Нане и Вуте като геополитици

/КРОСС/ През войната Нане и Вуте се срещат в полева болница.

Вуте е целият бинтован, виждат му се само очите.
- Що напраи бе, земляк? - пита Нане.
- Одим си я по полето и гледам на една табела пише „МИНИ".
- И ти?
- Е па минах....

Този стар шопски виц е чудесна илюстрация за „мини кризата" (по служебния премиер), която предизвика злополучният документ „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана". Казвам злополучен, защото пораженията са налице, макар проф. Георги Близнашки да обяви кризата за преодоляна. Държавата беше вкарана в трагикомична ситуация заради престараването да се докараме пред евроатлантическите партньори, съпроводено от впечатляваща самодейност на най-високо ниво.

Впрочем случилото се през последната седмица само по себе си отговаря на въпроса каква е българската визия за национална сигурност, по-точно - имаме ли въобще такава. Но за да не звучи голословно, ето през какво опасно поле минахме в рамките на едва няколко дни:

В понеделник, 25 август, на сайта на Министерството на отбраната цъфна работният вариант на документа, с който служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов и президентът Росен Плевнелиев възнамеряват да отидат на срещата на върха на Алианса в Уелс (4 и 5 септември). В него политиката на Кремъл е определена като сериозен риск за страната, тъй като „засилването на способностите на Русия за конвенционални военни действия провокира националните ни способности за отбрана".

Оттам нататък сътворилите визията експерти уточняват, че кризата в Украйна е продукт на дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство и чрез това да се утвърди като полюс на сила. Основните рискове за нас са отделени в пет категории, като на първо място е посочена „хибридната война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война". Визионерите са силно разтревожени от обстоятелството, че „активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля".

Документът, както се разбра, е написан само за 20 дни, т.е. от встъпването на служебното правителство в длъжност. В същото време е с дълъг хоризонт - чак до 2020 г., въпреки че един служебен кабинет е с ограничен мандат и правомощия. По-големият проблем обаче е, че за първи път в подобна „визия" като заплаха за сигурността ни се посочва конкретна държава. Нещо повече: Русия е обвинена, че води срещу нас „информационна война" и атакува директно демократичните устои на страната!

Без да се позовават на резултати от Стратегическия преглед на отбраната, заплахата изглежда достатъчна авторите да изброят редица проекти за модернизация на армията. Визията предвижда до 2020 г. да се отделят по 2% от БВП за отбрана, като за целта всяка година парите ще се увеличават с 0.1%, а за превъоръжаване от тях ще отиват 10 и 15 процента. Наскоро военният министър Шаламанов обяви, че плановете за превъоръжаване включват сделки за 1 млрд. лв. - например за нови изтребители, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, модернизация на три фрегати от нов противокорабен комплекс, 3D радар, безпилотен вертолет и др. Интересното е, че Велизар Шаламанов поиска страната ни да купува и ракети, чийто обсег на действие е по-голям от 40-километровата далекобойност на ракетите, с които армията ни разполага в момента.

По този повод международни наблюдатели отбелязаха, че страната ни е заобиколена от три съюзнически държави (Румъния, Гърция и Турция), една полусъюзническа (Македония) и една, която според собственото й признание няма вече биологичен ресурс за война (Сърбия). И съвсем основателно зададоха въпроса да не би Шаламанов да иска ракети, чиято далекобойност да достига Русия или териториалните й води в Черно море (по колегата Юри Михалков). Пак Михалков обобщи много точно: „Изобщо относно Русия документът е пълен с неверни, манипулативни и конфронтационни, а оттук и вредни констатации и внушения... Че руско лоби у нас има, спор няма, но може ли то да се сравни със създадената у нас западна инфраструктура на влияние с всичките й институти, медии, компании, фондове, политолози и неправителствени организации."

