Русия получи възможност да повтори сирийския успех и в Далечния изток

/КРОСС/ Решителната промяна в политическия контекст около Северна Корея и началото на преговорите между Пхенян и Вашингтон е в полза на Москва. Вече има все по-малко съмнения, че провеждането на подобни преговори е практически неизбежно - и това ще даде на Русия не по-малко козове в Далечния Изток, отколкото тези, които наскоро получи в Близкия, пише руското издание „Взгляд".

На пресконференцията на Путин, на няколко пъти беше повдиган въпросът за отношенията със САЩ - за договорите за ракетите, „намесата на Русия в американските избори" и корейската криза. Сред другото, Путин отново бе помолен да даде характеристика на американския президент Доналд Тръмп, да оцени работата му - и то от самите американски журналисти. Путин, правейки уговорката, както винаги, че оценката за работата на президента на САЩ трябва да бъде дадена от американския народ, все пак похвали Тръмп за направеното за по-малко от една година:

„Обективно, ние виждаме някои сериозни постижения, даже за този неголям времеви период, откакто той работи. Погледнете пазарите, техният растеж. Това говори, че те вярват на действията на президента в тази сфера. При цялото ми уважение към опозицията на президента Тръмп вътре в САЩ, това са обективни фактори".

Путин изреди множество теми, по които двете страни, обединявайки усилията си, биха могли да действат доста по-ефективно, отколкото в момента - споменавайки между тях и севернокорейския проблем.

Както вече стана ясно, Тръмп възприе това като лично обръщение към него - т.е. той явно е гледал фрагменти от изказването на руския президент и след няколко часа се обади в Кремъл. За самия факт на разговора се разбра в петък сутринта, а след това и самият Тръмп разказа, че:

„Основната тема беше Северна Корея, ние говорихме за Северна Корея, защото ни е нужна помощта им за Северна Корея. Китай помага, Русия не помага и ние бихме искали и Русия да ни помага - това е много важно".

Разбира се, няма съмнения, че корейската тема действително е била в центъра на вниманието. От съобщенията на Кремъл не може да се разбере нищо, там се казва само, че страните „са обсъдили актуални въпроси от двустранните отношения, а също така и ситуацията в кризисните точки, с акцент върху регулирането на ядрения проблем на Корейския полуостров". Но ето, че съобщението от Белия дом, освен коментарите по корейската тема, съдържа и този пасаж:

„Президентът Тръмп е благодарил на президента Путин за признанието за силните икономически показатели на Америка, по време на ежегодната си пресконференция".

Т.е., Тръмп явно е започнал с благодарствени думи - продължил е с уверения, че неговото желание за поправяне на отношенията не е изчезнало и Путин може да не се съмнява по този въпрос. Това е съвсем нормална реакция на нормален политик на зададения от неговия партньор въпрос, съдържащ съмнение в твоето настроение. Но в текущата ситуация в САЩ, даже намекът, че Тръмп е казал нещо подобно е особено опасен - веднага би последвала атака в стил „Тръмп се страхува от Путин".

Ясно е, че американския президент е решил да се възползва от повода, за да обсъди главната си тема в момента - Северна Корея. На него му трябва допълнителното раздухване на тази, така или иначе раздута, история, а това е възможно само с малко помощ от Русия.

Тази ситуация предизвиква паралели със ситуацията от август 2013 година - когато САЩ надигнаха ръка, за да нанесат удар по Сирия, а след това започнаха да уговарят Русия да им помогне да не го правят.

Какво обединява Обама и Тръмп? Нито единият, нито другият не е имал намерение да започне война. Обама просто нагнетяваше ситуацията, чертаеше „червени линии", за да успокои саудитите и другите арабски съюзници, искащи тяхната намеса. Обама се надяваше със своята войнствена риторика да приближи падането на Асад - но същевременно разбираше, че открито нападение на САЩ над Сирия може да доведе до катастрофа: пълномащабна война в целия регион, с участието на Иран и Израел, което да стане ход към ядрена война. Сблъсквайки се и с рязкото противодействие на Русия и Китай, Обама започна да мисли, как да отстъпи назад.

И точно тогава му помогна Путин - договорката за изнасянето и унищожението на сирийския химически арсенал, т.е. ликвидацията на един от формалните поводи за американска намеса. Обама можа да съхрани своето миролюбие на нобелов лауреат, но САЩ претърпяха тежко морално поражение в региона.
Тръмп също няма намерение да воюва със Северна Корея - тази война веднага ще стане регионална катастрофа, а един ход, след това - и с глобален мащаб. Тръмп нагнетява ситуацията, за да получи отстъпки от Китай - но техният лимит практически е изчерпан. Русия се държи някак си настрана, бутайки Пекин на преден план - но същевременно поддържа линията за необходимостта от започване на американо-севернокорейски преговори.
Но, за да премине към преговори, на Тръмп му е нужно да „подаде" максимално изгодно своя „успех" на корейското направление вътре в САЩ. И тук вече на помощ идва Путин.

