава икономиката ни сто процента? Ние членуваме и в НАТО, и в ЕС. От единия съюз ще искаме да ни пази, от другия - да ни даде пари, за да развиваме икономиката си. Тогава да признаем направо, че не сме държава и да ни причислят към тях.

- Покрай подадената и оттеглена впоследствие оставка на командващия на ВВС ген. Румен Радев се разбра за отчайващото положение на бойната ни авиация. Трябва ли да обърнем внимание на този проблем след скандал?
- Ако научаваме за състоянието на ВВС сега, това е пълна трагедия за нас. Всички управляващи досега го знаят.

- Но?
- Лежим на едното ухо, че в днешно време война между държави не може да има. Ние сме заградени от страни, членуващи в НАТО - Турция, Гърция, Румъния, на път за влизане в НАТО са Албания и Македония. Това също ни дава голямо спокойствие. Темата за обезпечаване на защитата на държавата чрез въоръжените сили беше изоставена в последните 25 години. Никой не мислеше за нея. Разби се военно-промишления комплекс, военната авиация и т. н. Стигнахме до 30-хилядна армия. Това е смешно. Никой не ни е казал, че не трябва да имаме армия. Да, казвали са, че трябва да я съкращаваме, че трябва да е адекватна на територията и на съвременните заплахи. Но ние прекалихме! Прекалихме дотам, че имаме два самолета, които не са във въздуха.
За да се възстановят армейските ни сили до една приемлива степен трябват огромни пари. А България е натискана да намалява военния си бюджет. Това е общо решение на ЕС. Как ще намерим такива огромни средства? Ето тук е ролята на съюзниците от НАТО. Те могат да ни помогнат да преодолеем дефицита във въоръжението. Съюзите са затова - когато се появи слабо звено, да се търси помощ от съюза.