Ясно е - не може, пък е и добре, че не може. Всякакви опити България да бъде отклонявана от западната инфраструктура в ущърб на националния й интерес са осъдителни и трябва да срещнат отпор. Това е безспорно, но също така е безспорно, че когато опитите са преувеличени и поднесени манипулативно, с обвинителен и войнствен тон, става дума за отблъскващо безчестие и откровено натегачество. А в случая родните чираци даже се престараха с цел да се харесат на западните си покровители, които тъкмо покрай събитията в Украйна се изявиха като майстори в информационната война

Видяла жабата, че подковават коня, та и тя вдигнала крак...

Разбира се, скандалът беше неминуем и обичайните заподозрени (БСП, АБВ и „Атака" ) го използваха моментално, за да натрупат политически дивиденти сред русофилстващия електорат. Поискаха оставката на Шаламанов, ама голямо важно! Далеч по-любопитното е, че служебният премиер прояви силен конюнктурен инстинкт и още в сряда, 27 август, нареди свалянето на документа от сайта на МО. „За последните 24 часа преодоляхме една мини криза", въздъхна с широка усмивка проф. Георги Близнашки, след което ни разказа, че бил много строг с авторите на стратегията. „Предварителните текстове не могат да се обнародват на страницата на министерството, без да са съгласувани с правителството. В понеделник (1 септември - б.а.) ще има извънредно заседание на Съвета по сигурността."

Опитвайки се да замаже гафа, Близнашки ни сподели и собствената си визия за това дали Русия представлява заплаха. „Заплахата е конфликтната ситуация между Русия и Украйна. Аз не бих искал ние да вземаме страна във въпроса кой е крив и кой е прав в тази ситуация, но ние не одобряваме бруталните действия на моменти на руското политическо ръководство, анексирането на Крим." Какво тогава да правим? „Смятаме, че и двете страни трябва да се въздържат от крайни действия, но аз смятам, че ние трябва да поддържаме една по-умерена и по-балансирана позиция."Страхотно!

Три седмици експерти пишат визия чак до 2020 г. и я плясват на сайта на МО. Без знанието на служебното правителство, чийто премиер е за по-умерена и по-балансирана позиция. По-нелепо от това е, че същият този премиер е назначен от президента, който е и главнокомандващ въоръжените сили. А ето го и най-нелепото - в сряда Росен Плевнелиев изрази благодарност към екипа на Велизар Шаламанов, че е „стартирал публичния дебат в България за това какво ние искаме да постигнем като достоен член на НАТО и как виждаме сигурността в региона и по света."

Докато Близнашки мажеше и се правеше на много строг, държавният глава не само продължи да повтаря „визиите", но и издаде, че политическите оценки в работната версия „са изцяло взети от позицията на НАТО, която е официална и се изразява от генералния секретар на НАТО в не едно негово интервю". Българската държава, следователно, се оказа без собствена стратегия, разбрахме и това, че президентът и назначеният от него министър-председател не са в състояние да обсъдят и да уеднаквят позициите си. Излезе още, че служебният военен министър има склонност да действа на своя глава, което прави участието му на срещата в Уелс изключително притеснително. Тогава какво ще кажат на 4 и 5 септември Шаламанов и президентът-главнокомандващ, след като са на едно мнение, а Близнашки бойкотира ясната пронатовска позиция на държавата?!

Дали сме съгласни или не, Европейският съюз и НАТО категорично обвиниха Русия за ескалацията на украинската криза. Тази е и причината отишлото си правителство на Пламен Орешарски да подкрепи икономическите санкции срещу Москва. Много българи, включително аз, смятат това за несправедливо спрямо Русия и за вредно спрямо българската икономика, но щом сме извикали „хоп", ще се наложи да скочим.

Вярно, ако начинът е навън, т.е. към Запада, да се излъчват едни сигнали, а към вътрешната публика - съвсем други, няма да сме нито първите, нито последните лицемери на умореното от демагогия земно кълбо. Само че в това отношение ние сме зле дори в ролята си на аматьори. Защото все пак има разлика между това да назначиш химнописеца на ДСБ за зам.-министър на културата и да самодействаш в областта на международната политика. Второто няма как да остане незабелязано, а и носи дългосрочни последици. То и първото носи, де, но някак сме свикнали...

