Напрежението достига връх

/КРОСС/ Намираме се в пикова точка във влошаването на отношенията между Русия и САЩ, обстановката в Сирия и Ирак е максимално усложнена, продължава турският натиск спрямо ЕС, а у нас предизборното говорене се радикализира.

Така експертите от института „Иван Хаджийски" обобщават ситуацията в редовния си анализ.

Пик на напрежението

Намираме се в пикова точка във влошаването на отношенията между Русия и САЩ. Милитаризацията на международните отношения продължава. Военната реторика включи обсъждането на перспективите на ядрена война.

Обстановката в Сирия и Ирак е максимално усложнена. Настъпва водената от САЩ коалиция (при първостепенна роля на кюрдите). Настъпва правителството на Асад, подкрепяно от Русия (и перспективно с дългосрочни договори за две военни бази). Настъпва Турция (срещу кюрдите и въпреки становището на Ирак). Предстои военна развръзка в Мосул и Алепо. Последвана от решаващ политически диалог (или поне такава е надеждата).

Турция се възползва ловко и максимално от възстановяването на отношенията с Русия, за да предяви своите претенции в Сирия и Ирак. Продължава турският натиск спрямо ЕС за безвизов режим до края на годината. Затишието по тази тема, може да е затишие пред буря.

А у нас... също пик на напрежението

Месеците и годините без особено политическо напрежение неусетно дадоха място на изключително интересни избори с доса важен залог след тях. Предизборното говорене на партиите постепенно се радикализира. Няколко примера: звучат намерения за ревизия на прехода (АБВ) и на всички приватизационни сделки (ГЕРБ), за нова конституция (Д21). Сегашният модел бе определен като „посттоталитарна монархия" (Трайчо Трайков) и „демократична диктатура" (Татяна Дончева).

ГЕРБ откри фронтове в много посоки - БСП, ДПС, Реформатори. ГЕРБ направи кампанията си партийна. Едва ли съзнателно, но Борисов „помогна" на БСП, като започна да представя предизборната борба като конфликт управляващи-опозиция.

Целта на БСП е да сработи обичайният рефлекс на избирателя, за който алтернативата на властта може да бъде само в единствено число. Постепенната консолидация на принципа „или-или" е сработвала досега на всички президентски избори.

Тактиката на Борисов пък е да доказва уравнението БСП = ДПС = Орешарски. Борисов вероятно разчита на „ефекта 2013" - как са опитали временно да сменят ГЕРБ с нещо друго, но то се е оказало нестабилно и сами са се върнали при ГЕРБ. Пред по-елитарната публика в роля влизат десни анализатори, предупреждаващи срещу това, че от скандалите вдясно може да спечели само Русия.

Сигналите, излъчени от ДПС, са три - предсрочни избори през пролетта са неизбежни в името на нова политическа конфигурация; лансираният от БСП вот на недоверие няма да бъде подкрепен; на ДПС лежи отговорността да излъчи бъдещия президент на страната. Последното представлява заявка за активно участие на втория тур и може би за открит избор в полза на единия или другия участник в него. Докато първите две подсказват, че изборът между ГЕРБ и БСП още не е направен, макар везните да клонят повече към втората опция.

С подкрепата си за бившия премиер Орешарски ДПС вероятно се цели в третото място, което, ако бъде постигнато, би легитимирало безусловно правото на ДПС да изисква нова политическа конфигурация.

В тройката обаче окончателно се утвърди Красимир Каракачанов. И противоречието по оста „национално - етническо" става една от основните в тези избори. Към челните места се протяга и Веселин Марешки. Заедно с Калфин, Трайков, а и Дончева, те се запечатаха като основни кандидати в тази кампания. А цялата кампания като че ли е посветена на премисляне и преосмисляне на международния климат около България. Кампанията на Трайков контрастира на този фон и все повече се фокусира в традиционните „сини" теми за антикомунизма, руската заплаха и бандитското задкулисие. Трайков има шансове да се очертае като нова обединителна фигура в „старото" дясно. Но за това - след изборите.