На заколение

/КРОСС/ Най-после. Свърши се. Състоя се “епохалната” среща на високо равнище на НАТО във Варшава. Обещаха ни да е историческа, тя излезе истерическа. Такова слюняване не бяхме виждали от падането на Берлинската стена. Ако тогава възторзите се подхранваха от надеждата, че в Европа завинаги е настъпил краят на разделението и противопоставянето, днес от нея няма и следа. НАТО остана на страж, за да покаже на света, че стените не са в миналото. Ще бъде издигната нова – от Балтийско до Черно море. Тя ще бъде още по-здрава и непреодолима, подпряна от цялата военна инфраструктура на пакта. Защото стената е жизненоважно условие за неговото съществуване. Тъкмо това е предназначението на четирите батальона с войници от САЩ, Канада, Германия и Великобритания в Полша и Прибалтика, както и на системите за ПРО в Полша и Румъния. Не е забравено и Черно море. През есента ще ни информират как флотилията под натовския кръст ще приижда в нашите води.

На европейското гражданство бе обявен “мобилизиращият” лозунг, под който ще се изгражда новата стена. Той е толкова абсурден, колкото са и аргументите на евроатлантическия елит за издигане на съоръжението: “Напред срещу Русия, но в диалог с нея”. В същия дух и лишени от логика бяха и думите на генсека Йенс Столтенберг: Русия вече не е стратегически партньор на Алианса, но студена война с нея няма. Отношенията оттук нататък ще се основават на “отбрана и диалог”. Под тази формулировка трябва да разбираме: НАТО ще засилва натиска срещу Москва, за да я принуди да преговаря от позиция на слабия. Трябва да не си съвсем наред, за да не осъзнаваш, че подобна цел е илюзорна и заредена с огромен риск.

Генсекът изрази и голямото си задоволство от факта, че новата формула на поведение на пакта спрямо Русия била “обединителна” за всички страни членки. Капка катран в делвата с мед обаче пусна френският президент Франсоа Оланд. “НАТО няма пълномощия да определя какви трябва да бъдат отношенията на Европа с Русия. За Франция Русия не е нито заплаха, нито враг”, заяви той пред журналисти. В същия дух, но по-умерено се изказа външният министър на Белгия Дидие Рейндерс. Според него НАТО трябва да преразгледа позицията си към Русия, тъй като диалогът с нея е важен и за развитието на събитията в Сирия и Ирак. Неговата теза бе подкрепена и от премиера на Люксембург Ксавие Бетел. “Това не е среща, насочена срещу когото и да било. Не това е целта”, опита се той да смекчи войнствените призиви на “началниците” в пакта.

Атлантическото единството се пропуква, защото в Европа все по-болезнено усещат, че то е насочено колкото срещу Русия, толкова и срещу тях. Че настъплението на изток и войнствената пропаганда обслужват интересите на САЩ и стратегическата им цел: на всяка цена да бъде осуетено партньорството между Европа и Русия. Защото именно така – и само така, Европа може да бъде лишена от възможността да е силен икономически и политически фактор, а диктатът на САЩ – осигурен. Разпалването на истерия с мнимата заплаха от Русия е благодатна почва за тоталното господство на Вашингтон. “В НАТО няма единство по отношение на Русия и срещата във Варшава показа, че все по-малко страни от Стария свят са готови да следват курса срещу Русия”, писа “Ню Йорк таймс”. Затова във Варшава ЕС бе притиснат да подпише с НАТО съвместна декларация за сътрудничество. Така САЩ още по-изкъсо ще могат да контролират Европа, включително и онези страни, които не членуват в пакта.

Цялата “аргументация” на натовските лидери лежи на пълзящи пясъци от лъжи: от съчинените заплахи от страна на Русия до обвиненията в агресия и нарушаване на международното право. Парадоксално е, че всички в НАТО съзнават това, но като овце на заколение преплитат лапи след Вашингтон и тиражират лъжите. Нито присъединяването на Крим към Русия, извършено по всички норми на международното право, може да бъде наречено агресия, нито Москва е страна по Минските споразумения, за да се изисква да ги изпълнява. Нейната роля е на гарант, каквато е и ролята на Париж и Берлин.

Усилията за пълно подчинение на Европа върви едновременно във всички посоки. Това цели и споразумението ТТИП. Обама бърза да го подпише, докато е на поста си и докато центробежните сили в Европа се удържат. Не случайно, когато се спря на връщане от Полша в Испания, той дръпна слово за единството. Утеши публиката, че излизането на Англия от ЕС не било фатално, защото САЩ стоят зад Европа. Това подхранва догадките, че Вашингтон стои зад прекъснатото членство на Лондон в ЕС, за да може най-близкият партньор да се спаси от неприятностите, които очакват Европа от предстоящата пълна зависимост от САЩ.

Затова срещата на НАТО във Варшава може да бъде наречена и апогей на заговора срещу Европа. На издигане на нова стена, която да спре развитието на Стария континент към благополучие на неговите граждани. На тях е отредена участта да легнат на олтара на американския интерес. Ако не се събудят.

Автор: Светлана Михова, в. “Дума”