Наистина, ако Тръмп приеме посредничеството от този, за чиято марионетка го сочат, при неговите врагове ще се получи пристъп на информационен бяс. Но има ли алтернатива на руското участие в разрешаването на изкуствената корейска криза? Разбира се, че не - без участието на Москва и Пекин, Пхенян няма да иска да преговаря, а да ги води самостоятелно, Америка просто не може, имайки предвид липсата на доверие към САЩ на Ким Чен-ун.
Впрочем, тук паралелите между ситуацията със Сирия и Обама свършват - защото в корейската тема важното е просто да се започнат преговори и да бъде махната тази тема от челото на световния дневен ред. По пътя към това, Тръмп ще се опита още да покаже, че се опитва да принуди Русия и Китай да втвърдят позицията си спрямо Северна Корея - за да покаже как го слушат Путин и Си Дзинпин. Независимо от това, че Русия и Китай вече казаха, че няма да втвърдяват позицията си повече, Вашингтон ще настоява за пред публиката, че Москва е спряла кислорода на Пхенян. В подобна ситуация, изказвайки се пред Съвета за сигурност на ООН, Рекс Тилърсън заяви:

„Ние призоваваме и Русия, и Китай, поотделно, да увеличат натиска, включително да отидат и по-далеч от пълното осъществяване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Ако продължим да допускаме работниците от Северна Корея да се трудят в Русия, а след това да изпращат средства в родината си за финансирането на ядрената програма, това ще постави под съмнение стремежа на Русия за подкрепа на мира. Същото важи и за Китай.
Всичко това звучи гръмко, но е напълно безполезно. Позицията на Русия бе озвучена от Путин за пореден път:

„Ние смятаме, че е крайно време да се спре с нагнетяването на напрежението и от двете страни. Ние вече чухме американските партньори: „Ще прекратим ученията". Но не, отново проведоха, Северна Корея изстреля ракета отново. Тази спирала трябва да бъде прекъсната, защото това е изключително опасна игра... Северна Корея не вижда друг начин за самосъхранение, освен развитието на системно оръжие за масово поразяване, ракетна техника. Сега стигнаха и до това, че техните ракети вече достигат територията на САЩ".
Тръмп се обади на Путин, за да обсъдят Корея - и разбира се, че никакви подробности от разговора няма да се разберат. Говорителят на Путин каза само, че „са говорили в полза на започването на диалог и създаването на контакти със севернокорейската страна и са обменили информация за възможни инициативи в тази връзка". Но през деня в петък, президентът проведе специално съвещание с постоянните членове на СС на ООН, на която „е обсъждана ситуацията на Корейския полуостров, включително, в контекста на състоялия се в четвъртък разговор между президента на Русия с президента на САЩ Доналд Тръмп". Разбира се, че е обсъждано, не какви нови санкции ще въвежда Русия, а това, какви са шансовете за започването на преговори между САЩ и Северна Корея.

Русия е готова да помогне с преговорите - и веднага щом Тръмп е в състояние да си позволи признанието за тяхната неизбежност публично, те ще започнат. Направеното във вторник заявление на Тилърсън за готовността му за среща със севернокорейците без предварителни условия, вече стана първия публичен ход в тази посока. Както и неговото заявление от петък, в СС на ООН, че САЩ нямат намерение да се съгласяват с предложението на Китай и Русия и да се отказват от ученията в Южна Корея, в замяна на спирането на изпитанията на Пхенян - не, заяви държавният секретар, ние ще отидем само на преговори без предварителни условия. Е, точно това е и позицията, която би устроила всички.
Началото на преговорите няма да стане удар по репутацията на САЩ в региона и по света - дори само заради това, че всички вече са разбрали безалтернативността на преговорите. Фактът, че Северна Корея няма да се откаже никога от своята ракетно-ядрена защита, също е добре известен във всички регионални и световни столици. Влиянието на САЩ в Тихоокеанския регион се съкращава независимо от това, дали ще водят преговори със Северна Корея или ще я заплашват с война - защото расте глобалната роля на Китай, а Япония иска да стане по-самостоятелна и да се обърне с лице към Източна Русия.

Завеждайки САЩ и Северна Корея на масата за преговори в шестстранен формат, Русия ще продемонстрира своята уникална роля на модератор и в този регион. Което, несъмнено, ще увеличи авторитета на Москва в очите на Токио и Сеул, да не говорим за по-малките регионални играчи. Накратко, Путин може да повтори успеха, който достигна в Близкия изток - САЩ ще се окажат в задънена улица, Русия ще им помогне да спасят авторитета си, а след това сама ще влезе в играта и ще спечели. С тази разлика, че в Близкия изток се наложи да се използват Военнокомсическите сили (ВКС), а в Далечния изток всичко ще стане по мирен път.

Източник: Иван Христов, „Фокус"