А сега без ирония: набързо сглобената визия на МО е поредното доказателство, че приказките за прозрачност и борба със задкулисието през последната година бяха шменти капели. Любимият израз на Бойко Борисов се прояви на практика в цялото си великолепие - имаме документ, изготвен на тъмно, без каквото и да е съгласуване с т.нар. гражданско общество. Извинявайте, но уверенията, че седмица преди срещата в Уелс тепърва ще започне дискусия за ролята ни в НАТО, са повече от обидно снизхождение към нас. Обидно е и това, че „експертите" са подходили към задачата си слагачески, напълно формално, без отношение, дори без капка човешка съпричастност.

Това е наистина изумително, защото в документа на въпросните учЕни няма и дума за терористичните заплахи от страна на Близкия изток, за джихадистите в Ирак и Сирия, за това как границата ни с Турция се превърна в рискова зона не само за България, а и за Централна и Западна Европа. Историкът Дарина Григорова, специалист по Украйна, тия дни го описа само в едно изречение: „Ако говорим за истинска заплаха, това е оголената ни граница с Турция, откъдето проникват всякакви неконтролируеми елементи от Африка и Близкия изток (под предлог, че са бежанци), благосклонно пуснати от турските граничари, защото те си пазят земята, за разлика от нас - ние браним „трансатлантическите ценности", забравяйки, че сме европейци, а не американци."

Не съм толкова крайна, но виждам с очите си как хора от Африка и от Близкия изток отдавна се разхождат на тумби около софийската джамия, само на метри от Президентството. Откъде са дошли, с какво се препитават, защо кибичат в градинката пред бившата Централна баня и кой ще се погрижи за тях - това са все въпроси, които би следвало да развълнуват родните служби за сигурност. Особено след атентата на летището в Бургас и няколкото инсценирани нападения срещу чужденци покрай бежанската вълна от Сирия. Президентът ни обаче мълчи оглушително по тези въпроси, стига да не броим една декларацийка срещу „конфронтацията" от ноември миналата година.

Росен Плевнелиев основно се е фокусирал в Русия, за опасността от която сигнализира вече няколко месеца във все по-причудливи изявления:

- „Референдумът за статута на Крим е незаконен и може да промени изцяло баланса, по който оперира международното право - не само в страните от Източното партньорство, но и в много по-широк глобален контекст."

- „Можем ли да очакваме, че български граждани от турски произход могат да се обадят на министър-председателя на Турция и да поискат намеса? Докъде ще го докараме, ако не спазваме елементарните международни норми?"

- „Имаме руско малцинство в Прибалтика, в България руски туристи купуват апартаменти по морето. Ако утре Москва изпрати войски?"
Ако, ако... И това го казва не Вуте, а президент и главнокомандващ на държава в НАТО и ЕС!

Абсурдно е, че някакви хора, избрани и назначени напълно случайно, днес играят двойни игрички. А те са изобретили нещо като едновремешното ТКЗС, също като в друг шопски виц:

На партийно събрание (по Сталиново време) решили да изберат име на ТКЗС-то.
Станал председателят и казал:

- Другари, я викам да го наречеме ТКЗС „Ленин"! (Ръкопляскания.)
Станал партийният секретар и рекъл:

- Другари, я викам да го наречеме ТКЗС „Сталин"! (Ръкопляскания.)
Станал Вуте:

- Другари, па я викам да го наречеме ТКЗС „Лопе де Вега"! (Шаш и паника.)

Президиумът се съветва тихичко, след което Председателят пита:
- Вуте, кво е това, бе?
- А бе и я не знам, ама чуй как изтънчено звучи! Като майката си трака!

Любослава Русева

„Тема”