Доц. Григорова: Западът гледа на Русия като на плячка, иска да я консумира

/КРОСС/ Комплекс и радост - и двете едновременно.

Това, според доц. Дарина Григорова, е усещането на българина за националния празник 3 март.

Според нея въпросът дали 3 март да е националния ни празник винаги ще повдига.

Отношението е много дълбоко, защото става дума за свобода, дарена свобода. Съединението ни връща леко самочувствието, но това не се забравя. Държавата е много важна. Това е началото на нашата държава, коментира тя в интервю за "Гласове ТВ".

Без война нито една балканска страна не се е освободила, нито един балкански нерод.

Политическата свобода, дарена от Русия, на която пък ние сме дарили духовната с църковнославянските книги. Така че сме квит, няма страшно, заключи тя.

Доц. Григорова посочи, че политическото присъствие на Русия не е еднозначно и не винаги е било пробългарско. Но бедите си ги причиняваме сами ние. Русофобията е повърхностен страх и чувство за недостатъчна стойност в очите на самата Русия, искаме да ни обърне внимание, каза тя.

Русия е много крайна, много жестока и същевременно щедра към собствените си чеда страна. И копнеж, и тъга, каза доц. Григорова.

Според нея руският копнеж към Европа е сходен с нашия. Докато Европа гледа на Русия като на плячка.

Тя уточни, че Западът не иска да унищожи Русия, а да я консумира, в буквалния смисъл.

Това са ресурси, фантастично пространство, което няма да бъде засегнато от сериозни природни катаклизми, огромно пространство вода - този ресурс страшно важен за бъдеще, не само газ, петрол (това е за текущия момент).

И Западът, който е изтощен, и колонизацията е стила на оцеляване то му, по такъв начин гледа на Русия, не по друг, обобщи тя.

Политиката на Путин тя определи като възстановяване на имперското, но не на Сталинското.

Путин не е диктатор, това е авторитарен режим. Да се изгради диктатура при Путин не вярвам, защото той е неолиберал, каза доц. Григорова.  Според нея руският държавник е едновременно и авторитарен, и либерал. Той е многолик.

Путин е либерал, но логиката на обстоятелствата сега го карат да събуди руското у себе си, допълни тя.

Няма диктатура. Има контрол върху официалните медии и той е не толкова държавен, колкото корпоративен. Но има и повече свобода на словото, колкото, за съжаление, на Запад. При нас е нещо средно засега.

Има идеализация и демонизация на Путин едновременно, някакъв Батман в нов вариант, Евразийският Батман, но това е от отчаяние. За идеализацията на Путин спомага обаче повече Западът, отколкото самият Путин, със своята антируска пропаганда, която е на изключително ниско ниво.

В Русия формално има демокрация - има разделение на властите, има партийно представителство в Думата, има несистемна опозиция, която още не може да се докопа до властта, защото това е целта й, не да променя нещо. Тоест по класическите параметри там е демокрация. Но не може да няма силна централизация, добави доц. Григорова.

Според доц. Дарина Григорова копнежът за обединена Европа не е умрял. Има го и от руска страна, има го и от наша. Но ние не можем да се примирим този Запад в момента, който опошли нашият идеал за Запада. И Путин е подал ръка на Европа. Идеята за Голяма Европа е от Владивосток. И това не е негова идея, това е геополитически проект, който отговаря на нашите виждания за оцеляване като европейска, християнска култура, заяви тя.

Доц. Григорова отхвърля категорично хипотезата на „дългата руска ръка" във всичко, което виждат русофобите у нас.

Геополитически интереси винаги ще има, и то не само от руска страна, но ние трябва да се научим да ги използваме, защото и големите имат слабост. Това трябва да бъде изкуството на големия политик. Русия не присъства на Балканите така, както преди е присъствала, когато бяхме част от Източния блок, коментира тя.  Според нея има неглижиране на балканската политика на Русия.

Що се отнася до сблъсъка Русия - САЩ Дарина Григорова коментира, че свръхамбициите са по-силни при Щатите, „защото те свикнаха да побеждават и изведнъж някой си позволява не просто да опровергае позицията им, а с действия да я промени".

Русия няма такива амбиции. Тя разбра, че никак не е удачно от икономическа гледна точка да поддържаш имперски арсенал. Това е скъпо.

Съветският съюз даваше огромни средства на Третия свят, не само на нас, вместо да ги използва вътре, за собствено развитие. Така че тук прагматизмът надделява.

Евразия им стига. Това е много възлово място, добави тя.

Към Русия идва светът. Защо тя да излиза навън! Няма смисъл.

И всъщност там е битката с Щатите, заключи доц. Григорова.

За нея Евразия е Русия. И докато е така ние не трябва да се страхуваме от Евразия. Този страх е нездрав.

Не можеш да си свободен, докато се страхуваш или робуваш на някакви идоли, независимо какви са те.  

И когато погледнеш нещата 3D, без очила, просто разбираш.

Всичко е движение и доказване всеки ден. Това е животът на геополитическия човек. А ние мислим малко статично, каза още доц. Григорова.

От лява идеология няма нужда, но от лява политика като социална държава, която да подкрепя високата култура, фундаменталната наука, която иска време, 15 - 20 години, която може да прав само държавата, не пазарът, не корпорация - да. Каквато и да било идеология би била вредна, тъй като има християнски ценности, коментира още доц. Григорова.
Според нея за това е нужна цялостна стратегия. А при нас е - между два министъра, толкова, добави тя.

Евроатлантически ценности няма, категорична е доц. Дарина Григорова. Евроатлантическо е геополитическо понятие, неценностно. Това, че го представят като ценностно, е идеологическият подход.